Спомням си старата бавачка - А
"Спомням си: старата бавачка..." Атанасий Фет
Спомням си: старата бавачка За мен в коледната нощ Чудех се за съдбата си При трептенето на свещ,
И на картите излезе Интереси и уважение. Нани, бавачки, сбъркала си, Измами те изчислението;
Но от друга страна, толкова много се влюбих, Че е непоносимо ... Кажи ми, приятелю баваче, Днес е Бъдни вечер.
Какво, - ще има ли среща, Разговори или писма? Дама пика ще излезе Или самата дама кари?
Любезната бавачка се чуди, Тъжно наведе глава; Свещта гори тихо, Сърцето ми бие.
Анализ на стихотворението на Фет "Спомням си: старата бавачка ..."
Съдбата постави Афанасий Фет пред труден избор. На 14-годишна възраст, поради неправилно оформени документи, той губи богатото си наследство, затова решава, че единственият изход от тази ситуация е успешен брак с момиче от богато семейство. Животът обаче реши друго и младият Фет скоро се влюби в Мария Лазич, дъщеря на пенсиониран полски военен, която се оказа зестра. Момичето отвръща на поета и в продължение на около година те се срещат тайно, опитвайки се да скрият романтиката си от другите. Фет обаче настоя да прекъсне отношенията, тъй като смяташе, че богатството е много по-важно за него от чувствата.
Периодът на ухажване на Мария Лазич включва стихотворението „Спомням си, старата бавачка ...“, в което поетът споделя своите чувства и съмнения с читателите. Тя разказва, че веднъж бавачката му казала на картите „интереси и чест“, т.е. прогнозира, че поетът не само ще стане известен, но и ще живее в изобилие. Спомняйки си това гадаене, Фет тъжно отбелязва: „Бавачка, бавачка, направи грешка, изчислението те измами“. И наистина, съдът се оказа, че признава поета за законеннаследник на огромно богатство, което вторият му баща му е оставил в завещанието си. Собственият баща на Фет напълно изостави потомството, вярвайки, че не му дължи нищо. В резултат на това бъдещият поет беше принуден да влезе в армията, тъй като загуби пари и покрив над главата си.