Стратегия стъпка по стъпка
Става очевидно, че състоянието на арменската икономика предопределя нейната геополитическа стабилност. Дали една държава има реални условия и възможности за бърз икономически растеж или състоянието на икономиката й в момента е обективна реалност и не само, предвид световната криза, затворените граници и т.н. нереалистично за постигане? Първо, няма нужда да мислите и очаквате, че външните условия ще бъдат различни. Исторически и геополитически външните фактори са склонни да работят срещу икономическото развитие на Армения. Страната не трябва постоянно да дава аргументи и оправдания за това, но е необходимо да се адаптира развитието на икономиката към тези условия. Нашият проблем не е във външната среда, а във вътрешната дезорганизация, в липсата на ясна, взаимосвързана икономическа политика.
В областта на икономиката днес, за съжаление, няма системни стъпки. Освен това продължаваме да следваме опасната за нас идеология на „фискализма“, фетишизирайки финансовата стабилност и бюджетните приходи и пренебрегвайки такива важни задачи като развитието на външните пазари, въвеждането на компетентна структурна политика и технологичното развитие. Бюджетът не е икономика, а по-скоро производна на икономиката. Икономиката е пазари, структура, технологично и професионално ниво. Ситуацията наистина е изключително тежка: изоставаме много и технологично, и във формирането на ефективна индустриална структура. Ще бъде изключително трудно да се подобри ситуацията без решителни и професионални стъпки.
Стабилността като бариера
Финансовата стабилност е необходима за всяка икономика, но не може да бъде панацея. Трябва да се управлява, а не да се предоставя на всяка цена. Трябва ясно да посочим каква задача решава на определен етапфинансова политика. Пречи или помага за развитието на износа и индустрията? В края на краищата, има ли нужда Армения от широко разклонена експортно ориентирана индустриална структура? Много хора смятат, че не. Смятам, че е необходимо: без такава структура нашата икономика не може да се развива устойчиво. И няма нужда да цитираме, да речем, Швейцария като пример, където икономиката се основава на ограничен брой високоразвити индустрии. Времената на такава специализация отдавна са отминали, а освен това сме в грешния регион и в грешните стартови условия.
Колкото повече валутни приходи имаме, толкова по-малко желание имат износителите да ги печелят и икономиката изпада в зависимост от внос, което бързо и точно изчиства толкова ценния валутен потенциал за нас, оставяйки икономиката структурно без почти нищо. Да, тези процеси трябва да се управляват, но не само от „ветрило“ на валутни интервенции, а по-мащабно – чрез стимулиране на вноса на съвременно оборудване и суровини, разширяване на индустриалното строителство. Това, разбира се, изисква външни пазари и интерес на инвеститорите, но трябва да работим в тази посока, а не в обратната. Днес за сметка на големи заемни средства се формира вътрешно търсене, което местните предприятия не са готови да покрият. След година-две всички тези ресурси ще бъдат изядени от вноса и ние отново ще се окажем на изходна позиция, но вече под натиска на огромния външен дълг.
Ново начало
Днес, искаме или не, сме принудени да се върнем към индустриалната политика, но в съвсем нови стартови условия. Основата на тази политика трябва да бъдат същите три основни компонента: разширяване на износа, структурна трансформация и технологично развитие. Трябва да се разбере, че арменската икономическа стратегия не може да бъде обикновена, класическа. Ние имаменяма стандартни условия. И тук само макроикономическата стабилност няма да повлияе значително на ситуацията. Днес е необходима проста, осезаема, мобилизираща и системна икономическа политика.
Без компетентна експортна стратегия е безполезно дори да се мисли за структурна трансформация и ускорено икономическо развитие. За съжаление сегашните ни възможности са крайно ограничени и ако страната следва класическия път на разширяване на износа, тогава потенциалът за успех е оскъден.
Нека да разгледаме индустриите. Да, големите сектори на икономиката като енергетиката, транспорта, комуникациите и строителството са системообразуващи и бюджетообразуващи, но в случая с Армения тяхното развитие се движи от вътрешното търсене. Експортният им потенциал е ограничен от много инвестиционни, политически и пазарни фактори. Машиностроенето в Армения днес почти не съществува. Ограничени са и възможностите за ускорено формиране на експортни стокови групи машиностроителни продукти.
Потенциалът за растеж на износа в минната индустрия също е малък, поради относително малките резерви и по-голямата зависимост от пазарните цени. Несъмнено има известен потенциал за развитие на туристическата индустрия. Но това изисква не само време, но и сериозни инфраструктурни промени. Науката, високите технологии, медицината и образованието също имат известен експортен потенциал, но стартовите им възможности са ограничени както от състоянието на икономиката, така и от инвестиционни и времеви фактори. Реалният начален вътрешен потенциал днес съществува главно в преработвателната промишленост. Именно износът на продукти от преработващата промишленост трябва да се превърне в локомотив на структурни трансформации отвътре.
