Серебровски В
Това, че съветското законодателство признава липсата на предмет на наследствено имущество за определен период от време, е ясно и от чл. 29 от Гражданския процесуален кодекс, който дава възможност за предявяване на искове срещу имущество, останало след смъртта на собственика. Ако наследственото имущество вече е принадлежало на определен субект от момента на смъртта на наследодателя, тогава не би било необходимо да се установява правилото на чл. 29 Граждански процесуален кодекс. Такива искове могат да бъдат предявени именно поради това, че наследството още не е прието от наследниците, тъй като то няма собственик[238].
Като цяло съветското право познава случаи, когато собствеността няма предмет, на който да принадлежи. Това е изрично посочено в чл. 68 от Гражданския кодекс, който говори за безстопанствен имот, чийто собственик е неизвестен или който няма собственик. Това имущество обаче преминава в собственост на държавата само по специален ред, установен със закон, и преди прехвърлянето на безстопанствен имот в собственост на държавата може да се случи известно време този имот да няма собственик. Същото се случва и с наследственото имущество от момента на откриване на наследството до момента на приемането му от наследниците, а при липса на наследници или техен отказ да приемат наследството до момента на преминаване на имуществото в собственост на държавата като отчуждено. Но от това изобщо не следва, че наследственото имущество в този междинен период трябва да се разглежда като съвкупност от „безсубектни права“. Субективното гражданско право винаги принадлежи към определен субект. Но все още няма такъв субект. Следователно този имот като набор от известни реални стойности (домашно обзавеждане, спестявания, жилищна сграда и др.)д) все още не принадлежи на никого. Когато настъпи юридическият факт, предвиден в закона (приемане на наследството от наследника), това лице ще има право на това имущество и този закон дава обратна сила на приемането, като го отнася към момента на откриване на наследството. Правилото за обратната сила на приемането обаче в никакъв случай не е доказателство, че наследственото имущество в периода от откриване на наследството до приемането му вече е принадлежало на определен субект; е установено по чисто практически съображения, тъй като именно в момента на откриване на наследството, който се характеризира с най-голяма сигурност, най-лесно и лесно се определят всички наследствени правоотношения. За да обосноват обратното действие на приемането, съветските юристи не трябва да прибягват до измислици, както прави например О. С. Йофе, който твърди, че наследствената маса от момента на откриване на наследството "винаги принадлежи на определен субект".
5. Приемането като едностранна сделка е волеизявление. Това завещание е насочено към придобиване на наследството като цяло, а не към отделни имуществени права, които са принадлежали на наследодателя. По силата на приемането наследникът влиза в правата на наследодателя върху такова имущество, което не се намира на мястото на откриване на наследството и може изобщо да не бъде открито. Наследникът, който приема наследството, като че ли обявява на всички, че иска да стане наследник на цялото имущество на наследодателя. И ако в някои случаи наследникът действително е ограничен до присъствието на други наследници, то въпреки това актът на приемане на наследството се отнася до цялото наследствено имущество, а не към определени дялове от това имущество или към определени отделни елементи, включени в неговия състав. Следователно приемането на наследството е неделимо. Ако наследникътвъпреки това изрази намерение да приеме само част от наследството, това приемане се счита за приемане на цялото наследство.
Както всяка сделка, приемането изисква лицето, което я извършва, да има правоспособност. Лица с недееспособност (на възраст под 14 години, обявени за психично болни и слабоумни по установения ред) не могат да приемат наследството, открито в тяхна полза. Приемането на наследството за тях се извършва от техните законни представители - родители, осиновители, настойници[239]. Лица с ограничена дееспособност (от 14 до 18 години) могат да приемат наследство само със съгласието на техните родители, осиновители, попечители.
В случай на неизвестно отсъствие на наследника, наследството, открито в негова полза, се приема от настойника, назначен върху имуществото на изчезналото лице, упражняващо в интерес на изчезналото лице правата, които му принадлежат (член 79 от Кодекса на законите за брака, семейството и попечителството на RSFSR). Докато изчезналото лице не бъде обявено за починало по установения ред, то запазва правата си на наследник, но правните действия за него се извършват от настойник.
Член 430 от Гражданския кодекс дава право на отсъстващите наследници да приемат наследството не само лично, но и чрез представители. В този случай, очевидно, представители могат да бъдат не само законни представители (родители, настойници), но и лица, действащи чрез пълномощник от името на наследника.
