Ще стане ли Прохоров следващият президент?
Спомням си първото заседание на предизборния щаб на Путин, където известен режисьор го попита: какви са плановете ви? И тогава самият той артистично отговори с думите на командира Суворов: „Шапка ти свалям, но дори шапката ми не знае какво има в главата ми!“ ...
Можем да съдим за Путин по делата и отделните думи, но дори екстрасенсите, които се появяват в програмата на TNT, вероятно не знаят мислите му.
Защо Прохоров трябваше да отиде в президентството - мненията на моите приятели бяха разделени. Някои го смятат за глупав, други за провокатор. а трети - патриот на България, за когото просперитетът на страната е повече от кариера, капитал, личен живот...
И така, какво е това - новият план на Путин или ръчна политическа инициатива на бизнесмен?
Вчера в програмата "Время" новините за Прохоров бяха първите и, както си спомняме от съветските времена, ако човек блестеше в началото на програмата, за първи път дадоха орден Ленин, за втори път окачиха геройска звезда на гърдите си! Но ако номинацията на Прохоров за президент наистина е план на Путин, тогава защо Сурков и другарите му зарязаха милиардера на Правата кауза? Нека се опитаме да го разберем.
Едно са парламентарните избори, а съвсем друго президентските. За да проведе успешни политически и икономически реформи, Путин се нуждае от конституционно мнозинство в парламента и плурализмът на мненията е желателен. Всеки да гласува както трябва, но има и такива, които винаги биха гласували против. За тази роля е избрана комунистическата партия. Е, за да критикуват изпълнителната власт, създавайки вид на бурна политическа дейност, много добре излязоха Жириновски и Миронов, които ще гласуват така, както винаги трябва на Путин. Не разчитаха на Едро, но в наше време вече е невъзможно: в-първо всички се разболяха, надебеляха и на хората им омръзна да ги чакат да крадат и самите те да спрат да са нагли!
А какво да кажем за партията Права кауза?
Трябваше да се дискредитира тотално, да се отдели зърното от плявата, което Сурков направи. Здравите десни си тръгнаха с Прохоров, а останалите останаха с Дунаев и Богданов - и получиха под 1% от народа.
Друго нещо е партито с Прохоров: протестният електорат с дрога може да отиде до урните в тълпа и да гласува за десните за смях. И така, тези, които са отишли до урните и са гласували за системната опозиция, по правило са гласувалите срещу Едра.
Какво би получил Путин в парламента с партията на Прохоров - шумна и абсолютно неконтролируема фракция от самия Прохоров, да не говорим за Путин? Не изключвам - многобройни! В края на краищата Алла Пугачова стоеше зад Прохоров, за когото през седемдесетте се разказва следният анекдот: „През 2000 г. в съветската енциклопедия ще бъде написан един ред: Леонид Илич Брежнев е дребен политик в ерата на Пугачова“ ... Любимов също стоеше зад Прохоров, снимайки „Взгляд“, заради който интелигенцията не спи нощем и който чака като глътка чист въздух. А също и Макаревич, чиито записи са слушани от нашето поколение, както и шейсетте Галич и Висоцки.
Путин, разбира се, ще се дистанцира от Прохоров, който вчера каза, че не е съгласувал номинацията си в Кремъл. И въпреки че не е скаут, но като бизнесмен знае как да си държи устата затворена, да пази тайни ... Системната опозиция ще го бие докрай, тъй като тя няма да види такъв успех като на парламентарните избори, на президентските избори, като ушите си. И някои, мисля, чакат смазващо поражение ...
У нас още през 18-та година на миналия век на изборите заУчредителното събрание има следните проценти: болшевики - 24%, есери - 56%, десни партии, всички заедно - 16%. Но социалистите-революционери отдавна не са същите. Със селячеството като класа е свършено отдавна. Болшевиките, които носеха влакове с хляб, а самите те умираха от глад, също ги няма отдавна. Някои станаха олигарси, други се преместиха от бюфета на Обком в Думата. Като цяло мълча за „правилното“ - просто не искам да обидя никого!
Но през последните 20 години израсна поколение, което не е виждало купони, пионерски светкавици и изпити по научен комунизъм. Поколението на Pepsi-Cola и поколението на Интернет, обединили се на Болотная, могат да се обърнат към урните и да гласуват не само срещу старците от политическата партия от последните 20 години (на които им е писнало и от младостта, и от нашето поколение), но и срещу Путин. Путин, с когото олицетворяват не само реда на гангстерския, терористичния и националния фронт, но и корупцията сред партийните членове, включително сред членовете на несистемната опозиция.
И за много млади хора Прохоров, макар и олигарх, прие нерентабилни, рухнали предприятия и ги изведе като ефективен мениджър на преден план. Разбира се, Прохоров ще бъде "бит" от всички, като се започне от парите по опашките на поликлиниките и се стигне до лидерите на всички партии и несистемната опозиция. Всички ще го помнят - купони в Куршевел и в "Аврора", невкарани голове в баскетбола и отсъствието на жена му.
Прохоров може да води самостоятелна политика и да предложи предизборна програма, която обяви вчера: критика към властта - не повече от 10%, останалите - какво да се направи, за да продължи България по пътя на Александър 2 и Пьотр Столипин и да стане велика сила, тъй като не зависи от Държавния департамент на САЩ и парите на Березовски!
Не знам какво ще бъде подреждането на президентските избори. Но бих ги искалминаха в един тур, а гласовете щяха да се разпределят по следния начин: малко над 50% - Путин, над 30% - Прохоров, а останалите кандидати щяха да съберат мизерна сума и да се оттеглят завинаги от политическия хоризонт!
Какво дава такова изравняване след избори? Дава повод на Путин да постави Медведев начело на парламента, за да изпълнява законите за модернизация и борба с корупцията с ускорени методи! И това дава основание да бъде назначен Прохоров за министър-председател на страната, за когото, както смятам, все още е рано да бъде президент, но е по-добре да работи под прикритието на служител по сигурността и тежка категория Путин. Но да стане следващият му наследник - може би точно, ако страната стане вторият Сингапур.
Като цяло смятам, че не ни трябва "неуправляема демокрация", особено тази, която хората я възприемат днес - като охлокрация, тоест властта на тълпата, свободата - като воля и всепозволеност. Следователно мотото на настоящото десетилетие трябва да бъде лозунгът на Ли Куан Ю: средната класа в страната трябва да бъде най-малко 50%, а всяка опозиция - не повече от 30%, защото в условията на хаос няма демокрация, а в условията на диктатура на бюрокрацията винаги процъфтява корупцията и удушаването на бизнеса и всякакви реформи!
Модернизацията и реформите в страната са възможни само със силна диктатура на закона и властта, с прогресивно, некорумпирано и ефективно управление. А това е възможно само ако на власт е легитимно избран от народа президент като Пиночет, Чун Ду Хван или още по-добре Лий Куан Ю. А в правителството можеш да оставиш умни, но честни момчета, а още по-добре - такива, които са доказали на практика, че са ефективен мениджър!
Да видим как ще е в действителност... Но не искам България да изгуби шанса отново да излезе от бездната на мракобесието и да пробие през тръните към звездите! Освен това, нанебето те осветиха. И не бих искала пак да паднат или някой да ги гаси!