Статия на тема Приемственост между предучилищното и началното образование в контекста на въвеждането на нов

Приемствеността между предучилищната и началната степен на образование се разглежда на съвременния етап като едно от условията за обучение през целия живот на детето.Обучението през целия живот се разбира като връзка, последователност и перспектива на всички компоненти на системата (цели, задачи, съдържание, методи, средства, форми на организация на образованието и обучението) на всеки етап от образованието, за да се осигури приемственост в развитието на детето. Несъмнено приемствеността е двустранен процес. От една страна, предучилищният етап, който запазва присъщата ценност на предучилищното детство, формира основните личностни качества на детето, които служат като основа за успеха на училищното образование.

Размер на прикачения файл
statia_lesina.doc50 KB

Приемственост между предучилищното и началното образование в контекста на въвеждането на нови образователни стандарти.

А.А. Сидорова (Владимир)

О.М. Лесина (Камешково)

В контекста на модернизацията и иновативното развитие инициативността, способността за креативно мислене и намиране на нестандартни решения, както и желанието за учене през целия живот се превръщат в най-важните качества на човек. Мненията на педагози и психолози са съгласни, че тези умения се формират от детството.

Приемствеността между предучилищната и началната степен на образование се разглежда на съвременния етап като едно от условията за непрекъснато обучение на детето. Обучението през целия живот се разбира като връзка, последователност и перспективи на всички компоненти на системата (цели, задачи, съдържание, методи, средства, форми на организация на образованието и обучението) на всяко ниво на образование, за да се гарантираприемственост в развитието на детето. Несъмнено приемствеността е двустранен процес. От една страна, предучилищният етап, който запазва присъщата ценност на предучилищното детство, формира основните личностни качества на детето, които служат като основа за успеха на училището, и най-важното, както Н.Н. Подяков, съхранява "радостта от детството". От друга страна, училището, като наследник, възприема постиженията на дете в предучилищна възраст (и следователно наистина знае за реалните постижения на предучилищното детство) и развива (и не пренебрегва) потенциала, натрупан от него.

Така приемствеността е не само подготовка за новото, но, което е още по-важно и съществено, запазването и развитието на необходимото и целесъобразно старо, връзката между новото и старото като основа за прогресивното развитие на процеса. В практиката обаче често се сблъскваме с факта, че приемствеността се свежда именно до подготовка и не просто до нещо ново, а до нови изисквания за следващия етап на обучение.

Във връзка с въвеждането на нови образователни стандарти в началното училище и с появата на федерални държавни изисквания в предучилищното образование е извършен преход от парадигмата на „знания, умения, способности“ към парадигмата на културно-историческата система и дейност на образованието (на всички нива).

Отличителна черта на GEF IEO [2] е неговият активен характер, който поставя основната цел за развитие на личността на ученика. Образователната система също отказва традиционното представяне на резултатите от обучението под формата на знания, умения и способности, формулировката на стандарта посочва реалните видове дейности, които ученикът трябва да усвои до края на основното образование. Изискванията към резултатите от обучението са формулирани под формата на лични, метапредметни и предметни резултати. неотчуждаемичаст от ядрото на стандарта са универсалните учебни дейности (UCA). UUD се разбира като „общи образователни умения“, „общи методи на дейност“, „надпредметни действия“ и др.

Въз основа на разпоредбите на новите изисквания и стандарти се появиха допълнителни основания за осигуряване на приемственост в предучилищното и основното образование. Въпреки това, анализът на педагогическия опит ни позволява да кажем, че ключовите точки на приемственост остават декларативни и изискват преход от концептуални разпоредби към практическата равнина. Освен това, заедно с увеличаването на вариативността на формите и методите на обучение, по-специално с появата на различни модели на преподаване, започнаха да растат признаци на несъответствие и отслабване на приемствеността на различни нива на образование. И ако на нивото на целите и задачите е представена последователност (а всъщност най-често тя е просто заявена), то на ниво методи, средства и форми тя практически липсва.

Следователно, като се признава, че в основата на успеха на детето, особено в условията на обучение през целия живот, е компетентността на детето в различни дейности и в сферата на взаимоотношенията, в системата на съвременното образование, приемствеността на целите и задачите трябва да получи логично продължение в координацията на педагогическите подходи и технологии, които ще допринесат за формирането на декларираните компетенции на ученици и студенти от началното училище.

Изследванията, както и дългогодишният опит в прилагането на разработките в областта на образованието показват, че наличието на знания само по себе си не определя успеха, много по-важно е детето да умее самостоятелно да ги придобива и прилага. Ето защо при организирането на педагогическия процес е важно да се подчертае усвояването от детето в процеса на обучение на културно развити средства, които организират и нормализират цялотопроцес на развитие на детето. Трябва да се помни, че процесът на овладяване на тези средства от дете е независим, творчески, но трябва да бъде организиран по специален начин. На тези изисквания отговарят такива подходи и технологии като подхода на дейността, метода на проекта, технологията на портфолиото, ИКТ и др.

Въз основа на важността на посочената тема, в MOU средно училище № 3 в Камешково, в конструктивно взаимодействие с MDOU d / s № 6, беше открита общинска експериментална платформа на тема „Връзката на педагогическите подходи и технологии, използвани в предучилищните образователни институции и училище 1-ви етап за формиране на UUD и компетенции на ученици и студенти на образователни институции“. Целта на тази работа е да обоснове, разработи и експериментално тества системата за използване на педагогически подходи и технологии, които допринасят за формирането на UUD и компетенциите на учениците и студентите на образователните институции.

Хипотезата на изследването беше предположението, че връзката на педагогическите подходи и технологии, използвани в предучилищната образователна институция и училището от 1-ви етап, може да действа като условие за формирането на UUD и компетенциите на учениците и студентите на образователната институция, при спазване на определени изисквания за избор на технологии и организация на педагогическия процес:

Работата в тази посока започна с идентифицирането на основните пропуски в съществуващата система за използване на технологиите при работа с деца от предучилищна и начална училищна възраст.

На този (първоначален) етап учителите използват на практика такива технологии като портфолио, проектни дейности, ИКТ.

Но нивото на използване е недостатъчно, тъй като в повечето случаи има нарушение на етапите, липса на необходимата система, значително подценяване на възможностите на децата и образователния потенциал на семейството и прекомерно (понякога дорипреобладаващи други участници) дейност на учителите. Освен това в процеса на точно съвместни дейности все още е необходимо да се стигне до не само декларирано, но наистина конструктивно взаимодействие между учителите в предучилищното и началното образование.

В близко бъдеще се планира да се разработи гъвкава система за методическа работа в образователните институции (както в училище, така и в детската градина), която ще повиши професионалната компетентност на учителите в използването на педагогически подходи и технологии, които допринасят за формирането на UUD и компетенциите на ученици и студенти от образователни институции, в условията на предучилищно и начално образование. Беше решено да се обърне специално внимание на организирането на конструктивно взаимодействие между детската градина, училището и семейството при използването на педагогически подходи и технологии, които допринасят за формирането на UUD и компетенциите на учениците и студентите от образователните институции, в контекста на предучилищното и началното образование.

1. Федерални държавни изисквания за структурата на основната общообразователна програма за предучилищно образование. Одобрено

Със заповед на Министерството на образованието и науката на България