Спешни състояния при заболявания на пикочно-половата система при новородени - ПрофМедик Медикъл
Болестите, обединени в тази група, са от най-голямо практическо значение, тъй като способността за бързо навигиране по въпросите на спешната диагностика и предоставянето на спешна помощ в някои случаи определят успеха на лечението. Неотложните състояния, причинени от различни патологии на отделителната система, трябва да се разглеждат като водещи синдроми. Тези синдроми включват: остра задръжка на урина, анурия, груба хематурия, едематозен синдром и синдром на осезаем тумор.
Остра задръжка на урина. Причините за остра задръжка на урина при новородени обикновено са вродени. Най-често задържането на урина се дължи на наличието на тънък филм, покриващ външния отвор на уретрата. Такъв филм често присъства при хипоспадия на главата. В тези случаи при внимателно изследване се установява стеноза на външния отвор на уретрата, която се представя като едва забележима дупка по вентралната повърхност на главичката на пениса или в областта на коронарната бразда. Филмът лесно се разрушава при преминаване на буги в уретрата, последвано от обилно отделяне на урина.
Раждането със седалищно предлежание на плода може да причини подуване на препуциума, което от своя страна също води до нарушаване на нормалния акт на уриниране.
Независима причина за задържане на урина може да бъде фимоза и калцификация на пикочния мехур с местоположението на калцификации в областта на вътрешния отвор на уретрата, тумор на пикочния мехур, който расте в шийката му. В някои случаи нормалното уриниране е нарушено в резултат на възпалителни процеси във вулвата под формата на остър вулвовагинит при момичета и баланопостит примомчета.
Клиничната картина на острата задръжка на урина е типична. Децата спират да уринират, стават неспокойни. Пикочният мехур се увеличава по размер, опъва се над утробата и може да достигне нивото на пъпа, което се определя ясно при перкусия и палпация. Причината за остро забавяне се определя чрез внимателно изследване на гениталните органи, палпация и цифрово изследване на ректума. От допълнителните методи за изследване в тези случаи се използват прегледна радиография на коремните органи и уретроцистография.
Спешните терапевтични мерки при остра задръжка на урина са насочени към оказване на спешна помощ, докато най-достъпният и оправдан е внимателният опит за катетеризация на пикочния мехур. Ако катетеризацията е неуспешна, се прави пункция на пикочния мехур, което е безопасно, тъй като при новородени преразтегнатият пикочен мехур избутва чревните бримки нагоре, което предотвратява възможността за увреждане на червата. Пункцията се извършва по средната линия, на 2-3 cm над симфизата на срамната става. Ако обаче причината за запушването не бъде отстранена, пункцията е палиативна мярка, тъй като след известно време отново се появява задържане на урина. В тези случаи е показано преместване на детето в специализирано хирургично отделение.
Анурия възниква, когато уринарната функция спре напълно. За разлика от острата задръжка на урина при анурията, пикочният мехур е празен. Признак на анурия е липсата на уриниране за 72 часа или повече. В зависимост от причината, която причинява анурия, се разграничават преренална, арренална, бъбречна, субренална и рефлексна форма.
Пререналната форма се характеризира с нарушен кръвоток през бъбреците. При новородени пререналната форма на анурия е често срещана при различнипатологични състояния, които причиняват нарушения на микроциркулацията (остра хипоксия, травма, хиповолемичен и токсичен шок и др.).
Ареналната форма на анурия се среща при новородени с бъбречна агенезия или поликистоза, която засяга симетрично и двата бъбрека.
Бъбречната форма на анурия е следствие от токсично, лекарствено излагане или поради дълбоки дегенеративни промени в бъбречния паренхим, които често са резултат от продължително хронично бъбречно заболяване.
Подбъбречната форма обикновено възниква в резултат на пълно запушване на двата уретера, което възпрепятства изтичането на урина от бъбреците. Тази форма на анурия се наблюдава при вродена оклузия на уретерите, запушване на техния лумен със соли (с инфаркт на пикочната киселина или калцификация), както и при компресия на уретерите отвън от ретроперитонеален тумор, тумор на пикочния мехур или обширен възпалителен инфилтрат.
Рефлекторната анурия се характеризира с прекратяване на функцията на здрав бъбрек, възникнало под въздействието на различни периферни стимули. При новородени и кърмачета този тип анурия е рядък.
Клиничните прояви на анурията, особено в началния стадий на развитие, се дължат на нейната форма. Често срещан симптом е липсата на урина в пикочния мехур. В по-късните етапи клиничната картина е доминирана от симптоми на остра бъбречна недостатъчност. Последните при новородените са от общ характер - сърдечна слабост, сънливост, сухи лигавици, безапетитие, конвулсии, кома.
Лечението на анурията се извършва в специализирана болница. На хирургично лечение подлежат тези форми на анурия, при които е възможно хирургично да се отстрани причината, която я е причинила.
Хематурия или отделяне на кръв сурина, наблюдавани при някои бъбречни заболявания и малформации. Специално внимание заслужава симптомът на груба хематурия, чийто източник могат да бъдат бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата. Най-честите причини за груба хематурия при новородени са инфаркт на пикочната киселина, хеморагичен синдром, тромбоза на бъбречната вена, кортикална и медуларна некроза.
Тромбозата на бъбречната вена се среща по-често при деца, родени от майки със захарен диабет. Съдовите лезии причиняват образуването на бъбречен инфаркт. Венозният инфаркт може да доведе до значително уголемяване на бъбрека. Диагнозата се основава на откриването на симптом на груба хематурия и откриването на увеличен бъбрек при палпация. При екскреторна урография се открива или дифузно контрастно усилване на бъбрека, или „мълчалив“ бъбрек. Лечението на тромбозата на бъбречната вена е консервативно и се състои от рехидратация и антикоагулантна терапия.
Кортикалната и медуларната некроза често се комбинират и имат същите клинични прояви. В патогенезата на заболяването решаваща роля играе рязкото намаляване на кортикалната перфузия, до исхемична тъканна некроза. Това може да доведе до продължителна анемизация на новороденото, хеморагичен шок, асфиксия, сепсис, диария и дехидратация. Кортикална и медуларна некроза може да възникне, когато в съдовете се инжектират големи дози контрастни вещества. Некротичните изменения обикновено засягат и двата бъбрека. Лечението е същото като при тромбоза на бъбречната вена.