Стил на абзаци - Adobe InDesign CS3
Смята се, че когато проектира публикация, първата стъпка на дизайнера трябва да бъде да разработи стил. В практиката на компютърното оформление тази концепция придоби допълнително значение: говорим не само за „теоретичното“ развитие на стила на дизайна като цяло, но и за практическото създаване на стилове на знаци и абзаци, които ще се използват при работа (това ще бъде обсъдено в третата част на книгата, посветена на професионалната работа с програмата Adobe InDesign).
Говорейки за принципите на дизайна като цяло, ще се съсредоточим върху факта, че дизайнът се основава на определено стилово решение на изданието. Ако дизайнерът работи с вестник, списание или прави книги с общ (сериен) дизайн, тогава тази задача вече е практически изпълнена: има набор от правила и примери за това как трябва да бъде проектиран текстът.
Ако говорим за отделна книга или брошура, която не е част от поредица от публикации, или ако дизайнерът трябва да разработи ново стилово решение за периодично издание (вестник или списание), тогава започва дълга и усърдна работа по създаването на стил на дизайн.
Първата стъпка е да изберете шрифта, който ще се използва като основен шрифт в публикацията. Отново този избор може да е произволен или да зависи от традициите на издателя.
Когато избира шрифт, дизайнерът трябва да има предвид както техническите възможности на публикацията (предимно качеството на печат), така и естеството на публикацията, тъй като, както беше споменато в раздела Шрифтове, различните шрифтове имат визуални и технически характеристики, които ги правят повече или по-малко подходящи за конкретна задача.
След като е избрал шрифт, т.е. като е обмислил отделни букви и символи на текста, дизайнерът анализира цели параграфи, установявайки правила за дизайна на обикновени параграфи, заглавия исъщо и допълнителни елементи, като кавички на параграфи.
Основните параметри на абзаца са водещи, подравняване на реда, отстъп на абзаца. При проектирането могат да се използват и отстъпи и отстъпи между абзаците.
Водещият ред (или разстоянието между редовете) е разстоянието, което разделя един ред от друг.
Би било погрешно да се приеме, че разстоянието се измерва от горната граница на буквите на долния ред до долния ръб на горния ред. Разстоянието между редовете се измерва от основните линии на линиите, както е показано на фиг. 2.15. Следователно разстоянието между редовете винаги е по-голямо от избрания размер (освен ако не се опитвате да постигнете сливане на нечетливи редове).
Ориз. 2.15. Схема за измерване на интерлиндинг в текст
По същата причина интервенцията понякога се измерва като процент от размера на шрифта. Повечето програми за оформление и оформление на страници ви позволяват да зададете процент на водещото, така че да се коригира автоматично, когато размерът на шрифта се промени.
Изравняването на редовете е начин за подравняване на всички редове на абзац. Обосновката може да бъде от едната страна, в центъра или във формата.
Ориз. 2.16. Обосновка на редовете от едната страна в дизайна на заглавията (вляво) и основния текст (вдясно)
Централното подравняване подравнява редовете в средата. Това групиране улеснява визуално композирането на страницата. Големи количества текст обаче не могат да бъдат форматирани по този начин - централното изравняване се използва главно за заглавия (фиг. 2.17, вляво).
Ориз. 2.17. Подравняване на редовете в центъра при проектиране на заглавия (вляво) и поетичен текст (вдясно)
В повечето случаи при форматиране на абзац се използва форматно подравняване, което ви позволява да подравните двете страни на абзаца. Дължините на линиите се регулиратпоради леко увеличение на междусловните и междубуквените интервали; този процес, труден в миналото, сега се извършва автоматично от оформление и програми за оформление.
Последният ред на абзаца не се простира на ширина, а в българската типография е прието да се оставя отляво. Програмите за оформление и оформление обаче предоставят и други опции: с подравняване на последния ред в центъра и от дясната страна; това се изисква при работа с ориенталски езици (където текстът се пише и чете отдясно наляво) и дизайнерите могат да го използват като оригинална техника за проектиране (фиг. 2.18).
Ориз. 2.18. Обосновете текста по формат с различни опции за оправдаване на последния ред
За технически и дизайнерски цели се използва пълна обосновка на линиите, при която всички линии, включително последната, са разтегнати по ширина. Това е неприемливо за нормално текстово оформление, но може да се използва за заглавия (фиг. 2.19). Тази техника обаче се използва доста рядко, тъй като пренасянето в заглавката е нежелателно и редовете му трябва да са с приблизително еднаква дължина, което далеч не винаги е така.
