Ще успее ли Саратовският политехнически университет да остане университет?
Авторът на доклада споделя пред изданието, че в България престижът на инженерното образование е паднал рязко, има много инженери, но малко са добрите. Университетите от второ ниво получават трима студенти, които след дипломирането си не могат да работят като нормални инженери, така че трябва да „намалите производството на инженерен персонал, за да преминете от количество към качество“. Необходимо е да се извърши „мониторинг на инженерните университети и да се създаде сегмент от елитни образователни институции, както и да се определи списъкът на университетите с ниско качество на обучение“. „Неефективните инженерни университети ще бъдат понижени и ще преминат към четиригодишна бакалавърска система, където ще предоставят само основни знания.“
С група критици решихме да започнем дискусия за това дали SSTU има шанс да запази статута на пълноправен технически университет, ако инициативата RANEPA бъде приложена и се проведе много труден подбор. Подчертаваме, че дискусионната платформа е отворена за всички и сме готови да отразим всички гледни точки.
Сергей Лисовски, министър на промишлеността и енергетиката на региона:
Министерството на промишлеността многократно е повдигало въпроса за ниското качество на техническото образование, предимно в Саратовския технически университет. За съжаление ръководството на университета възприе това като „критика“, „лична неприязън“ и т.н. Но очевидно търпението се изчерпа и се роди този документ. Сега можем точно да предположим, че нашата „политехника“, която е в дъното на стотици университети, едва ли ще попадне в броя на водещите университети.
Нека ви напомня, че в класацията на техническите университети на SSTU в периода 2008-2010 г., според оценката на Министерството на образованието и науката, България застана до такива технически университети като Казанския национален изследователски технологичен университет, Св.Държавен политехнически университет, Национален изследователски технологичен университет "МИСиС". И според резултатите от оценката на рейтинговата агенция "Експерт РА" през 2012 и 2013 г. "съседите" на SSTU вече са станали: Рибинският държавен авиационен технически университет, Кузбаският държавен технически университет, Кубанският държавен технологичен университет. Отбелязвам, че бившите ни „съседи“ останаха в първите двайсет водещи университета в България, а днес заемаме само места в дъното на стотицата: 93-то място през 2012 г., 97-мо място през 2013 г.
Анализирах защо например Томският политехнически университет е на 7-мо място в българската класация, а в световната на доста високо ниво. На първо място, тъй като научният съвет на университета се ръководи от носител на Нобелова награда, там работят 22 академици - член-кореспондент на Руската академия на науките, да не говорим за 375 доктори и 1800 кандидати на науките. Всички те оглавяват водещи в България и света научни школи, ръководят факултетите и катедрите на университета. За съжаление научните школи на техническия ни университет в областта на машиностроенето, енергетиката, мостостроенето, строителството и други бяха водещи в страната, но сега губят нивото си. Причините за това са очевидни и са излагани неведнъж.
Юрий Чеботаревски, доктор на техническите науки, професор, ректор на SSTU през 1998-2008 г.:
Инициативата, за която пишат в. "Известия", е повече от противоречива. Смятам, че трябва да се намалят не инженерните университети, а бюрата за издаване на дипломи на икономисти, юристи и пр. В СССР имаше около 500 университета, а сега само в България има над две хиляди. В същото време качеството на обучение в инженерните специалности пада, в което съм напълно съгласен със статията. НоНамаляването на инженерните университети не е панацея. Трябва да инвестираме сериозно в оборудването на лабораториите и възстановяването на връзките между университетите и индустрията. Преди това завършилите студенти имаха стажове на инженерни длъжности, работеха заедно с опитни инженери, но сега стажовете са проблем, предприятията не искат да наемат никого. Освен това, според моите усещания, се променя и самото обучение в техническите специалности: в нашите изконни области - физика, механика, математика, съпротивление на материалите - часовете са намалени, докато в хуманитарните се запазват пълни.
Освен това, както се казва, има общи тенденции, но има местни характеристики. Когато в Политехническия университет съкратиха катедрата по теоретична механика, катедрата по съпротивление на материалите, за мен това беше напълно неразбираема стъпка. И не защото ръководех катедрата по теоретична механика, а защото българската инженерна школа винаги се е славела с дълбочината и фундаменталността на обучението. И такива решения подкопават основата на основите.