Стари технологии в ново приложение
В събота в Париж се проведе "Mad pride" в превод "Гордост на психично болните". Движението е основано преди 20 години от САЩ и Канада, сега се е разпространило в англосаксонските страни и се опитва да си проправи път в Европа. В Париж това е вече третото шествие от "Марша на лудите".Официалната цел на шествието е "да се насочи общественото внимание към недопустимостта на клишетата, които обществото налага на психично болните хора за тяхната непредсказуемост и агресивност", както и към жестоките практики, прилагани в някои психиатрични болници. Ако това е така и още повече, че се е превърнало в тенденция, тогава трябва да крещите за това и спешно да отидете в съда. Има и друг проблем, болните хора често са беззащитни и са лесна плячка за хулигани и измамници. Тук отдавна е време за публична дискусия защо западното „проспериращо“ общество е станало толкова силно криминогенно.
Що се отнася до клишетата, това е обратната страна на неграмотността по този въпрос. Клишетата могат да бъдат победени само чрез увеличаване на знанията по темата. С какво ще допринесе за това карнавалното шествие?
Организаторът на шествието и президент на Гордостта на психично болните Филип Герард казва още нещо: „Отново излязохме на улицата, за да защитим правата на психично болните, по-специално правото на достойнство. Уморихме се да не ни третират като останалите."
Достойнството е вътрешно качество на човек, като висок морал и сила на духа. Как човек може да извоюва правото на достойнство по друг начин освен с личен труд върху себе си? А относно втората част на твърдението: възможно ли е да се поставят еднакви изисквания към болните и здравите? Все пак това е отклонение от реалността или нещо се е имало предвиддруго? Загриженост за адаптирането на хората с психични проблеми в обществото?
Слоганът на събитието е: „Аз съм луд, какво от това?“ На главната страница на „Прайд” пише: „Присъединете се към нас, лудувайте с нас”. Виждате с очите си подмяната на декларираните цели с едни други. Вместо да се адаптират хората с психични проблеми към обществото, на цялото общество се предлага да усвои граничния модел на поведение и да измести границите на нормата към хаоса на съзнанието.
Най-активните членове на движението дори предлагат да се табуират названията на някои болести като дискриминационни. Ние обаче вече сме минали през това. Първо, името се променя на по-хармонично, а под новия етикет едно неприемливо досега явление се налага на обществото като не само нормално, но и задължително. В крайна сметка вече обявените лозунги: „Ние сме като всички останали“, „Всички са малко луди“ могат да бъдат последвани от „Всички полудяха и само ние представляваме нормата“ (гледаме успешно реализирани проекти за легализиране на извращенията и лепене на етикета „хомофоб“ на всеки, който е на различно мнение).
От Енциклопедия по практическа психология: „Нормите съществуват само там, където има човешки потребности и съответно цели. В природата, извън човешката дейност, няма норми. Съответства на нормата и следователно е нормален само този обект, който служи за постигане не на която и да е, а само на добра цел, т.е. обект, включен в процеса на осъзнаване на смисъла на човешкия живот.
Та не се ли започва всичко срещу този човешки смисъл на живот?
Но има и друга, търговска страна на въпроса:
Трябва да се каже, че някои сдружения и експерти оценяват критично тази инициатива и осъждат подигравателната практика на маргинализиране на проблема. Така че, ако вМиналата година в похода се включиха 500 души, а тази - наполовина по-малко. Сдружение "Психиатричен кръг дискусия и действие" (CRPA) рязко се разграничава от организаторите на шествието и говори за умишлено "подлудяване" на населението.
CRPA казва, че през последните десетилетия системата работи за увеличаване на броя на психично болните хора. „Злоупотребата с психиатрични лекарства води до факта, че в хиляди случаи се предписват лекарства без медицинска обосновка в интерес на увеличаване на печалбите на фармацевтичните компании и техните акционери. »
Според Световната здравна организация (OMS) около 30% от европейските граждани изпитват психиатрични проблеми през живота си. Във Франция психичните разстройства (депресия, тревожност, пристрастяване, шизофрения, анорексия и др.) се отбелязват при всеки четвърти жител, около 1,4 милиона души са под психиатрично наблюдение.