Приемането е неотменимо и безусловно. Наследникът не може да оттегли своето приемане на наследство или да приеме наследство при никакви условия. Но волеизявлението на наследника за приемане на наследството трябва да бъде съзнателно и свободно. Следователно приемането на наследство от наследник, дори и временно в състояние, в което той не може да разбере значението на своите действия,може да бъде обявен за невалиден (член 31 от Гражданския кодекс).
6. Приемането на наследство може да бъде изразено както по формален, така и по неофициален начин.
Формалният начин е наследникът да подаде заявление до нотариус за приемане на наследството или за издаване на удостоверение за наследници.
Наследникът може да се обърне към нотариус с молба за приемане на наследството, без в същото време да кандидатства за удостоверение за наследство, тъй като законът не установява като общо правило за наследника задължението да формализира правата си върху наследството (член 435 от Гражданския кодекс). За отсъстващ наследник, който не е заявил издаване на удостоверение за наследници, подаването на това заявление е най-надеждният начин за приемане на наследството.
Подаване от настоящия наследник на заявление до нотариус за приемане на наследството (без искане на удостоверение за наследници) по същество е ненужно, тъй като настоящият наследник, съгласно чл. 429 от Гражданския кодекс, се предполага, че е приел наследството. Струва ни се обаче, че настоящият наследник не може да бъде възпрепятстван да подаде такава молба при нотариус. Може би настоящият наследник иска да премахне в бъдеще всякакви съмнения относно желанието си да приеме наследството, за да се предпази от евентуални спорове. Защо да откажете на настоящия наследник естественото му желание - да формализира приемането на наследството чрез подаване на подходящо заявление до нотариус?
На наследника, който е приел наследството, се издава удостоверение за наследници. Но подаването от наследника по закон на заявление до нотариуса за издаване на удостоверение за право на наследство трябва да се счита за очевидно намерение на наследника да приеме наследството. По същия начин трябва да се разглежда катонамерението за приемане на наследството и представянето на завещанието пред нотариуса от наследника по завещание за получаване на удостоверение за наследници.
Удостоверението за наследници е официално потвърждение на наследствените права на дадено лице. Обратното може да се установи само в съдебно производство. Докато съдът с решението си не отмени издаденото удостоверение за право на наследство, лицето, посочено в него като наследник, има право да извършва всички действия, които наследникът може да извърши[240].
Неформалното приемане на наследство изисква конкретните действия на наследника ясно да показват намерението му да приеме наследството. Ако наследникът действително вече е влязъл във владение или управление на наследството, трябва да се счита, че той е приел наследството. В някои случаи наследникът управлява наследството, след като го влезе във владение. Но е възможно наследникът да управлява наследеното имущество, без да влезе във владение на това имущество, ако например наследникът не живее там, където се намира наследеният имот. Под управление на наследствено имущество, което има стойността на приемане на наследство, трябва да се разбират всички действия на наследника, извършени от него по начина, по който собственикът би могъл да ги извърши в свои интереси, което означава запазване на имуществото и провеждане на нормална икономика (плащане на данъци, извършване на необходимите ремонти, закупуване на храна за добитък и др.). Управлението на наследственото имущество може да се извършва от наследника и чрез представител, например чрез издаване на пълномощно на друг наследник или на външно лице.
Приемането на наследство трябва да се признае като предявяване на иск от наследника срещу други наследници или трети лица, които незаконно са завладяли наследствения имот, относноиздаване на наследството или съответната част от него на наследника.
Действията на лице, призовано да наследи, които са насочени само към защита на наследството, но не показват прякото желание на наследника да приеме наследството (например поемане на задълженията на пазач на имущество, издаване на средства за погребението на наследодателя), не се считат за приемане на наследството. Няма да бъде приемането на наследството и встъпването в управлението на наследственото имущество в интерес на други наследници, а не в свой личен интерес.
В случай на спор дали е станало приемането на наследството или не, въпросът трябва да бъде решен от съда, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по делото.
Пленумът на Върховния съд на СССР разграничава методите за установяване на момента на приемане на наследството за наследници, които действително са влезли в управлението или владението на наследствената собственост, за наследници, присъстващи на мястото на откриване на наследството, и за наследници, които отсъстват на мястото на откриване на наследството.
