Свят без визи
Трудно е да се намери човек, който да не е чувал и виждал пирамидите в Гиза – поне на снимки и по телевизията. Разказват ни за тяхното съществуване, величие и мистерия през целия ни живот, като се започне от първите класове на училището. Пирамидите в Гиза са построени във време, когато никой не си е представял, че Гиза ще бъде "малко селце с 2 милиона жители" (така се изрази нашият египетски приятел! - самият жител на Гиза), до най-големия метрополис в света. Повече от 4000 години пирамидите преследват както професионални египтолози, така и аматьори. Кой ги е построил и най-важното защо? Има широко разпространена гледна точка, че такива необичайни и грандиозни структури са издигнати от извънземни. А в пропорциите на пирамидите е зашифровано някакво много важно тайно послание за човечеството от „зелените човечета“ от летящи чинии.
Точно зад главния вход на територията на комплекса се издига най-старата пирамида в Египет и в същото време най-голямата. Към момента на завършване на строителството около 2750 г. пр. н. е. височината на конструкцията достига 146 метра. Оттогава пирамидата се е свила малко и е станала с 9 метра по-ниска. Според учените в изграждането на тази гигантска пирамида са използвани около 2,5 милиона каменни блока, всеки от които тежи около 2,5 тона. Изключително постижение в строителната индустрия, дори и за нашите стандарти. И това е преди 4 хиляди години? Методичното подреждане на камък върху камък, без използване на никаква техника, само с прости механизми, изглежда на съвременните хора упражнение, което е твърде досадно и отнема твърде много време. Затова се появиха теории, според които пирамидата е построена по-бързо и с по-малко усилия. Едно оттеории, тя не е била сгъната от тежки каменни блокове, а излята като бетон в кофража. Като доказателство са дадени примери, когато в някои блокове е открита човешка коса. Какво би било странно, ако блоковете се секат в кариери. Според друга теория пирамидата не е построена от нулата. Всъщност на нейно място вече стоеше доста висока планина и древните строители трябваше само да направят нейната „облицовка“.
Съседната пирамида - пирамидата на Хефрен първоначално изглежда дори по-висока от пирамидата на Хеопс. Но всъщност височината й е само 136 метра и визуалният ефект се дължи на факта, че пирамидата е построена върху по-висока основа. Да, на върха все още има следи от древната "мазилка" (вероятно и Хеопсовата пирамида е била измазана с нея). Като цяло и трите гигантски пирамиди, стоящи една до друга, бяха не само покрити с мазилка, но и покрити с бял камък (той светеше ярко на слънцето, правейки пирамидите още по-величествени). Облицовъчният камък обаче е отнесен. Използван е при строителството на дворци и джамии.
Малко по-далече от входа е най-малката от трите големи пирамиди – пирамидата на Менкауре. Висок е само 62 метра (беше 66,5 метра). Дупка на северното лице на тази пирамида се е образувала през 12 век, когато по заповед на султан Мелек Абдел Азис са искали да разглобят пирамидата до основи. Осем месеца след началото на работата идеята е изоставена. И пирамидата, макар и малко „разглезена“, безопасно е издържала до наши дни. В съседство с трите големи пирамиди има още шест малки. Дори могат да се нарекат не пирамиди, а пирамиди.
Ярък пример за древен вандализъм е известната статуя на Сфинкса. Древните египтяни са го издълбали в едно парче камък на приблизително същото разстояние от пирамидите на Хеопс и Хефрен.Според историците носът на статуята е бил отрязан някъде между 11 и 15 век. Въпреки че все още е разпространена легендата, че това е направено от френски войници, които по заповед на Наполеон Бонапарт стрелят по статуята от оръдие. Каменната брада, паднала от статуята, е отнесена в Англия и сега е изложена в Британския музей. Влязохме в територията на пирамидите през главния вход и излязохме през аварийния изход, недалеч от сфинкса. Трябваше да вървя през село Nazlet al-Samaan, заобикаляйки огромния ограден комплекс до главния вход. Обратно към центъра на града, искахме да се върнем с градския автобус номер 357, който не дочакахме по пътя до тук. Върнахме се до главния вход, без да се изгубим в тесните улички сред съседните на пирамидите къщи. Но автобусът не се появи дълго време. Започнаха да спират такси, да питат за цената. Когато успяхме да свалим цената до 15 паунда, да тръгваме. Карахме час и половина - вечерта имаше повече задръствания. Но те стигнаха до площад Тахрир за същите 15 паунда, както беше договорено (в Москва това пътуване щеше да струва поне три до четири пъти повече). Околосветското "Свят без визи" продължава.