Свързани с възрастта промени в паращитовидните жлези
Общата маса на паращитовидните жлезипри новородено варира от 6 до 9 mg. Към момента на раждането паращитовидните жлези са компактни образувания, състоящи се от групи функционално активни основни паратироцити, ясно отделени един от друг. Последните се характеризират с разнородност в разпространението и размера.
Общият брой на жлезистите клетки приновороденотое около 4,3*106. Съединителната тъкан на паращитовидните жлези на плода е слабо развита, поради което за тази възраст най-типичен е компактният тип на нейната структура. През първата година от живота общата маса на PTG се увеличава 3-4 пъти, при 5-годишно дете се удвоява, при 10-годишно дете се утроява.
След това масата на паращитовидните жлезина човек до 20-30-годишна възраст прогресивно нараства до 120-140 mg, след което се стабилизира до 80 години, а при възрастните хора този показател може да намалее. Във всички възрастови периоди масата на PTG при жените е малко по-голяма, отколкото при мъжете. Свързаните с възрастта промени в паренхима в детството и юношеството се проявяват чрез увеличаване на броя на основните паратироцити и появата на оксифилни елементи (Волкова О.В., Пекарски М.И.).
Единични оксифилнипаратироцитивече се откриват при 6-месечни бебета, на 3-4 години те се откриват при всички деца. През целия следващ живот броят на оксифилните клетки продължава да расте, те започват да образуват възли или нишки. С възрастта в PTG се появяват фоликуларни структури с овална или заоблена форма с диаметър 30-60 микрона. Те са облицовани главно с главни клетки (въпреки че в състава им се срещат и оксифилни паратироцити) и пълни с оксифилна колоидноподобна течност, която реагира на амилоид.
Най-изразените възрастови промени в строматакомпоненти на паращитовидните жлези. Това се проявява в ускореното развитие на съединителната тъкан, във връзка с което при възрастните преобладават мрежестите или лобуларните видове структура. Броят на мастните клетки се променя естествено. Има малко от тях при деца с PTG и те, като правило, са разпръснати из цялата жлеза. Най-интензивното развитие намастната тъканзапочва през пубертета: до 25-30-годишна възраст делът му достига 10-25%, а при възрастните хора - до 60-70% от общия PTG.
Трябва да се подчертае, че въпреки намаляването на общата маса на функциониращитепаратиреоидни клетки, наблюдавани по време на стареенето (тъй като значителна част от последните се заменя с фиброзна съединителна и мастна тъкан с непроменен общ обем на PTG), хормонопродуциращата активност на жлезата се поддържа на доста високо ниво: при същата концентрация на йонизиран калций в кръвния серум, нивото на ПТХ при възрастните хора е значително по-високо от при млади хора.