Спокоен галоп през Андалусия
Червени пощенски кутии, вездесъщи риба и чипс, много британска полиция и автентични английски автобуси, крайбрежни хотели, военновременни стигми, множество оръдия и строго гробище на войни ... Разбира се, туристите са привлечени и от странния вид на извисяващата се скала (Гибралтар се нарича "Скалата"). Това е една от последните британски колонии. Интересът към Гибралтар възникна поради отварянето му за масов туризъм от Коста дел Сол.
Стратегическото местоположение на колонията на пресечната точка на Европа и Африка, паладиевата архитектура, нахалните маготи (варварски маймуни) превръщат Гибралтар в прекрасно място, където можете да си починете от тапас баровете и белите андалуски села))) Вълшебната планина, между другото, принадлежи на Великобритания много по-дълго, отколкото САЩ станаха Америка.
И така, имайки предвид туристическите оферти по крайбрежието, видях голяма разлика: за български автобуси 100 - 120 евро без водач, 2 часа свободно време, за чужденци - 50-60 евро и 5 часа свободно време. Купихме си билет за автобус до La Linea за 13 евро и след 3 часа красив маршрут по Коста дел Сол вече бяхме на четиристотин метра близо до жадуваната британска земя... На часовника беше 10 сутринта и ни чакаше цял ден! Ето го туристическото щастие. Но трябваше някак да се премине границата.
Отнема по-малко от пет минути пеша от автогара La Linea до границата. Испанските граничари дори не погледнаха в нашата посока. Наблюдавах внимателно как почти всички хора, преминаващи през границата, показваха британските пластмасови карти. Явно са гастарбайтери.
Ниепрескачайки в английските простори, по пътя разглеждайки информационния център, където бяхме поканени с микробус да посетим скалата с 4 спирки, ни беше дадена подробна карта на тази „лъжица за обувки“, която изглежда е на картата на Гибралтар. Но ние искахме свобода и близо 5 минути вървяхме през опашката на едни „лаевци“ за групови екскурзии, благодарейки наляво и надясно за грижите им за нас.
И така,как да стигнете от брега, например от Малага. Можете да използвате редовен автобус (13 евро), който отива до La Linea или Algeciras.Живописно. Евтини. Красиво. Със спирки във Фуенхирола, Марбея, Естепона. Време за пътуване 2,5 - 3 часа. Поради наличието на много зашеметяващи пейзажи, пътят не изглежда уморителен.
РАЗПИСАНИЕ НА АВТОБУСИТЕ ДО ГИБРАЛТАР (LA LINEA) Информация към 01.05.2014 г.
Малага - La Linea de la Conception Отпътуване - Пристигане 07:00 10:00 11:00 13:00 11:30 14:15 14:00 17:00 16:30 19:25 Цена на еднопосочен билет: 13 .1 7 евро
La Linea de la Conception - Малага Отпътуване - Пристигане 08:50 11:45 10:30 13:30 16:30 19:20 19:00 21:45 Цена на еднопосочен билет: 13,17 евро
Ако не харесвате автобуса, можете да вземете влака. Но от Ронда. Има най-красивия железопътен маршрут на брега - Ронда - Алхесирас (билетът струва 10,2 евро). Който пътува, той е доволен. Пътуването е с продължителност 1 час 45 минути. През деня влакът се движи по три пъти във всяка посока. От Алхесирас можете да отидете до Гибралтар с автобус (на всеки 30 минути, също отнема половин час). Има воден транспорт, в същото време можете да видите красив залив, понякога семейства делфини се пръскат тук)))
Не се препоръчва шофиране. Ужасни опашки на границата и трудности спаркирането измести този метод на заден план.
Пари.
Валутата на Гибралтар е гибралтарската лира и британската лира стерлинги, те са равни. Приемат и евро, но е скъпо. Не съм много добър в математиката, но помня съотношението към еврото1:1.2. На главния казематен площад има няколко банки, в информационния център ме посъветваха за Скала - там седи арабин и раздава гибралтарски лири. За 300 евро получих 235 техни тугрика. Освен това човекът отговори много приятелски на молбата ми да ми вземе 2 комплекта от всичките им монети във възходящ ред, но винаги нови, тъй като съпругът ми е нумизмат.
В Гибралтар няма ДДС, което прави местното пазаруване приятно и изгодно. В страната има много ниски акцизи и поради това алкохолните напитки и цигарите тук са няколко пъти по-евтини, отколкото във всяка европейска страна. Например в Гибралтар можете да си купите литрова бутилка петнадесетгодишно уиски за 8-20 паунда, а цената на блок цигари е от 10 до 25 паунда.
Основните магазини се намират на главната улица - Main Street. Има много магазини за бижута, парфюми, дрехи и електроника, както и магазини за вино. Скъпите бутици се намират и в Sea Village - Ocean Village.
Почитателите на английските продукти могат да посетят единствения английски супермаркет Morrisson в Гибралтар, който се намира в югозападната част на града. Всички продукти са внос от Англия, включително зеленчуци и плодове.
Има и три магазина от испанската верига Coviran, където преобладава испанският асортимент, а продавачите понякога говорят само испански. С една дума, кой каквото обича.
Относно градския транспорт.
Пътуването из Гибралтар с кола е изключително неудобно, има добри шансовенадраскайте сериозно колата си по тесните улички на града. Ако добавим проблема с паркирането, шофирането по стръмни хълмове и ежедневните задръствания на входа-изхода (до 2-3 часа), тогава най-приятният вариант за опознаване на страната би бил ходене пеша или обиколка с местно такси.
Можете да използвате иградския автобус. В Гибралтар има 7 автобусни линии. В близост до площад Каземат има автобусни спирки.