Страхотни разузнавателни операции
СТРОГО СЕКРЕТНО
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939-1945
Нито италианската армия, нито флотът се прославиха по фронтовете на Втората световна война. Напротив, биеха ги навсякъде.
От друга страна, италианските разузнавателни диверсанти на подводници показаха истински героизъм и постигнаха осезаеми резултати във войната в морето.
Това беше времето на войната с Абисиния, когато Италия имаше основание да се страхува от репресии или поне от санкции. Поради това Генералният щаб на италианския флот реши да създаде разузнавателно-диверсионен „Отряд водачи на десантни машини“, по-късно преименуван на специална флотилия MAS („motoskafo antisommergibile“ – „противолодъчен моторен торпеден катер“).
По време на войната в Абисиния и Испания не се наложи да се използват управляеми торпеда, но през годините те бяха подобрени, както и подготовката на отряд от доброволци, което ги направи професионалисти от висок клас.
Торпедото беше потопено във водата, така че на повърхността останаха само главите на двамата членове на екипажа, но при необходимост падна под водата. В носа имаше зарядно отделение, пълно с експлозиви с тегло до 250–300 килограма. Зарядът беше отделен от торпедото и окачен на кабел, опънат от водолаз (един от членовете на екипажа) под кила на обречения кораб, след което механизмът на часовника на предпазителя беше приведен в движение, позволявайки на торпедото да се премести на безопасно разстояние.
Екипажите на управляваните торпеда имаха трудности. Те трябваше да внимават за нещо повече от минни полета, мрежи, експлозии на дълбочинни бомби, обстрел и случайни сблъсъци с надводни кораби. Техни врагове бяха умората, студът, морските дълбини. Беше необходимо, за да можете да коригирате повреди или повреди, а понякога и вв бойна обстановка или под вода (дълбочина на потапяне на торпедо до 40 метра), в пълна тъмнина, да притежава изключителна смелост и издръжливост. Често трябваше да се справям с дефекти в апарата за дишане с кислород. Много обучения завършиха с инциденти и дори със смъртта на членове на екипажа.
По-малко от час след спускането две управляеми торпеда потъват в резултат на техническа неизправност. Техните екипажи доплуваха до испанския бряг, откъдето бяха транспортирани до Италия и върнати в базата на MAS. Третото торпедо, управлявано от Бириндели и Паканини, успява да достигне британската военна база, но поради технически проблеми торпедото потъва близо до линкора Бархам. Екипажът на торпедото, шофьор и водолаз, е заловен от британците. И двамата остават в плен до края на войната с Италия.
Началото на 1941 г. също не е най-доброто за подводни диверсии.
На 6 май 1941 г. Shire отново се насочва към Гибралтар. След като стигна до залива на Алхесирас, тя пусна три управлявани торпеда и ... те веднага потънаха.
Водачът на едно от торпедата, Визинтини, успя да намери проход в мрежестата бариера: мрежата не беше спусната до дъното. Изкачвайки се, Визинтини намери наблизо голям транспорт. Той успя да се доближи до транспорта, да укрепи кабела на дъното и да окачи отделението за зареждане на торпедото. Той завъртя ключа, натисна механизма на предпазителя и тръгна обратно. И този път имаше късмет: намери проход през мрежата за борба с подводниците и благополучно стигна до испанския бряг. Цялата операция отне 4 часа.
Успешно работиха и други два екипажа. Всеки от тях успя да закачи експлозивен снаряд под един или друг кораб. На зазоряване от страната на залива се чуха звуци от експлозии.
Това съобщение е естествено вдъхновеновойнствени италианци, но подтиква британците да укрепят отбраната си и да засилят разузнаването и контраразузнаването.
Опиянени от късмет, италианците канят германски и японски представители да посетят базата на управляемата торпедна флотилия, където за първи път демонстрират своето тайно оръжие.
Екипажите имаха на разположение десет часа тъмнина.
Торпедата безопасно избегнаха патрулния разрушител. Късметът ги придружи по-нататък: те отидоха до пристанището след английските военни кораби, като по този начин заобиколиха бариерната зона. В уговореното време, в 22.15 часа, торпедистите се издигнаха на повърхността и по сигнал на своя командир де ла Пен се насочиха към целите.
Де ла Пене и Бианки се качиха до борда на бойния кораб „Валиент“, потънаха под кила й и оставиха торпедо под нея, задействайки часовниковия механизъм. Те изплуваха на повърхността и се настаниха да починат, вкопчени в цевта, на която беше навита котвената верига на кораба. Но тук британците бързо ги откриха и ги взеха на борда. Диверсантите не оказват съпротива: те носят италиански военноморски униформи под водолазните си костюми. Те не можеха да бъдат разстреляни като шпиони - Женевската конвенция за военнопленниците спаси живота им и спазващите закона британци не можеха да я нарушат, въпреки че самите те бяха в смъртна опасност. Линейният кораб беше нащрек. Затворниците бяха разпитани, но те отказаха да отговорят на въпроса какво са направили. В 5:55 се чува експлозия. Само плитка вода спаси бойния кораб от смърт: тя просто седна на дъното.
Скоро имаше експлозия на бойния кораб Queen Elizabeth. Заловени са още двама диверсанти Марчелия и Скергата.
