Синигер и жерав - Военен преглед
Неотдавнашното посещение на японския премиер Шиндзо Абе във Вашингтон беше придружено от шумни протести на населението в Окинава и обстрел на американска база в префектура Канагава от самоделна минохвъргачка (и това не е за първи път). Съвсем откритата омраза на японското население към американското военно присъствие не попречи на лидерите на двете страни да обсъдят текущите отношения в топла атмосфера. Освен това японският лидер беше посрещнат с такава чест, каквато не е удостояван с никой от неговите предшественици.
Такава чест, разбира се, не беше справедлива. Така Барак Обама ясно демонстрира пред Конгреса и всички американци своите конкретни действия по отдавна обявения завой към Тихия океан. Всъщност в Съединените щати за всеки голям бизнес е необходима видимост и шоуто и демонстрацията на посещението на лидера на съюзническа държава е напълно подходящо за тези цели.
Практичните самолети обаче са много по-важни от видимите ефекти. Например преговорите за Транстихоокеанското сътрудничество, които вървят доста трудно, защото Япония се страхува от наплив на селскостопански продукти от САЩ. България пък би трябвало да се интересува преди всичко от военно-политическия компонент, а той е от много важен, без преувеличение, исторически характер.
Американски служители вече обявиха, че новите принципи на двустранните военни отношения ще премахнат всякакви географски ограничения за японските сили за самоотбрана, което позволява на Япония да участва в отбранителни операции по света с разрешението на парламента. В съответствие с по-ранните споразумения японските и американските операции бяха съсредоточени върху отбраната на японските територии.
Държавният секретар Джон Кери каза, че споразуменията представляват исторически пробив за Япония и нейната странасъюз със САЩ. „Днес празнуваме създаването на нова способност за Япония да защитава не само собствената си територия, но и Съединените щати и други партньори, ако е необходимо", каза той, говорейки пред американски и японски официални лица в Ню Йорк. „Това ще подобри сигурността на Япония и ще допринесе за регионалния мир и стабилност."
"Настоящите принципи са географски неограничени", добави министърът на отбраната Аштън Картър. "Това е много голяма промяна."
Президентът Обама на свой ред потвърди, че Съединените щати остават ангажирани с предоставянето на военна помощ на Япония в случай на конфликт с трети страни. Размерът и естеството на тази военна помощ очевидно ще варира в зависимост от степента на заплаха и конкретния собственик на Белия дом. Така че предположенията, че Токио ще бъде изоставен пред лицето на заплахата от Китай и КНДР, нямат основание. Причините за това са няколко.
Япония е изключително важна за САЩ като най-голямата икономика. Японските транснационални корпорации всъщност са японско-американски, свързани в едно неделимо цяло. Страната на изгряващото слънце е както основен производител на търсени стоки, така и ключов пазар например за американската селскостопанска индустрия.
Не по-малко важна е и геостратегическата причина. Япония е ключът към Азия и Тихия океан. Японският остров Минами-Иво, причислен към столичната префектура на Токио, се намира само на 340 километра от принадлежащия на САЩ остров Фаралон де Пахарос, който е част от Марианските острови. Остров Маркъс (Япония) се намира на 1400 км от известния атол Уейк. Загубата на Япония като стратегически плацдарм представлява заплаха за Северните Мариански острови, Гуам и Хавай. И в бъдеще исамия американски континент.
Споразумението за Окинава се превърна и в своеобразна компенсация за Япония от Белия дом за нарушените отношения с България, където беше планиран невиждан пробив преди началото на украинската епопея.
Самите японци изразяват основателни претенции в пресата и блоговете за подновен съюз със Съединените щати. Не, патриотичните граждани изобщо не са против укрепването на военната мощ на страната, но не са безпочвени опасенията как ще бъде използвана тази мощ. Междувременно всичко изглежда по такъв начин, че Силите за самоотбрана ще се превърнат в още една спомагателна американска армия, подобно на това, както сега британците и французите изпълняват подобни задачи. И всичко това ще бъде платено от японските данъкоплатци, които имат резонен въпрос „В замяна на какви ползи са такива жертви?“
Логично разпоредбите за колективна отбрана трябва да влязат в сила, когато агресор атакува не само Япония или САЩ, но и държава, с която Токио и Вашингтон са съюзници. В същото време атакуваната държава не е задължително да е в Източна Азия. Може да принадлежи към Европа или региона на Персийския залив.
В същото време е необходимо да се вземе предвид особеността на американската външна политика, когато всяка нежелателна страна се определя като зло на света, срещу което незабавно се организира кръстоносен поход.
Епохата на новото преразпределение на света, както сме виждали неведнъж, е свързана с нападение от стадо срещу човек, определен за жертва. Някога самата Япония беше в такова положение, сега тя постепенно преминава в категорията на хищниците, макар и в стадо под ръководството на някой друг. Примерът на други бивши страни от Оста е вдъхновяващ - например Италия отдавна е освободена от военни ограничения, построила е свои самолетоносачи и участва във военни експедиции.