Синдром на Даун, прегледи, страница 4
Прочетете цялата статия »
Коментари
Съпругът ми и аз имахме син със синдром на Даун, сега е на 7 дни, много го обичаме, не мога да живея без него, много ни е трудно в момента, не знаем какво да правим по-нататък.
Имах дъщеря със С.Д.. В първата секунда бях в шок, не знаех какво да правя, майка ми и лекарите все говореха за отказника. За съжаление почти всички не знаят каква диагноза е, представих си дете, което ака и размазва изпражненията си по стените, без да разбира какво прави. ТОВА НЕ Е ТАКА. Буквално под диктовка тя написа отказ, прибра се вкъщи, не можеше да бъде в болницата. И вкъщи, когато разбрах какво съм направил, на следващия ден исках да я взема, на което те отговориха, че дъщеря ми е починала. През цялото това време не можех да си намеря място, укорявах се, спомнях си как съм родила, пръстите й, лицето и т.н., без значение каква е дъщеря ми, кръвта и т.н. луд.В онези дни животът се преобърна напълно,ценностите,смисълът на живота се промени.Казаха на всичките ми приятели и роднини,че детето е починало,не казаха диагнозата.Аз съм само в един,който отказникът написа онзи ден!В къщата на малкия срещнах и 2 момичета със същите деца,не можаха да ги вземат,все още общувам с тях,един от тях имаше дете,което почина седмица преди рождения му ден,погребахме го.И сега майката на починалото момиче със СД се упреква, че не я е взела тя ме радва всеки ден всичките ми приятели още не подозират за диагнозата, но знаете ли какво ще кажа на тези dibil гости, които не отговарят с най-добро мнение Алкохолици, маниаци, кожаглави, убийци и т.н.- ЕТО НА КОЙТО Е МАЙНАТА И БОЛНАТА. С увереност мога да кажа, че дъщеря ми НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ ПРОСТИТУТКА, НАРКОМАНА и никога няма да вдигне ръка от мен и да изостави мен и мъжа ми, а ще ни нарича мама и тати!!Всички са привлечени и обичат дъщеря ми!ОТЧАЯНИ ТЕ СА НАЙ-ЛЮБИМИТЕ,КРАСИВИТЕ!Вместо дъщеря си,не искам никого,това е моето щастие,живот!И ще се погрижа дъщеря ми ще има образование и ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО В ЖИВОТА СИ, че и децата сами ще посягат към нея вече посягат.смях и радост - за това съм готова света да преобърна!
Нека има повече добри хора на този свят и ако това внезапно се случи в моето семейство или в семейството на близки, винаги ще се притека на помощ и. LADY LIFE ДОБЪР ЖИВОТ независимо от всичко, но след като прочетох тази статия, разбрах, че има Увереност и подкрепа, има помощ и тези, които са готови да я осигурят.
Прочетох всички отзиви и се уплаших! Скъпи ГОСТЕ-ГОСТИ или какъвто и да си, никой не те кара насила да обичаш децата ни. Днес здравите деца правят каквото правят и как измъчват другите и нищо, всичко излиза. И ако детето е Даун, всичко му е щамповано. Отвратени сте, че нашите деца до вашите играят, учат, ходят, дишат. Оставете децата сами да решат как да се държат да общуват с тях или не. Именно тази позиция и отношение идва от възрастните, а децата повтарят гнусливото отношение на възрастните към такива деца. Ние всички ходим под един и същи Бог. И ако се родиха тези деца - БЪДЕТЕ МИЛОСЪРНИ! Не им се месете в живота, а се заемете и си гледайте децата. Всички здраве!
Имаме синСереженка. Той е на около 14 години. Завърши 6-ти клас на поправително училище и се премести в 7-ми клас.Много го обичаме! Най-привързаният, чувствителен, внимателен. Основната болка от хората, които избягват гледката на несходството. Искам да извикам, за да чуят всички! Тези ДЕЦА също искат да живеят и да бъдат желани, обичани и да се радват на всички права в този живот! Те са като всички останали! Здраве, радост за всички деца на земята.
Съпругът ми и аз имахме син със синдром на Даун, сега е на 2 месеца и много го обичаме.
Имах син със синдром на Даун, въпреки че по това време бях само на 22 години. Той скоро ще стане на 2 години и аз много го обичам. Аз самият съм учител. Няма нужда да се отчайвате и да мислите, че животът е свършил, той едва започва. , "търпението и работата ще смелят всичко."
Съвсем наскоро родих бебе със синдром на Даун, няма думи, с които да опиша болката си. И само тези, които са имали същото нещастие, ще ме разберат. Аз самият съм рационалист, винаги съм виждал смисъл само в това, което може да бъде полезно, да даде резултат. И сега ... трябва да отгледам дете, което никога няма да е от полза на обществото, ТРЯБВА да го обичам. Не лицемерно ще кажа, че в момента не изпитвам любов към детето си. Може би нещата ще се променят по-късно. Но какво да се прави? Изпратете дете в сиропиталище за човек с увреждания и всеки ден от живота си мислете как бавно умира или оставете детето в семейството и страдайте, защото отглеждате безнадежден човек. Във всеки случай бъдещето далеч не е светло. Пиша не за да събудя състрадание, а за да накарам хората да усетят каква ситуация е това ... И аз също искамда кажа, че майките, оставили детето си в семейството, изобщо не се правят на мъченици и не очакват обществото да ги третира като специални, ДОСТОЙНИ, не. Просто животът им се стече ТАКА и не можеш да изскочиш от тази ситуация. И повярвайте ми, нито парите на данъкоплатците, нито „преклонението“ на обществото тук ще намалят страданието на родителите. Ако оставя детето, тогава всичко, което е необходимо за него, ще направя сама.