Студентска поликлиника
Наскоро се разболях. Седя си вкъщи, не докосвам никого, направих чай, връщам се в стаята и ето.
. BAM, малкият пръст направи любимото си нещо - удари ъгъла на леглото)
Имаше много литературни думи и обещания, а след това имаше болка. Когато тя не премина на следващия ден, аз, без да мисля дълго време, отидох в спешното отделение. Когато добър лекар след рентгенова диагноза - фрактура на средната фаланга на малкия пръст. Много се паникьосах - какво счупване, имам сватба след 2 седмици, как ще съм гипсирана? На което ме успокоиха, че няма нужда от гипс, достатъчно е да фиксирам малкия пръст със съседния пръст, да го намажа и той ще заздравее сам.
И у дома ми хрумна светла идея - да привлечем подкрепата на ортопед от клиниката и да се освободя от физическо възпитание до края на семестъра, но има причина (е, колко от вас обичаха физическото възпитание в университета?).
Затова отидох на ортопед-травматолог. Разглеждайки онлайн графика на лекарката, видях бележка, че приема ученици в определен час. И в този момент етикетите не са заети в онлайн записа, те просто отсъстват. Аз, наивник, си помислих, че това означава жива опашка за студенти. И отидох в клиниката.
И тук има едно малко отклонение. В момента уча в университета и имаме много забавна система за погребално здравеопазване. Двуетажната сграда на студентската поликлиника беше съборена и всичко беше преместено на 5-ия етаж на сградата на градската поликлиника. Както можете да си представите, всеки трябваше да направи място. В малък кабинет през лятото седяха 3 офталмолози + 3 сестри и всички приемаха едновременно. Лекарите бавно оцеляват от работното място. Е, някой друг ще пише за това. Сега си представете. 5-етажна сграда в центъра на града, регистратурата на градската клиника на 1-ви етаж, регистратурата на студентана 5м, 1 стълбище, наскоро се появи дори асансьор. И това е добре, ако не отваряше и затваряше вратите толкова дълго и забавяше. Затова обикновено не го карам.
Пристигам в клиниката. Батерии за обувки, гардероб. Качвам се на 5 етаж. Пресрещам моята терапевтка, нахално се вмъквам в кабинета, установявам, че тя нищо не знае и тръгвам да търся ортопед. В регистъра на студентите никой нищо не знае, в регистъра на града има опашка от 15+ души (това е нормата). След като разгледах стенния график на лекарите в поликлиниката (да, все още има такива хора) и установих, че лекарят, който търся, не е в кабинета, където другите ортопеди виждат, реших, че ще бъде по-бързо да обиколя пода, отколкото да стоя на опашка. Не се ограничих до един етаж и обиколих останалите 3 (между другото половината от 4-ти и 3-ти бяха заети от дневна болница, затворена за обикновени пациенти), без да влизам само в малко кътче на 1-вия етаж (мислех, че там няма нищо, от коридора се виждат празни стелажи, няма хора).
Това не беше най-умното ми решение)) След като не намерих нищо, се наредих на рецепцията. След около 15 минути минава служителка на поликлиниката, която както винаги извика на опашката: "Има ли студенти?" „Да“, отговорих аз. Прекъсвайки обичайната й тирада за студентската регистрация на 5-ия етаж, разбрах информацията, която търсех.
И да. правилният лекар го взе в това кътче)
След като обслужих почти цялата опашка до лекаря, си спомних, че съм забравил да взема картата)
Закуцуках до 5-ия етаж пеша, взех картата от терапевта, с уверения да я върна лично и да докладвам за резултатите, слязох.
Най-накрая стигнах до офиса и разбрах, че трябва да се запиша. В регистратурата на студентите. По някакъв начин (забравихте ли, че ме боли пръстът?) докуцуках до рецепцията на 5-ия етаж ислед около 15 минути съвместно установихме, че самата лекарка трябва да запише за това време.
След като погледна снимката и по пътя ми разказа история за новогодишното дежурство като травматолог в Челябинск, лекарят издаде, че тук няма фрактура. Тя се усъмни в компетентността на лекаря от спешното отделение, каза, че снимката показва артефакт, твърде равна линия, а не счупване. Тя мушна пръста си и започна да ме убеждава, че е натъртена става. В електронния запис тя посочи на медицинската сестра, която дойде да смени счупването на натъртване, като в същото време се оказа, че лекарят не знае номера на натъртването според МКБ. Докато медицинската сестра търсеше в гугъл необходимата информация, лекарят сподели знанията си, че знае кодовия номер на болестта „любов“. При мен смесиха 2 пациента
55 години, притеснен, че трябва да пренапиша и залепя отново вложките на рецепцията. Изпратиха ме вкъщи с освобождаване от физическо възпитание за 2 седмици - повече с натъртване не може.
Приближавам се до препълнения асансьор, вратите се затварят точно пред мен. Чакам. Внезапно обаждане от непознат номер до мобилен телефон. Сестрата пита защо съм взел картата. Връщам се, обяснявам, че съм обещал да го върна на терапевта и се страхувам, че ще се изгубя. В отговор на това човек, който току-що е смесил 2 карти, обещава, че ще ги донесе собственоръчно в регистъра на студентите и взима картата :(.
Отидох на лекар с празни ръце. Но в асансьора.