Срещата на майката на Агеев с майката на Клих предизвика много шум
Всяко внимание към пленените български войници увеличава медийното им отразяване, а оттам и валутния курс, подчертава украинският журналист Павел Казарин.
Нашумяха пътуванията на майката на пленения български военнослужещ на договор Виктор Агеев в Украйна и срещата й с майката на Станислав Клих. И това е добре.
Добре е, защото всяко внимание към българските войници, пленени в Донбас, увеличава медийното им отразяване. И в резултат на това може да увеличи потенциалния им обменен курс. В крайна сметка миналата година вече видяхме как Москва се съгласи да екстрадира Надежда Савченко в Киев в замяна на пленените командоси Александров и Ерофеев.
Да, би било наивно да се надценяват възможностите на българските либерални медии да разкажат на неспециалистите за съдбата на българските военнопленници. Дори само защото централните държавни росмедии усърдно замълчават тази тема. А аудиторията на либералните медии е твърде малка, за да създаде самостоятелно някакво обществено търсене.
Но въпреки това всеки пробив на булото на мълчанието е плюс. И срещата на майките на българина Агеев и украинеца Клих, който лежи в български затвор по обвинение за участие в Първата чеченска война, е същата медийна реклама на историята. И няма смисъл да се сърдим на примирителния тон на майката на Клих, която твърди, че „всеки има нужда от мир“. Тя може да го каже - с правото на майка, чийто син е осакатен по време на разпити, измъчван да направи самопризнания и пратен в затвора за две десетилетия.
Българската политика не работи по ясни процедури. Вземането на решения е дело на тесен кръг от хора. Никой не може да каже със сигурност мотивите, поради които решават да обменят украинциБългарски.
Но ако Москва се съгласи да обсъди съдбата на същия Станислав Клих, това ще бъде голяма крачка напред. Просто защото той и Николай Карпюк бяха осъдени по дело, което е свещено за самия Владимир Путин.
В крайна сметка анексирането на Крим стана знамето на третия му президентски мандат. И знамето на първата беше спечелената втора чеченска война. Тази, след която в българското общество триумфира проправителственият консенсус. Държавният вертикал през 2000-те години беше възстановен за сметка на петродолари, но вторият чеченски стана негов пролог - като ясен силов отговор на всяка форма на отцепване.
А Клих беше съден именно защото той и Карпюк уж са воювали на страната на чеченците. За това, че те подкрепиха стремежите на привържениците на Дудаев за независимост от Москва. Дори да приемем изцяло българската логика, то Клих и Карпюк са напълно равностойни на българския Агеев. Който - според Москва - е бил доброволец, дошъл да помогне на "бунтовния Донбас" да се бори за независимост от Киев.
А процесът срещу Клих и Карпюк е пример за това каква съдба Москва би искала за Украйна.
Само си представете, че след известно време силите на отмъщението победят в Украйна. Киев отново се превръща в колония на Москва, дори де факто, а не де юре. А в Украйна започват да съдят например грузинските доброволци, воювали в АТО на страната на украинската армия. Тези, които защитиха независимостта на страната. Които отидоха в доброволчески батальони да помагат на Украйна си остават Украйна, а не да се превръщат в Малка България.
Представете си украински прокурори, съдии и съдебни заседатели, които преследват, съдят и осъждат онези чужденци, които са се сражавали на страната на Киев.
Случаят Карпюк и Клих - както и позицията на чеченската Темида -това е просто бъдещето, което Москва би искала за Украйна. Същото бъдеще, което изпреварва страни, загубили войната за независимост.