Към външните пазари
Все пак, ако Армения отидеспоред стандартната схема за разработване на нови пазари - чрез организиране на изложения или участие в тях, през каналите на съществуващи дистрибуторски или търговски структури на едро, движението ще бъде незначително. Нашият основен стартов пазар може и трябва да бъде външният арменски пазар. В началния етап е необходимо да се създаде такава външна дистрибуторска структура с подходяща система за мотивация и социална и политическа подкрепа, която ще позволи на най-конкурентните арменски потребителски стоки да заемат значителна част от този пазар.
Днес в различни страни средното арменско семейство харчи само за храна и напитки средно от 300 до 1 000 долара на месец. Ако е възможно постепенно да се покрият поне 30% от това потребителско търсене на основните външни арменски пазари, тогава Армения ще може да достигне поне 700-800 милиона долара износ само в тази част. За целта на начален етап е необходимо да се създадат складово-разпределителни центрове в големи центрове на компактно пребиваване на арменци в Европа, САЩ и България, а впоследствие и в други региони, с обхват и потенциал да обслужват най-малко 30-50 хиляди клиенти всеки от тях.
В същото време е необходимо внимателно да се подбере широка гама от най-висококачествените и конкурентни стоки от ежедневното търсене с ясна организация на стабилни доставки, като паралелно се разработи на тази основа подходяща система за управление на складовата дистрибуция в дистрибуторските центрове. Асортиментът трябва да позволява на купувачите лесно да формират минимална кошница от една поръчка за 150-200 долара, което е достатъчно за ефективно покриване на всички разходи, включително транспорт.
Ние инициираме и отделяме много усилия, например за „Купетеарменски“. Но за да се купуват арменци в диаспорите, местните стоки трябва физически да присъстват на тези пазари и да са налични. Програмата не трябва да става чисто комерсиална, тя трябва да бъде национална, компетентно организирана и да получава социална и политическа подкрепа. Резултатът ще съвпадне.
По въпроса за зоните
Има и друг важен ресурс – инвестиционен потенциал, стартиращ външен експортен потенциал. Трябва да разгърнем и развием експортния потенциал не само на преработващата промишленост, но и на други индустрии като текстилна и химическа, машиностроене, производство на строителни материали и др. При съществуващите възможности това няма как да стане. Имаме нужда от предприемачи, които вече работят на външни пазари в областта на производството и дистрибуцията на посочените стокови групи, да речем обувки, текстил или инженерни продукти. Сред арменците от диаспората има много такива предприемачи. Необходимо е да се създаде система, при която организацията на производството на тези продукти в Армения ще стане поне минимално печеливша. Не трябва да се съсредоточаваме върху големи инвестиции: те ще бъдат много малко. Необходимо е да се привлекат по-малко рискови малки инвестиции, по 50-200 хиляди долара всяка, покриващи поне малка част от външните пазари, контролирани от нашите сънародници.
В регионите на Армения трябва да се създадат специализирани експортно ориентирани индустриални зони. Задачата на тези зони е не само да намалят разходите на предприятията. Те също така са насочени към прехвърляне на селскостопанската работна сила към по-квалифицирани отрасли, като по този начин се освободи земя за консолидация и организиране на по-ефективно, технологично наситено селскостопанско производство. Необходимо е да се разработят пакетипроекти за привличане на инвестиции в опорни предприятия за определени индустрии с подходящи облаги и държавна подкрепа. Много е важно икономическото законодателство, включително данъчното и митническото, да се приведе в съответствие с изискванията на такава политика. Необходимо е да се премахне данъчното облагане върху вноса на оборудване и суровини, да се изчисти законодателството от бюрократични затруднения. В рамките на 5-7 години трябва да си поставим задачата да стимулираме създаването на най-малко 5000 малки и средни предприятия в различни отрасли, ориентирани към външните пазари, осигурявайки износ от поне 1-1,5 милиарда долара годишно в тази област.
Всички тези мерки ще спомогнат за формирането на основата за структурни реформи, ще създадат резерви и потенциал за бъдещо устойчиво развитие. Едва след изпълнението на тези стъпки ще може реално да се говори за приоритети в индустрията, за развитие на нови продуктови марки, за навлизане на нови пазари.
Целта на първия етап от структурната трансформация е също така да се положат основите на диверсифицирана икономика, да се съживи вътрешното търсене и да се увеличи значително броят на малките и средните предприятия. Разширяването на вътрешното търсене ще съживи значително и дейността на големите индустрии - енергетиката и транспортно-комуникационните компании. Всички тези мерки, заедно с технологични и структурни промени, могат да осигурят поне 7-10% стабилен икономически растеж годишно.
Няма съмнение, че тази програма е осъществима. Освен това няма съмнение, че може да бъде развалена и дискредитирана. Но това е въпрос към онези структури, които разработват икономическата политика на Армения и отговарят за нейното изпълнение. Армения, дори с всичките си национални, интелектуални и предприемачески възможноститеоретично не се вписва във формата на бедна и слаба държава.
Благодарим на агенция Армения днес за помощта при подготовката на материала