Синдром на Devic, Медицински портал EUROLAB

Синдром на Devic

Какво е синдром на Devic?

Синдромът на Devic е рядко автоимунно заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с комбинация от напречен миелит (състояние, свързано с увреждане на мастната защитна обвивка в гръбначния мозък) и оптичен неврит (възпаление на зрителния нерв, водещо до загуба на зрение и болка в очите). Този синдром се счита за специална форма на множествена склероза с тежко и бързо протичане. Заболяването засяга зрителния нерв и нервите на гръбначния мозък. При синдрома на Devic обвивката от подобно на мазнина вещество, което предпазва тези нерви, се разрушава, което може да доведе до зрително увреждане, парализа с различна тежест и инконтиненция на урина. Синдромът на Devic е тясно свързан с множествената склероза и системния лупус еритематозус, но обикновено се появява преди появата на явни симптоми на множествена склероза. Ако изолиран епизод на това заболяване се открие малко след инфекция или SARS, той най-вероятно ще бъде диагностициран като остър постинфекциозен демиелинизиращ енцефаломиелит, а не като синдром на Devic.

Има ли лек за синдрома на Devic?

Към днешна дата няма общоприет стандарт за лечение на синдрома на Devic. Лечението обикновено е симптоматично и поддържащо. Може би назначаването на кортикостероиди. При лечението на остър демиелинизиращ енцефаломиелит се използват кортикостероидни лекарства, интравенозен имуноглобулин и метилпреднизолон.

Каква е прогнозата за синдрома на Devic?

Синдромът на Devic е фатален в много случаи. Остър демиелинизиращ енцефаломиелит при някои пациенти завършва с пълно или почти пълно възстановяване, в някои случаи остатъчните ефекти продължават. В тежки случаиостър демиелинизиращ енцефаломиелит също може да бъде фатален.

Какви изследвания се правят в тази област?

С подкрепата на Националния институт по неврология и инсулт на САЩ (NINDS) се изпълнява мащабна програма за фундаментални изследвания, чиято цел е да се получи по-ясно разбиране за работата на нервната система. Една от най-важните задачи в рамките на тези изследвания е разработването на методи за възстановяване на увредените нерви и пълното възстановяване на функцията и нормалната структура на увредените области на нервната тъкан.