Символи на философската мъдрост
Мъдростта, както виждаме, е трудно да се изрази чисто теоретично. Но то, както и философията заедно с него, има редица изразителни символи.Древният символ на мъдростта е бухалът.
Нощната бдителност на бухала също е силно символична. Зад него стои способността на философията да вижда в „мрака“ на всекидневното човешко съществуване, да прониква в най-тъмните, най-отдалечените и скрити сфери на битието. Историята на събитието за превръщането на бухала в символ на мъдростта е много по-проста. Сред другите богове в небето сред древните гърци е живяла богинята на мъдростта - Атина. Главният храм на Атина е на Акропола в Атина, където все още живеят много сови. Гърците постепенно свикнали да свързват Атина и совата и често ги изобразявали заедно, на монети, в статуи.Така бухалът стана култово животно, символ на Атина и следователно на мъдростта.
Овод -е друг образ-символ на философската мъдрост. Посочи ни го в своята защитна реч на процеса Сократ – самият жив символ на философията. Обръщайки се към съдебните заседатели, неговите обвинители, всички атински мъже, той каза следните прочувствени думи: "Ако ме убиете, тогава няма да ви е лесно да намерите такъв човек, който, смешно е да се каже, е назначен в града като муха към кон, едър и благороден, но мързелив от затлъстяване и нуждаещ се от принуда. Всъщност, струва ми се, че Бог ме изпрати в града като такъв, който цял ден , без да спира, седи навсякъде и всеки от вас буди, убеждава, укорява. Друг такъв няма да намерите, мъже, и можете да ме спасите, ако ми повярвате. Но много може да се случи така, че вие, като хора, които се събуждат по време на сън, ще ме ударите и убиете лесно и тогава ще прекарате остатъка от живота си в сън, освен ако Бог, съжалявайки ви, не ви изпрати друг.
Уви, атиняните не се вслушаха в гласаСократова мъдрост - много е досаден този философстващ припас. Много по-лесно да спиш или да живееш в свят на сънища. Сънят на ума, сънят на живота - за повечето това е обичаен начин на живот. За един философ това е като смърт. В случая на Сократ обаче смъртта не идва от съня, а от неуморната будност на ума. Философът-водник беше осъден, той изпи чашабучиниши замина в друг свят.