Сертификати, дипломи, благодарствени писма и др. Полезни ли са ви в живота?
Освен, разбира се, ако някога сте ги получили, за определени заслуги.
И как бихте могли да ги използвате и в каква област?
Натрупахме много от тази доброта в нашето семейство: първо, моите училищни за отлично обучение, същото поведение и всякакви олимпиади, след това подобни дъщери, плюс благодарствени писма до мен за отличното възпитание на дете, добре, на работа те също "благодарят" периодично. Но как могат да бъдат полезни? Дори във въпросник или автобиография е някак неудобно и няма нужда да ги споменаваме.
Можете, разбира се, да използвате красиви парчета хартия като елемент от интериорния дизайн, сега е модерно да украсявате работните си места с тях в офисите.
Да, дъщеря ми имаше една супер-дупер диплома в прекрасна висококачествена рамка, от която беше безопасно извадена и ние използваме рамката. Но, за съжаление, по-често дипломите и сертификатите се връчват без рамки!
Абсолютно не. Всичко е наоколо и наоколо. Отначало живеехме в пустинята, наречена Горно-Алтайск, тогава имаше само един педагогически институт, но аз не се нуждая от педагогическо образование. Едва през 2000-те Новосибирската академия дойде при нас и съответно веднага отидох там да уча, макар и късно, завърших. След това се премества в Москва и в Москва, грубо казано, освен московските университети, нито един не е изброен и няма опит по специалността, той е завършил Академията за финансова индустрия. в Москва, но статутът не беше добавен, те започнаха да се отклоняват по възраст, вече беше над тридесет. Така и техникума и университета и академията и един куп свидетелства, но работя като шофьор, selyavi.
Никой и никога, въпреки че имаше доста от тях, особено през годините на обучение в училище.
Чух, че сега "портфолио" от тези "регалии" може да помогне с приема в университет, но лично не есрещани.
Но как. Влиза в университета без изпити - благодарение назлатния медал. Той продължи да работи в него благодарение начервена диплома - със синьо, зелено, ултравиолетово и т.н. по някаква причина не го взеха. В по-ново време бяха дадени точки, подходящи за увеличение на заплатите, в така наречения „личен акаунт“ на уебсайта на университета (държавните служители ще разберат; прочетете, в портфолиото) зачленство в няколко творчески съюза. Това не са съвсем букви, но и доста безполезни в ежедневието цацки. Но най-интересното беше в Япония. Когато показахвизитка, отпечатана за мен от приятел, моите чуждестранни колеги ми се поклониха ниско и почтително, т.к. нашата титла „кандидат“ беше преведена от приятел японски учен на визитна картичка като „доктор“ (според международната класификация, това ще бъде така, две „възрастни“ дисертации се пишат само в нашето постсъветско пространство, останалите - една, наречена докторска), и това смешно корелира с моята тогава крехка възраст. - Последното обаче нямаше материални последици за мен.