СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЛИЯНИЕТО НА ЕНДОГЕННИ И ЕКЗОГЕННИ НЕВРОПЕПТИДИ ВЪРХУ ЛИГАВИЦАТА
Прегледът на литературата показва, че ендогенните опиоидни пептиди участват в регулацията на дейността на органите на стомашно-чревния тракт и в поддържането на хомеостазата [2, 3, 4, 6]. Обикновено те са в състояние на относителна "покой", като се активират в условията на неговото нарушение. По този начин всеки болков стимул, който сигнализира за наличието на увреждане, води до освобождаване на опиоидни пептиди в кръвта и цереброспиналната течност, които участват в процеса на регенерация, активирайки го. Ефектът на невропептидите е изследван експериментално и клинично при тяхното екзогенно приложение [1, 7]. Въпреки това е известно, че транскраниалната електрическа стимулация (TES) освобождава ендогенни опиоидни пептиди, които симулират освобождаването на медиатор, който регулира функциите на гастродуоденалната зона, и TES терапията намира широко приложение в гастроентерологията. В литературата обаче липсват данни за морфофункционалните трансформации на органите на стомашно-чревния тракт и по-специално на дванадесетопръстника под въздействието на ТЕС.
Целта на това изследване е да се сравнят морфометричните и хистохимичните промени, настъпващи в лигавицата на дванадесетопръстника при екзогенно приложение на невропептиди, както и при условия на тяхната ендогенна стимулация под въздействието на терапевтични дози ТЕС.
Материали и методи на изследване
Материал за изследването са мъжки плъхове с тегло 200–250 г. В съответствие с поставените задачи животните са разделени на няколко групи. Първият е контролът. Втората са животни, на които е инжектиран (екзогенно) даларгин в доза, съответстваща на терапевтичната. Лекарството се прилага на всеки 12 часа. Животните от тази група бяха умъртвени на 2, 4, 7 и 11 ден от ежедневните инжекции на даларгин. Третата група еживотни, подложени на TES терапия, последната се извършва в аналгетичен режим с честота на импулса 79 Hz, продължителност 3,75 ± 0,25 ms, продължителността на процедурата е 30–40 минути. ТЕС сеансите бяха проведени в продължение на 3 дни. За морфологично изследване са използвани парчета дуоденална лигавица с материал, затоплен в парафин. Срезовете бяха оцветени с хематоксилин и еозин, както и с помощта на комплекс от хистохимични методи, приети за селективно откриване на муцини [5]. Цифровият материал е статистически обработен с помощта на софтуера World Excel.
Резултати от изследването и дискусия
При оценката на морфометричните параметри на лигавицата на дванадесетопръстника се оказа, че след сесии на TES терапия дебелината на лигавицата е средно 1128 ± 122,9 μm и в сравнение с първоначалната характеристика за контролните животни (668 ± 28,73) се увеличава почти 2 пъти. Съответно, височината на вилите също се увеличава, достигайки 626 ± 15,35 µm. Дълбочината на криптите като елемент от зародишния отдел също се увеличава под въздействието на ТЕС терапията. Така при контролните животни дълбочината на криптите е средно 144 ± 7,3 μm, а в случай на експозиция на TES се оказа 284 ± 26,03 μm. При екзогенно приложение на даларгин морфометричните параметри на лигавицата на дванадесетопръстника също се променят, но те са по-слабо изразени и се регистрират едва на 4-ия ден от приложението на невропептида. През първите два дни се открива само увеличение на дебелината на лигавицата, което е средно до 786 ± 20,1 µm. В същото време височината на вилите и дълбочината на криптите практически не се променят през тези периоди. На четвъртия ден от екзогенното приложение на даларгин, с дебелина на лигавицата от 933 ± 16,75 µm, има увеличение както на височината на вилите (594 ± 28,48), така и на дълбочината на криптите, сравнимо споказатели, характерни за интактната лигавица под действието на ТЕС. Продължителното приложение на даларгин (7-ми ден) води до известно намаляване на морфометричните параметри, които се връщат към първоначалното ниво на 11-ия ден от приема на даларгин (таблица).
Хистохимичните методи, използвани за откриване на неутрални и киселинни муцини, показват, че при контролни животни, когато се оцветяват по PAS метода, секретът от гоблетни гландулоцити (GG) и границата на чревните ентероцити показват положителна реакция. В същото време FCC BG на вилите е средно 2,3 ± 0,08 единици, а в зоната на криптата - 2,2 ± 0,08. Alcian blue при рН 2,7 оцветява умерено секрецията на BG; съотношението на това оцветяване към аналитичните обработки направи възможно интерпретирането на присъствието на сиаломуцини в секрецията на тези клетки. FCC BG на контролата за кисели муцини е 1,19 ± 0,02. При сравняване на броя на BG в зоната на въси и криптите се оказа, че средно показателите за тези зони съвпадат, тъй като броят на CHIC-реактивните BG във вилата е средно 26 ± 2,36, а в криптата 22 ± 1,39. При типизиране на алцианофилни BG ясно се вижда, че в зоната на въси техният брой е по-малък, докато в зоната на криптата броят на алцианофилните и PAS-реактивните клетки е еднакъв.
При условия на експозиция на интактната дуоденална лигавица на терапевтична доза TES се отбелязва, че BG повишава скоростта на синтез на неутрални муцини и MCC за BG на вилите е средно 3,36 ± 0,19, а в зоната на криптата - 3,431 ± 0,11. В сравнение с първоначалното ниво има увеличение на скоростта на синтеза на муцин и за BG власинките и криптите (p