Същност и състав на лизинговите плащания От момента на ползване на имота (предмет на лизинга).
От момента на започване на ползването на вещта (предмет на лизинг) от лизингополучателя възниква лизингов дълг. Лизинговият дълг се погасява за сметка на лизингови плащания, които са плащане на лизингополучателя за притежаването и използването на имота, предоставен му по силата на договора за лизинг.
Общият размер на обезщетението на лизингодателя за неговите разходи, взети предвид като част от лизинговите плащания за целия период на договора, трябва напълно да покрива разходите на лизингодателя, свързани с изпълнението на условията на договора, и също така да му осигури известна печалба. С други думи, общата сума на плащанията по лизинговия договор трябва да включва: •
възстановяване на разходите на лизингодателя, свързани с предоставянето на други услуги, предвидени в лизинговия договор (такса за допълнителни услуги на лизингодателя, предвидени в договора; застраховка на имущество, ако е застраховано от лизингодателя; данъци, които лизингодателят трябва да заплати във всеки конкретен случай и др.); •
Възнаграждението (доходът) на лизингодателя е паричната сума, надвишаваща възстановяването на разходите на лизингодателя. Размерът на възнаграждението на лизингодателя се определя по споразумение на страните въз основа на заплащането на услугите на лизингодателя за изпълнение на лизинговата сделка, както и процента за използване на собствените му средства, насочени към придобиване на лизинговия актив, включително рисковата премия. С други думи, така наречената лизингова лихва е сумата от таксата за ресурс, лизинговия марж и рисковата премия. .
Общата сума на лизинговия договор трябва да включва цената на обратно изкупуване на лизинговия актив, ако лизинговият договор предвижда прехвърляне на собствеността върху него на лизингополучателя.
По форма лизинговите плащания са начин на извършваневзаимни разплащания на лизингодателя и лизингополучателя за сумата на лизинговия договор под формата на плащане на лизингодателя от лизингополучателя за предоставеното му право на използване на наетия имот.
По отношение на съдържанието това е възстановяването от лизингополучателя на лизингодателя на неговите разходи (извършени както в пари, така и в материална форма) и възнаграждение от лизингополучателя на лизингодателя за неговите услуги.
Размерът на лизинговите плащания зависи от редица фактори: •
продължителността на договора за наем; •
остатъчна стойност на наетия актив; •
лихвен процент на финансиране; •
размера на авансовото плащане или липсата му; •
наличието или липсата на забавяне на първото плащане.
Отличителна черта и в същото време предимство на лизинга е, че погасяването на дълга по договора може да се извърши по различни схеми. Лизингополучателят и лизингодателят избират и договарят най-удобния за двете страни начин на плащане, както и определят вида на периодичните плащания и техния размер.
Оценка на комисионното възнаграждение на лизингодателя. При лизинговата схема доходът (възнаграждението) на лизингодателя е парична сума, надвишаваща възстановяването на неговите разходи. Размерът на възнаграждението се определя в договора по споразумение на страните и включва заплащане на услугите на лизингодателя. При определяне на възнаграждението за всеки конкретен договор лизингодателят трябва да определи такава сума, която, от една страна, да му позволи да получи максимална печалба, а от друга страна,
другият няма да принуди лизингополучателя да се откаже от сделката.
Методиката за определяне на възнаграждението на лизингодателя се основава на факта, че в хода на лизинговата сделка лизингодателят първоначално предлага своя капитал на пазара под формата на финансовифинансови средства. Попадайки на пазара, предлаганият от лизингодателя капитал (финансови ресурси) придобива цена – процент за предоставяне на капитала.
От друга страна, по време на изпълнението на договора лизингодателят прехвърля за временно ползване на лизингополучателя част от своя капитал под формата на имущество, придобито по искане на последния, и следователно има право да разчита на заплащане за своите услуги.
Размерът на възнаграждението задължително трябва да отчита всички рискове, произтичащи от прилагането на лизинговата схема и свързани с неплащане на лизингови плащания, и следователно да включва премия за риск. Съотношението на цената на капитала като финансови активи и като имущество се определя от конкретния пазар и може да се променя във времето, както и съотношението на тяхната ликвидност.
Така възнаграждението (B) на лизингодателя включва лихва за предоставяне на финансов капитал за придобиване на лизинговия актив (PC), рискова премия (P), плащане за услугите на лизингодателя за изпълнение на действителната лизингова сделка (Ol): •
Лихвата за предоставяне на финансов капитал за придобиване на лизингован актив е определена сума пари, платена на лизингодателя за правото да използва неговите финансови ресурси.
При изчисленията (по-специално за сравнение с цената на други капитали, предлагани на пазарите), може да се използва относителен показател - лихвен процент (SP) или лихвен процент, който се определя от съотношението на размера на платената лихва към цената на капитала:
където SP е лихвеният процент;
P - размерът на платената лихва;
К е стойността на предоставения капитал.
В зависимост от характеристиките на различните сегменти на капиталовия пазар се използват различни видове и размери лихви: лихви на паричния пазар, използвани за краткосрочни заемитранзакции между финансови институции; официален сконтов процент; курсове на пазара на ценни книжа - доходността на различни акции и облигации в момента на тяхното емитиране и по-късно на вторичния пазар; проценти на банки и кредитни институции за небанкови кредитополучатели и кредитори и др.30 Лихвените проценти могат да бъдат регулирани (например процентът на рефинансиране) и пазарните лихвени проценти (например лихвените проценти по заеми). Във всеки случай лихвеният процент за предоставяне на капитал е тясно свързан с икономическия термин "цена на капитала".
Според икономическата теория стойността на капитала се определя от стойността му на пазара, т.е. способността да се създава добавена стойност, да се реализира печалба. В крайна сметка цената на капитала се определя от нормата на възвръщаемост, която определя стойността на разпореждането с капитала за определен период от време (обикновено година, въпреки че в българската практика е приета друга, по-кратка продължителност).