сръбски език и азбука
Сръбски (Srpski / srpski) - принадлежи към славянските езици, южнославянската група от индоевропейското езиково семейство. Той е официалният език на Сърбия и един от трите официални езика на Босна и Херцеговина. Сръбският също е признат за език на националното малцинство в Черна гора, Хърватия, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия.
Книжовният сръбски език притежава всички черти на основния диалект на сърбохърватския език - щокавския диалект, който е и основата на книжовните хърватски, босненски и черногорски език.
Сръбскоговорящи (разпределение по държави)
- Сърбия: 6 540 699 (официален език)
- Босна и Херцеговина: 1 086 027 (един от официалните езици)
- Германия: 568 240
- Австрия: 350 000
- Черна гора: 265 890 (език на националното малцинство)
- Швейцария: 186 000
- САЩ: 172 874
- Швеция: 120 000
- Италия: 106 498
- Канада: 72 690
- Австралия: 55 114
- Хърватия: 52 879 (език на националното малцинство)
- Словения: 38 964
- Република Македония: 35 939 (език на националното малцинство)
- Румъния: 22 518 (език на националното малцинство)
Данни от Wikipedia (последна актуализация на 3 май 2017 г.)
Система на писане
Сръбският език използва еднакво както кирилица (cirilica, ćirilica), така и латиница (latinica, latinica). Според проучване от 2014 г. 47% от населението на Сърбия използва латиница, а 36% използват кирилица. Това всъщност е единственият европейски език, чиито говорещи четат и разбират еднакво добре и двете азбуки.
Съвременната кирилица на сръбския език (кирилица, кирилица)
Кирилицата заСръбският език е разработен през 1814 г. от сръбския лингвист Вук Караджич.
A a [a] | B b [b] | In in [in] | G g [g] | D d [d] | Ђ ђ [j] | E e [e] | F f [f] | W w [w] | И и [и] |
Ј j [th] | K до [k] | L l [l] | Љ љ [l] | M m [m] | N n [n] | Њ њ [n] | O o [o] | P p [p] | R p [p] |
s s [s] | T t [t] | Ћ ћ [ch] | Y y [y] | Ф f [f] | X x [x] | C c [c] | H h [h] | Џ џ [j] | W w [w] |
Съвременната латиница на сръбския език (латиница, латиница)
Латинската азбука за сръбския език е създадена от хърватския лингвист Людевит Гай през 1830 г.
A a [a] | B b [b] | C c [c] | Č č [h] | Ć ć [кой] | D d [d] | Dž dž [j] | Đ đ [j] | E e [e] | F f [f] |
G g [g] | H h [x] | Аз и [i] | J j [th] | K k [k] | L l [l] | Lj lj [l] | M m [m] | N n [n] | Nj nj [ny] |
O o [o] | P p [p] | R r [p] | S s [s] | Š š [w] | T t [t] | U u [y] | V v [in] | Z z [z] | Ž ž [g] |
Бележки:
- Мекото ђ в сръбския език идва от старославянски/d/ и /dz/, и е вид зеканя. Твърдото џ от своя страна е следалвеоларна африката [ʤ], срещана в български език в много чужди думи (например сладко). В сръбския език последната буква има почти същото предназначение.
- В сръбския език буквата ch означава беззвучна посталвеоларна африката, съответстваща на българското произношение /тш/ със съкратено "т" (както в думата по-добре). За определяне на същата мека африката, подобно на българското произношение „з“, се използва буквата ћ. В много съвременни диалекти обаче мекият звук почти е излязъл от употреба и се заменя с твърд звук, независимо от буквата.