Ориз. 2.19. Подравняване на заглавните редове центрирано (вляво) и вдясно за двата реда (вдясно)
Отстъпът на абзаца се използва за визуално подчертаване на началото на абзац и позволява на читателя лесно да навигира в текста. Всеки параграф, като правило, започва отделна микротема на произведението и ако началото на параграфите е ясно видимо на страницата, тогава желаната част от текста е лесна за намиране и е по-малко вероятно читателят да не забележи промяната на параграфите. Този ефект обаче може да се постигне не само чрез създаване на отстъп на абзаца, както ще научите малко по-късно, но и по други начини.
Дали да се създаде параграфотстъп и какъв размер да го създадете - остава по преценка на дизайнера. Можем само да кажем, че абзацът е форматиран по три основни начина: нормален отстъп на абзаца (фиг. 2.20, вляво), обратен отстъп на абзаца (фиг. 2.20, център) или изобщо без отстъп (фиг. 2.20, вдясно). На примера, показан на фиг. 2.20, параграфите за яснота са допълнително разделени с прекъсвания.
Ориз. 2.20. Текст с нормален (вляво), обратен (в центъра) отстъп на абзаца и без отстъп (вдясно)
Смята се, че липсата на отстъп на абзаца означава влошаване на четливостта на текста. Въпреки че абзаците ще бъдат разделени един от друг с непълния последен ред на предишния абзац, читателят вече няма да може бързо, просто като оглежда страницата, да намери границите на абзаца. Съответно ще му бъде по-трудно да намери желания текст.
Обратният отстъп на абзаца се използва, напротив, в случаите, когато е особено важно читателят да може лесно да намери параграфа, от който се нуждае. Това е уместно при създаване на библиографски списъци в края на книга, азбучен указател и т.н. В такива случаи отстъпът често се комбинира с подчертаване на ключови думи в началото на параграф, например с удебелен шрифт.
Отстъпът на абзаца никога не се използва в дизайна на стихове, заглавия и често не се използва в дизайна на големи цитати, когато те са поставени в отделни абзаци и подчертани с размер на шрифта, друг шрифт или отстъпи.
Отстъпът на абзаца е увеличеното разстояние между редовете между последния ред на един абзац и първия ред на следващия абзац. По този начин можете също така да гарантирате, че параграфите са ясно видими в текста. Строго погледнато, в този случай абзаците се различават по-добре, но въвеждането на такъв отстъп значително усложнява или дори напълно елиминира възможността за създаваненалагане на драйв, което ще бъде обсъдено в следващия раздел. Сравнете използването на отстъпи на абзаци (фиг. 2.21, вляво) и отстъпи между абзаци (фиг. 2.21, вдясно).
Ориз. 2.21. Оформление, използващо отстъпи на абзаци (вляво) и отстъпи между абзаци (вдясно)
Дизайнерът може да използва отстъп между абзаците със или без отстъп. Но като правило цитатите на параграфи и различни вмъквания в текста (например фрагменти от стихове) са първата опция. В такива случаи обикновено не се използва отстъп на абзаца.
Отстъпът между абзаците не трябва да се бърка с отстъпа преди заглавието или прекъсването на реда, когато се създава „тихо заглавие“. Въпреки че в практиката на оформлението тези ефекти често се създават „технически“ по един и същи начин, техните функции са напълно различни.
Издърпванията представляват създаването на допълнителни отстъпи отляво и отдясно на абзаца, стесняващи зададеното поле (т.е. максималната дължина на реда). Издърпванията могат да бъдат както двустранни (фиг. 2.22, отдясно), така и едностранни - текстът може да бъде отстъпен само отляво или отдясно (фиг. 2.22, отляво). Системата от различни ретракции може да се използва от дизайнери, работещи с научни текстове, съдържащи голям брой различни цитати от различни източници.
Ориз. 2.22. Маркиране на цитат с едностранен (вляво) и двустранен (вдясно) отстъп
Отстъпът е много добър за подчертаване на част от текста, но този ефект, по очевидни причини, няма смисъл за големи части от текст; с помощта на ретракции се правят само селекции от един или два абзаца по размер.