Сензация, рационализъм и ирационализъм
Сенсуализъм, рационализъм и ирационализъм - раздел Философия, Въведение във философията
Основният епистемологичен проблем е въпросът за познаваемостта на света, т.е. може ли човек в своето знание да разбере същността на обектите и явленията на реалността? Отговорът на този въпрос разделя всички философи на такива, които признават познаваемостта на света иагностици - отричащи възможността на човешкия ум да проникне в същността на нещата. Ранните форми наагностицизма вече могат да бъдат намерени в древногръцката философия. Така представители наепистемологичния скептицизъм, (например Пиро от Елида, около 360 - около 270 г. пр. н. е.) изразиха съмнение относно възможността за познаване на света. И последователите на школата на софистите заеха позицията наепистемологичния релативизъм (например софистът Протагор, ок. 490 - ок. 420 г. пр. н. е.), настоявайки за субективността и относителността на цялото човешко познание.
Агностицизмът получава окончателната си теоретична формулировка в новото време в концепциите на английския мислител Д. Хюм (1711-1776) и представителя на немската класическа философия И. Кант (1724-1804).
За философите, които признават познаваемостта на света, основният епистемологичен проблем беше да се отговори на въпроса за ролята в процеса на изучаване на Вселената на основните познавателни способности на човек - сетивните органи (зрение, слух и др.) И умът (логическо мислене). Този проблем възникна особено остро във философията на новото време във връзка с нуждите на развитието на науката, преди всичко естествените науки и математиката. Науката, както знаете, е призвана не само да излага отделни факти, но и да открива общи закони. Възможно ли е въз основа на показанията на сетивните органи - непълни и често погрешни (например зрениефиксира "факта" за неподвижността на Земята и въртенето на всички небесни тела около нея), за да изведе универсалните и необходими закони на природата? Отговорът на този въпрос разделя философите на две противоположни епистемологични направления: сензационализъм и рационализъм.
Сенсуализмът ( лат. sensus - чувство, усещане), друго име -емпиризъм ( гръцки. emperia - опит) вярваше, че науката трябва да се основава на свидетелството на сетивата ("сетивно преживяване") и да установи естествени модели въз основа на логическо обобщение на емпирични данни (Ф. Бейкън, 1561 - 1626; Дж. Лок, 1632 - 1704). и т.н.).
Рационализъм (лат. Рационално - разумно) настояваше, че свидетелството на сетивата не може да се вярва, следователно на науката трябва да разчита само на силата на мисълта: разчитайте на общите понятия, разработени от ума („вродени идеи“) и формулират законите на природата с помощта на логическото мислене (R. Descartes, 1596 - 1650; B. spinoza, 1632 - 1677).
През 19 век настъпват нови промени във формулирането на проблема за познанието, свързани с разочарованието в идеалите на прогреса, включително научния прогрес. Отричането на ценностите на науката, критиката на нейните методи за изучаване на реалността стана модерно. В европейската култура се надига вълна от ирационализъм.
Ирационализмът (лат. irrationalis - неразумен)е философско направление,което провъзгласява за източник на познание форми на познавателна дейност, които не могат да бъдат рационално обяснени: мистична интуиция, свръхсетивно възприятие, „божествено откровение“, медитация и др. Позициите на ирационализма се придържаха към представители на такива философски школи като "философия на живота" (например А. Шопенхауер, 1788 - 1860; Ф. Ницше, 1844 - 1860), екзистенциализъм (например К. Ясперс, 1883 - 1969, Ж.-П. Сартр, 1905 - 1980 г.) и др.
Необходимо,но трябва да се отбележи, че развитието на науката, действителната практика на научната дейност не се основава на ирационализма и по принцип не може да продължи на негова основа.