Ще посмее ли Америка да нападне Китай?
Имаше изявления от китайска и американска страна, водещи до „гореща“ война в бъдеще. Кой ще спечели в него?
Последните няколко дни разкриха на историята две изявления на лидерите на Китай и Съединените щати. Поотделно те изглеждат изолирани. И дори, по принцип, не е ново, но развива предишните твърдения на концепцията. Но се оказа, че във времето те се срещнаха като два юмрука на боксьори в началото на битката - изглежда, че все още не са сериозни, но вече тестват бойната решителност на противниците.
Проверка на думи
И обичаят дойде от Запада, когато боксьорите вече на пресконференция преди битка измерват твърдите си погледи, бълвайки оглушителни обиди и като цяло, както се казва, „бик“ по всякакъв възможен начин. На първо място, за обществеността, въпреки че феновете на бокса могат да си спомнят случаи, когато един изпраща друг на истински физически нокдаун по време на такова „биене“.
И за такъв „тест с дума“, неочаквано - и, може би, естествено, китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп се съгласиха.
Първоначално Тръмп туитна "разочарование" от Китай, тъй като се твърди, че не е направил нищо за разрешаване на проблема със Северна Корея. С други думи, за разоръжаването на КНДР по отношение на ядрените и ракетните сили.
Въпросът, както обикновено, в крайна сметка опира до арогантните полицейски амбиции на САЩ, при това взети произволно. Тоест, от гледна точка на Пекин, разочарованието е очевидно неуместно.
Първо, лично Тръмп никога не е бил очарован от Китай и дори по време на предизборната кампания той заяви, че ще изравни търговския баланс с тази страна и като цяло ще го намали от мястото му в световната икономика. Второ, Тръмп обяви решимостта си независимо да получи отстъпки от КНДР и дори изгони групи самолетоносачи до нейните брегове. Но непрекалено плахият севернокорейски лидер Ким Чен-ун весело изпрати западните варвари у дома и решително продължи да изпробва ракети. Параметрите на полета в последния тест към момента показват, че севернокорейската ракета, насочена не нагоре с 4 хиляди километра, а по балистична крива, лесно достига територията на САЩ.
И сега една уплашена Америка иска страната, която Америка определя като потенциален враг, да елиминира заплахата за нея. Поне така може да се разбере в Пекин.
Сякаш за да подсили това впечатление или за американска глупост, или за арогантност, или и за двете, САЩ изтекоха, че Белият дом подготвя санкции срещу Китай.
Решението за санкции (да се въведат и какви или да не се въведат) може да бъде взето преди края на тази седмица. Това съобщава изданието Politico - амбициозна цистерна, близка до Конгреса на САЩ, използвана неведнъж за натъпкване на политическа информация.
След като онзи ден този разярен бик изрева, че България му е пълен враг, преминаването към езика на санкциите срещу Пекин, който открито демонстрира симпатии към Москва, вече не може да бъде изненада.
Усмихнете се и кимнете? Няма повече
На свой ред Китай дълго време се правеше на китайски манекен, като се усмихваше широко и кимаше с готовност в отговор на най-настойчивите призиви на Америка „започнете да предприемате действия срещу Пхенян“. Но предприетите действия, меко казано, не бяха особено убедителни. Във всеки случай другарят Юн, очевидно, не трепереше. Нито голям, нито малък. Въпреки че като цяло Пекин има много убедителни лостове за влияние, за да убеди Пхенян.
Но сега Китай внезапно реши да прекъсне солото с кимане идоста грубо реагира на пълнежа от Вашингтон. „Ние вярваме, че ядреният въпрос на Корейския полуостров и двустранните търговски отношения между Съединените щати и Китай са въпроси от две напълно различни области и би било неуместно да ги смесваме“, Чиан Кеминг, заместник-министър на търговията на Китай, изрази отпор на Америка.
И вече на ниво държавен глава веднага се чуха доста значими думи – точно в развитието на темата. А именно Китай повече от всякога се нуждае от формирането на мощни въоръжени сили, които да защитават суверенитета и интересите на страната. Това заяви президентът Си Дзинпин, добавяйки към казаното, че Народноосвободителната армия на Китай (НОА) е смела, решителна и способна да победи всеки враг.