Третият екипаж също свърши добра работа: потопи голям танкер. Саботьорите Мартелот и Марина плуватСтигнахме до брега и свалихме водолазните костюми. Британците бързо ги взеха в плен и ги изпратиха в лагера, където се срещнаха с другарите си.
Водачът на третото торпедо Фелтринели успява да влезе в пристанището и се насочва към бойния кораб „Кралица Елизабет“, който се връща в експлоатация след ремонт. В последния момент обаче торпедният механизъм отказва и той потъва. Шофьорът и водолазът доплуваха до брега и се разделиха в различни посоки. Гмуркачът веднага е заловен, а Фелтринели се крие в града месец и половина, докато не бъде арестуван от британската полиция.
Италианците не правят повече опити да влязат в пристанището на Александрия.
Работата по издигането на Олтера се извършваше открито под наблюдението на испанските гвардейци, назначени по искане на английския консул в Алхесирас. Но наред с откритата работа се извършваше и тайна работа. В корпуса на ремонтирания кораб е създаден закрит басейн за няколко управляеми торпеда. Бяха доставени в разглобен вид заедно с тръби и различни части за котли.
В 23:15 първи потеглят екипажите на Визинтини и Магро. Но те бяха ударени от дълбочинни бомби. Успяват да им се изплъзнат, но се натъкват на второ, непреодолимо препятствие – противоподводна мрежа, която стига до дъното. Беше невъзможно да се вдигне и водолазът взе ножицата, за да направи дупка за преминаване на торпедото ...
Вторият екипаж (Manisco - Varini) тръгва в 24 часа, благополучно преминава линията, патрулирана от патрулни кораби и спуснатата противоподводна мрежа, но попада под лъч на прожектор и тежък обстрел, а след това и под дълбочинни бомби. Напълно зашеметени, диверсантите потопиха торпедото си и се издигнаха на повърхността ... право в ръцете на моряците от преминаващия американски транспорт.
Излезе третото торпедоутроба "Olterra" едва в 2 часа през нощта. Тя също попадна под обстрел и експлозии на дълбочинни бомби. Един от диверсантите беше убит: сутринта британците прибраха тялото му във водите на Гибралтар; вторият - лейтенант Чела, единственият от всички успя да се върне в Олтера.
Що се отнася до Визинтини и Магро, техните трупове, оплетени в мрежата, бяха открити от британците, които ги вдигнаха за проверка.
На 7 май 1943 г. голям конвой пристига в Гибралтар. Около 22 часа три управляеми торпеда под командването на лейтенант Чел тръгнаха на мисия. Този път всичко мина забележително добре. Екипажите поставиха заряди под три големи транспортни кораба и се върнаха благополучно на Olterra. И трите транспорта излетяха, а шестима диверсанти заминаха за Мадрид, а оттам с влак за Италия.
Сега британците разбраха какво става. Със съгласието на испанските власти те превзеха Olterra и откриха стая за управляеми торпеда. Месец по-късно Италия се оттегля от войната и военноморската база Ла Специя е окупирана от германците. Но италианските разузнавачи и моряци не искаха тайното им оръжие да попадне в ръцете на бившите съюзници. Унищожени са чертежи, техническо оборудване, резервни части, сглобени и сглобявани торпеда.
Подводницата Ambra достави в района на Алжир десет бойни плувци от групата Gamma и шестима души, които съставляват екипажите на управляеми торпеда.
Резултатите от операцията станаха известни от съобщението на английското адмиралтейство: тази нощ бяха потопени параходите Ocean Vanquisher (с водоизместимост над 7000 тона), Bertha (1500 тона), танкерът Empire Centaur (7000 тона) беше силно повреден, корабите Armettan (4600 тона) и US-59 (7500 тона) бяха повредени. Общата водоизместимост на съюзническите кораби, извадени от строя тази нощ, е над 25 000 тона.Повечето от диверсантите са заловени, съдбата на останалите е неизвестна.
За да обобщим дейностите на управляемите торпедни единици и бойните плувци, те извадиха от строя бойните кораби Queen Elizabeth и Valient с водоизместимост 32 000 тона всеки, потопиха крайцера York и разрушителя (10 000 тона и 1700 тона), потопиха или повредиха 4 танкера (общо 38 000 тона), както и 23 превозни средства с обща водоизместимост повече от над 150 000 тона; по този начин са потопени и повредени кораби с обща водоизместимост над 250 000 тона.
Остава да се запитаме защо и защо италианските бойни плувци и екипажите на управляемите торпеда са показали такава всеотдайност? Ако германците и японците се бориха за разширяване на жизненото пространство, съветските и британските войници и френските макове защитаваха земята си, тогава от какво се нуждаеха италианците в тази война? В крайна сметка те не уважаваха особено дори своя дуце и крал, за разлика от японците и германците, които обожаваха императора и фюрера.
Дълго време сред моряците и сред хората се носеха слухове, че „Новоросийск“ е потопен от италиански диверсанти на подводници. Мотив? Отмъщение за това, че някогашният италиански боен кораб беше предаден на Съветския съюз след войната. И този саботаж беше организиран от не кой да е, а от принц Боргезе, същият, който някога доведе своята подводница в района на Александрия, където бяха потопени два английски бойни кораба, а след това ръководи школата за обучение на подводни диверсанти и се закле да потопи Новоросийск.
Знаейки за подвизите на италианските бойни плувци, възможно ли е да се изключи такава възможност?