Суправентрикуларен екстрасистол (тактика на парамедика)
Тактиката на фелдшер на линейка при пароксизмална суправентрикуларна тахикардия се определя от степента на хемодинамични нарушения при пациента (понижено кръвно налягане, бледност на кожата, слаб, чест пулс), динамиката на общото състояние на пациента.
Ако има признаци на сериозни хемодинамични нарушения (силна бледност и овлажняване на кожата, понижаване на кръвното налягане, увеличаване на фините хрипове в белите дробове, задух), тогава тази атака трябва да бъде спряна по най-ефективния начин - чрез прилагане на новокаинамид - без да губите време за други методи. Колкото по-бързо се спре пароксизмът на тахикардията, толкова по-бързо се елиминират хемодинамичните нарушения. Предсърдното мъждене е доста често срещано явление.
Правете разлика между постоянни, т.е. дълготрайни, и пароксизмални, т.е. възникващи внезапно под формата на гърчове. Характерните особености на този тип аритмия са липсата на P вълна на ЕКГ и различни интервали между камерните комплекси. Формата на последния е обичайна ("суправентрикуларна"). Има 3 форми на предсърдно мъждене: тахисистолично (брой камерни контракции за 1 минута над 90), нормосистолично (брой контракции от 60 до 90 за 1 минута) и брадисистолично (брой контракции по-малко от 60 за 1 минута).
При предсърдно мъждене не всички сърдечни контракции са ефективни. Някои от тях не могат да образуват пулсова вълна върху периферните артерии.
Разликата между броя на сърдечните удари (аускултативно) и броя на импулсите от радиалната артерия се нарича пулсов дефицит. Колкото по-изразено е увреждането на миокарда, толкова по-голям е този дефицит. Тахисистолната форма на предсърдно мъждене е най-неблагоприятна, тъй като затруднява пълненето на предсърдията с кръв, което води до намаляване на сърдечния дебит.
Тази форма, като правило, е обект на спешно лечение в предболничния етап.
„Работата на фелдшер на линейка“, V.R. Прокофиев