Сюжетът, проблемите, образите на едно от стихотворенията
Сюжетът, проблемите, образите на едно от стихотворенията на М. Ю. Лермонтов.
"Демон" е стихотворение, върху което М. Ю. Лермонтов работи през цялата си кариера. Образът на Демона притежава чувствата и мислите на поета от четиринадесетгодишна възраст. Многократно преработваше стихотворението, което бе започнал. Но с всяка нова преработка стихотворението ставаше все по-художествено по съдържание и форма. В основата на поемата "Демонът" е древен мит за горд ангел, който се разбунтувал срещу Бога. Сюжетът на поемата не е сложен. Основно място в поемата заемат монолозите на Демона, разкриващи неговите мисли и чувства, описания на природата, подробни изображения на преживяванията на героинята - Тамара. Демонът, "тъжният дух на изгнание", който е отегчен от всичко в живота, вижда смъртно момиче, красивата Тамара... Той е очарован от нея. Обхванат от любовното чувство, той мечтае за прераждане. Струва му се, че любовта на Тамара ще го доведе до доброто, до истината. Той прониква в манастира, където се крие Тамара след смъртта на годеника си, и с пламенните си речи предизвиква съжалението и съчувствието на Тамара . Целувката на Демона се оказва фатална за Тамара. Демонът се опитва да превземе душата й, когато ярък ангел я отвежда в рая. "Тя е моя!" — възкликва демонът, но ангелът го отхвърля.
И победеният Демон проклина Своите луди мечти, И пак остана, високомерен, Сам, както преди, във вселената, Без надежда и любов.
Лесно се вижда, че бащата на Тамара и нейният годеник са второстепенни фигури. Главните герои са Демон и Тамара. Лермонтов нарича Демона "дух на знанието и съмнението" и го дарява с чувство на неукротима гордост. Демонът отрича съществуването на хармония в света, гледа с презрение на нещастната човешка раса и е в непрекъснат и веченборба с божеството. Той е горд и самотен, затворен в преживяванията си, а студената самота му причинява безгранично страдание. Това е символ на индивидуализъм. Но ако Демонът е символ, тогава е естествено да видим нещо символично в образа на Тамара. В противен случай цялото стихотворение ще се превърне в приказка, лишена от смисъл и смисъл. При Тамара една черта е силно подчертана - необикновената красота.
... Нито един цар на земята Не целуна такова око; Пръскащ се харемски фонтан Никога в горещ сезон Никога не съм мил такъв лагер, Земна ръка Скитайки се над сладко чело, Никога не съм разплитал такава коса.
Там, където няма нито истинско щастие, Нито дълготрайна красота, Където има само престъпления и екзекуции, Където живеят само дребните страсти, Където не знаят как без страх Нито омраза, нито любов.
В тези думи мнозина с право видяха характеристика на съвременното благородно общество. Но вместо „жалката светлина“, отречена от Демона, той не обещава на Тамара спокойно благополучие. Той я призовава в онзи свят, където тя ще живее пълноценен, истински човешки живот, където я очакват „други страдания“, „други възторги от дълбочина“. Той обещава:
Бездната на гордо страдание В замяна ще ви отворя ...