Той прозвуча на парада в чест на 90-годишнината от основаването на НОАК, в който участваха 12 хиляди военнослужещи и 600 единици техника, като 40% от техниката беше демонстрирана за първи път. Включително новата междуконтинентална балистична ракета DF-31AG. По принцип това е вариант на добре познатия DF-31, само че на самоходно шаси. А ракетата Dongfeng, известна още като East Wind, от тази модификация има обхват от повече от 11 хиляди км, тоест достига централните щати на Съединените щати. Сега, след като получи повишена проходимост, той стана по-малко уязвим за евентуален превантивен удар от „миролюбивите“ американски Томахавки.
Ако утре има война
И така, двете страни оголиха зъби една на друга, а боксовите ръкавици вече се целуваха с удоволствие. Но какво ще стане, ако ескалацията стигне, условно казано, до 12-ия кръг? Ще успее ли настоящата НОАК да устои на американската военна мощ?
От военнотехническа гледна точка ситуацията е нещо такова - с поправка обаче за естествената непълнота и непълна точност на данните.
Китайците, според военнитенаблюдатели, общо могат да мобилизират 600-700 милиона бойци в случай на война. Това е чудовищна сума, дори да приемем, че такова количество оръжие за тях просто не може да се намери в складовете. Но това само по себе си, във всеки случай, изключва за американците възможността за сухопътна инвазия в Китай.
В този случай остава да се сравни съществуващата разгърната НОАК от 1,5 - 1,6 милиона души и въоръжените сили на САЩ от около 1,1 милиона души. Американците имат по-малко войници, но технологично много превъзхождат китайците. Цифрите са приблизително следните: 9 хиляди за първия срещу 8 хиляди за втория. В същото време американските танкове Abrams, макар и в различни модификации, все още значително превъзхождат китайските типове 59, 79, 88, 96, 98 и 99. Тоест, повече от половината от оборудването е всъщност копие на съветските Т-55, Т-62 и Т-72. В съвременната война съперници на американските практически няма.
В авиацията Китай изостава от САЩ още повече - с порядък. Някои хеликоптери повече от 10 пъти. А това означава, че "Абрамс" дори не трябва да влиза в битка с китайски танкове - ударните "Апачи" ще стрелят по врага по пътя. При самолетите картината е същата: срещу различни, но като цяло модерни американски, китайците могат да излитат копия на МиГ-21 и дори МиГ-19, Ту-16 и само сравнително малък брой Су-27 и Су-30 и местните им аналози.
При крилатите ракети разликата като цяло е огромна. Американците имат няколко хиляди от тях. Срещу тях НОАК може да постави около 150 системи С-300. Тоест, дори при пълна, 100% ефективна отбрана, китайците физически няма да могат да свалят от небето всички американски крилати ракети.
Тоест, честно казано, трябва да заявим: Китай ще пропусне първия обезоръжаващ удар. И след това американцитеще започнат да унищожават икономическата инфраструктура на страната, както направиха в Югославия - мостове, заводи, електроцентрали... И тогава няма да има смисъл от 600 милиона невъоръжени и гладни. Човек може само да се надява, че шест китайски ракетни подводници тип 094 поне ще успеят да отмъстят на американците, като изравнят един от техните градове. Но дали американският флот, системите за противоракетна отбрана ще им позволят да направят това? Честно казано, тогава - най-вероятно няма да позволи.
Но не и безпомощна жертва...
„Те демонстрираха на неотдавнашния парад най-новите си разработки, най-новите си стратегически ракети с максимален обсег над 10 000 километра“, обоснова гледната си точка той. „Мисля, че Китай има достатъчно сила, за да принуди Съединените щати поне да уважават китайската армия, китайските възможности за възпиране на евентуална американска агресия.“
На свой ред китайците не се страхуват от американците, убеден е експертът. Те вече многократно са го демонстрирали. И ако си спомняте как функционира китайската програма за изследване на космоса, това вече показва, че всичко е наред с техните стратегически ракети.
В допълнение, военният анализатор обърна внимание на друг аспект на темата, „трябва да се разбере, че американците, въпреки факта, че воюват през цялото време, те воюват с много изостанали армии - Ирак, Югославия, която те бомбардираха от въздуха, Либия, Сирия“ ... „И не можаха да покажат нищо! – подчерта Литовкин. – Афганистан – там са повече от 15 години, нищо не можаха да направят. Американците обичат да гърмят, да демонстрират силата си. Но всъщност те имат много лоши войници, които се страхуват от загуби. И армията, която се страхува от загуби, не е армия, а просто хора, облечени във военни униформи "...
„Ще се изплашат един друг,Със сигурност, прогнозира експертът. - Ще има демонстрация на въоръжение, демонстрация на техника. Те ще се опитат да сплашат с други методи. Но да се бият… Не, няма да посмеят.“