За наследници, които действително са встъпили в управлението или владението на имота, моментът на приемане на наследството е денят на влизане в управлението или владението на имота. В този случай Върховният съд на СССР не прави разлика между присъстващи и отсъстващи наследници на мястото на откриване на наследството. Важен е самият факт на встъпване на наследника в управлението или владението на наследствено имущество. Както за присъстващите, така и за отсъстващите наследници, които са влезли в управлението или владението на наследството, моментът на приемане на наследството е денят на действителното им влизане в управлението или владението на наследството; но това правило се прилага за отсъстващите наследници, ако са пристигнали на мястото на откриване на наследството преди изтичането на шест месеца от датата на откриваненаследство.
Що се отнася до наследниците, които присъстват на мястото на откриване на наследството, но не са влезли в управлението или владението му, моментът на приемане на наследството трябва да се счита за деня на изтичане на тримесечен период от датата на откриване на наследството, ако през този период наследниците не са се отказали от наследството. През този период наследникът може да предприеме определени мерки, за да установи състава и стойността на останалото имущество и дори да управлява това имущество в интерес на други наследници, но той ще бъде признат за приел наследството само след три месеца от датата на откриване на наследството, ако до този момент не декларира своя отказ от наследството.
За наследници, които отсъстват на мястото на откриване на наследството [241], моментът на приемане на наследството е денят, в който подадат заявление до нотариалната кантора по мястото на откриване на наследството за приемане на наследството, ако такова заявление е подадено не по-късно от шест месеца от датата на откриване на наследството.
8. Каква е правната същност на шестмесечния срок, установен с чл. 430, 433 от Гражданския кодекс за изявления на отсъстващи наследници за приемане на наследство? В нашата литература няма консенсус по този въпрос.
Практиката на Върховния съд на СССР позволява както спиране, така и удължаване на срока, установен в чл. 430 и 433 от Гражданския кодекс.
Но не само военновременните обстоятелства могат да послужат като основание за спиране на шестмесечния период, установен в чл. 430 от Гражданския кодекс за приемане на наследство. Такова основание, според обяснението на Върховния съд на СССР, може да бъде и такъв факт като липсата на законен представител (настойник) от непълнолетно лице към момента на откриване на наследството.
Съдебната колегия по граждански дела на Върховния съд на СССР призна [245], че ако към момента на откриване на наследствотонаследникът е бил непълнолетен и не е имал законен настойник, който да защитава интересите му, тогава той има право да иска утвърждаване на своите наследствени права, в съответствие с чл. 430 от Гражданския кодекс в срок от шест месеца от датата на навършване на пълнолетие. По този начин липсата на законен представител на непълнолетно лице към момента на откриване на наследството е обстоятелство, което дава основание за спиране на срока за приемане на наследството.
Много по-често в съдебната практика възниква въпросът за удължаване на пропуснатия период за приемане на наследство (член 49 от Гражданския кодекс).
[237] Граве К. А. Въпроси на наследственото право в практиката на Върховния съд на СССР, стр. 35.
[238] Виж гл. IV, § 12 настоящ. работа.
[240] Виж: Антимонов Б., Герзон С., Шлифер Б. Наследство и нотариат, стр. 53.
[241] В този случай имаме предвид отсъстващи наследници, които действително не са поели контрол или собственост върху наследството.
[242] Граждански кодекс на RSFSR. M., Jurisdat, 1950. Вижте материалите статия по статия.
[243] Виж: Учебник по гражданско право за юридическите факултети: изд. 1938, т. I, гл. 8; изд. 1944 г. - т. I, гл. 7; изд. 1950 г. - т. I, гл. XII.
[244] Рецензия на катедрата по гражданско право на Харковския юридически институт върху учебника "Съветско гражданско право", том I, 1950 г. ("Съветска държава и право", 1951 г., № 10).
[246] Антимонов Б., Герзон С., Шлифер Б. Наследство и нотариат, стр. 60–61.
[247] Виж: Grave K. A. Въпроси на наследственото право в практиката на Върховния съд на СССР, стр. 26.
[248] Чл. 478 от Гражданския кодекс на БССР съответства на чл. 433 от Гражданския кодекс на RSFSR.