Смъртта на Мансур Как беше - българската мафия 1988-2007

Мансур се премести в нов апартамент на Петровка 19, недалеч от Центъра за връзки с обществеността на Главното управление на вътрешните работи на Москва и от Тверската междурайонна прокуратура. Четири от ремонтираните стаи бяха обзаведени със скъпи мебели. Една от стаите приличаше на зала с колони и камина. Освен това апартаментът разполагаше с две бани, едната от които с басейн с хидромасаж. Във всяка стая имаше голям телевизор.

Мансур се опита да излиза по-рядко, тъй като се страхуваше за живота си и прекарваше много време в нов апартамент.

Той все още беше пристрастен към кокаина и често беше луд.

Скоро се случи нещастен случай. Апартаментът на Мансур, по-точно няколко стаи са били наводнени с вода от апартамента, който се намира на горния етаж. Мансур веднага повика екип от работници и архитект Алексей Галанин. Трябва да кажа, че Алексей беше нает от приятелката на Мансур Татяна Любимова, която го намери чрез своите връзки.

Мансур обаче не беше много доволен от качеството на ремонта, освен това промяната след наводняването на няколко стаи беше твърде дълга.

Но момчетата категорично отказаха да го направят. Тогава самият Мансур разряза тялото с ножовка. Тогава охраната прекара цяла нощ, давейки се от миризливия дим, изгаряйки останките на архитекта в камината. Беше ужасна сцена.

След това минаха още няколко дни пиене и употреба на наркотици. На почивката Мансур реши да се реваншира на убийците на Павлов. В смъртта на Павлов Мансур заподозря приятел на Завадски, някой си Ренат Селяхетдинов, по прякор Татар.

Мансур извика Татарин на „преговори“, като каза, че бизнесмените ще се съберат при него и му предложи да се облича по-прилично, казват те, важен договор се кълве.

Татарът дори не предполагаше какво го очаква.

Татарът кимна с глава. Мансур дръпна спусъка.

След това отрязал главата и ръцете на Селяхетдинов. Изгорели са в камината. Мансур заповядва останалата част от тялото да бъде удавена в река Москва.

Минаха няколко дни и неговият приятел Олег Цилко, по прякор Бройлер, се зае с търсенето на Татарин. И преди това съпругата на Татарин многократно се обаждаше на Мансур и питаше къде е отишъл съпругът й. Мансур отговори, че татаринът го е напуснал, но не знае къде отива след това.

Мансур обаче не успя да избяга от въпросите на Бройлер. И тогава той измисли нов план. Той каза, че Татарин е в къщата му и покани Бройлер да дойде при него.

Изтезанията продължиха около седмица. Беше ужасна картина. На осмия ден Цилко си призна всичко. След това той беше вързан с белезници за радиатор в банята и Мансур обмисляше как да постъпи с Бройлър.

Случи се така, че по това време Татяна Любимова хвърли скандал на Мансур и поиска да не превръща апартамента в камера за мъчения. Но този скандал още повече вбеси Мансур.

Тъй като беше под силна доза наркотици, той нареди да бъде прикован към батерията до Бройлер и Татяна.

По това време Мансур беше просто изтощен и си легна, сега нямаше време за секс.

Татяна, както по-късно разбрах, се възползва от факта, че наблизо имаше шампоан, успя да го излее в ръцете й и да свали белезниците, освобождавайки и Бройлер.

Когато Мансур спеше, а момчетата седяха и пиеха, пленниците скочиха през прозореца. В същото време Татяна си счупи крака. Бройлерът избяга. Мансур изтича на улицата с пистолет и извика:

— Не пропускайте да ги хванете! Връщане!

Душман, Малиш, още двама момчета и аз изскочихме на улицата след него. Виждайки Татяна да лежи на входа, две момчета я вдигнали и я завлекли в апартамента. Душман и аз се втурнахме след Бройлер.

Но изведнъж полицейска кола излезе от съседния двор. Бройлерът веднага се обърна към нея. Разбрах, че това е краят. Сто процента, че момчетата няма да организират престрелка с ченгетата и Бройлер определено ще предаде всички. Сега трябваше да се вземе решение.

Огледах се. Малко по-настрани стоеше Душман с Хлапето, сякаш обмисляйки какво да правят. Бързо се обърнах и се скрих в близкия двор. Сега бях в безопасност. Но, от друга страна, аз подписах собствената си присъда.

След като изминах няколко метра, излязох на улицата. Бях уплашена. Нямаше смисъл да се прибирам. Ами ако всичко се оправи и Мансур вече е изпратил хора да ме доведат в апартамента и също да ме подложат на жестоки мъчения, а след това да ме убият?

Пред очите ми изникна картина как тялото ми гори в камината на Мансур.

Още същата вечер се озовах в едностаен апартамент под наем. Но след като изгледах всички вечерни предавания, в нито едно от тях не видях подробности за задържането на Мансур.

Едва на следващия ден почти всички канали излъчиха ужасен репортаж за щурмуването на апартамента на Мансур. Оказва се, че когато избягалият затворник се озовава в 17-то РПУ, в апартамента на Мансур веднага е извикан РУОП заедно с отряда за специални реакции - СОБР.

„Имам достатъчно патрони за всички“, каза той и веднага подаде телефона на заложницата, която каза, че е тежко ранена и кърви. След това полицията реши да щурмува вратата. Но не взривиха вратата, страхувайки се, че старата къща ще се разпадне.

И около два часа през нощта бойците на СОБР започнаха да разбиват вратата с чукове. Мансур стреля няколко пъти по вратата и рани два пъти в ръката един от полицаите.

В отговор войниците започнаха да стрелят. Накрая успяха да проникнат в апартамента. В колонната зала стрелбата продължи.Единият от куршумите Мансур беше убит.

Освен заложницата полицаите открили в апартамента още една жена. Беше Татяна Любимова. Но тя беше тежко ранена. В шоково състояние тя била откарана в болницата, където починала без да дойде в съзнание.

Не вярвах, че Мансур е убит, че вече го няма.