Страшен козел - Четете онлайн на Indbooks
Прочетете онлайн книга
Живеели дядо и жена и имали дъщеря. Дядо си купи коза и нареди на дъщеря си да пасе. Тук дъщерята цял ден пасяла, вечерта се напила и се прибрала с колата; а дядото седнал на портата и попитал козата:
- Коза, моя коза! Ядохте ли, пихте ли?
А козата му отговорила:
Не, дядо, не съм пил и не съм ял!
И как тя избяга през моста,
Грабна кленов лист;
И как тя изтича през гребена,
Грабна капка вода
Просто пих и ядох.
Ядосал се дядото на дъщеря си, изгонил я от къщи, а на другия ден наредил на жена си да нахрани козата. Жената пасяла козата до вечерта, а вечерта дала вода и се прибрала. Дядо отново седи на портата и пита:
- Коза, моя коза! Ядохте ли, пихте ли?
И козата отново запя в отговор:
Не, дядо, не съм пил и не съм ял!
И как тя избяга през моста,
Грабна кленов лист;
И как тя изтича през гребена,
Грабна капка вода
Просто пих и ядох.
Дядото се ядосал на жената, изгонил я от къщата. На другия ден дядо отиде сам да пасе козата; цял ден пася, вечерта се напи и се прибира с колата; но самият той изтича напред, седна на портата и попита козата:
- Сити ли сте, козел? Сити ли сте, скъпи?
Козелът глупаво му запя същата песен:
Не пих, дядо, и не ядох!
И как тя избяга през моста,
Грабна кленов лист;
И как тя изтича през гребена,
Грабна капка вода
Просто пих и ядох.
Тогава дядото се ядосал на козата, вързал я за рогата за портата и започнал да реже козата. Реже, реже - ножът стъпи; изтича до ковачницата да точи, а козата се откъсна и избяга в гората. Коза бяга, не се оглежда; вижда - стои колиба за заек. Козата изтича в колибата,и заекът не е у дома. Неканен гост се качи на печката и седна там.
Зайчето се прибра в къщи, чува, че някой мята и върти печката. Тук заекът пита:
- Кой, кой е в моята колиба?
Купен за три стотинки.
Ще те бия с рога,
Заекът се уплаши, мислейки си: какво животно е това, безпрецедентно, седнало на печката? Заекът избяга от къщата, седна под една бреза и плаче. Минава вълк и пита:
- Какво плачеш?
„Така и така“, казва заекът, „нечуван звяр се засели в моята колиба; сега няма къде да живея аз, заек.
- Не плачи, зайче! Ще изведа този звяр вместо теб. - Вълкът се приближи до колибата и попита: - Кой, кой е в колибата на заека?
Купен за три стотинки.
Ще те бия с рога,
Уплаши се вълкът, Бог да те пази. Тук отново заекът седи под брезата и плаче.
Минава мечка
- Какво плачеш, зайче?
Заинка разказа на мечката за мъката си, а мечката каза:
- Не плачи, кучко! Ще изведа този звяр вместо теб. - Той отиде до колибата и излая: - Кой, кой е в колибата на заека?
Купен за три стотинки.
Ще те бия с рога,
Мечката се уплашила (той никога не е чувал за такова животно) и избягала в гората. Отново заекът седи под брезата и плаче. Минава петел, мазна глава, копринена брада:
- Кукуреку! Бъни, за какво тъгуваш?
Заекът и петелът разказаха за нещастието си.
- Не плачи, зайче! - казва петелът. — Ще изведа този звяр вместо теб.
"Къде да те изгоня, петле!" Вълкът изгони - не изгони; мечката изгони - не изгони; къде можеш, петле, да изгониш такъв нечуван звяр!
„Но аз ще те изгоня“, отговаря петелът.
Той влетя в колибата, застана на прага и как излая с пълно гърло:
В червени ботуши!
Ще ти сваля главата
Изкачвам се-ка от фурната!
Козата се уплаши, падна от печката на пода - и беше убита. И зайчето и петелчето се настаниха в колибката; започна да живее и да живее и да прави добро.