Театър „Слово“ завърши сезона с премиерата на пиесата за живота и смъртта „Неканен“.
Може би дълго време ще говорим за новия спектакъл-експеримент „Неканен“, с който актьорите от театралното студио „Слов“ на името на М. В. Гуриев Ставрополски дворец на детското изкуство.
През годините на съществуване на творческата платформа сплотен екип създаде много интересни високопоставени проекти, припомнете си поне наскоро представения и сензационен „Инспектор“ с участието на видни личности от региона. „Неканеният” е поставен в най-добрите традиции на студийния театър, но в него има много различни от общия репертоар – в детайли и в самата същност.
Настоящият спектакъл „Неканени“ се състои от три едноактни пиеси на Метерлинк – „Там“, „Вътре“, „Неканени“ и „На сляпо“, никога не са играни в Ставропол. Дори опитен рецензент би останал изненадан, ако случайно попадне в условията, създадени от актьорите, оставили място не толкова на разума и визуализацията, колкото на вътрешните рефлекси на човешката душа, засягайки може би най-трудната тема – крайността на битието. Няма да преразказвам сюжета. Няма да разкривам символиката. Нека само кажа, че представлението беше успешно, защото основната задача на съвременния изпълнител е способността да предаде на зрителя дълбочината на материала. Макар и на рефлексно ниво, но седейки в залата трябва да усетите несигурността и нестабилността на света. Режисьорът Денис Цопар отведе всички до една невидима граница и им позволи да погледнат навътре, а Метерлинк явно е знаел добре, че във всяка душа е закодиран целият живот, със своето минало, настояще и бъдеще, с нейната жажда да знаем откъде сме тръгнали, накъде отиваме и къде ще дойдем. „Всеки човек има много причини да не живее. Не можете да погледнете в душата си, както правите в тази стая. Потайни натуривсички са такива. Говорят за най-обикновени неща и на никого нищо не му идва на ум. Месеци наред живееш до някой, който вече не принадлежи на този свят и чиято душа вече не може да се подчини; те му отговарят без да се замислят, но виждате докъде води това. Те имат вид на неподвижни кукли, а междувременно колко много събития се случват в душите им! ”, Казва героят, донесъл новината за смъртта, гледайки през прозореца към мирната и спокойна вечер на семейството на починалия.
Денис Цопар, дългогодишен театрален актьор, който с право защити новата „позиция“ на директора на „Слово“ Денис Цопар, избра такъв сложен материал за постановка: „Неканен“ стана неговият дебютен спектакъл. След премиерата Денис сподели своето виждане за постановката, като подчерта, че, разбира се, театърът трябва да се съобразява с вкусовете на публиката, да е в крак с времето, а както знаем, днес повечето хора предпочитат леките, ненатрапчиви постановки. Но в същото време за него беше важно да разсъждава заедно със зрителя за смисъла на човешкия живот, за безсилието на хората пред лицето на съдбата.
„Харесвам пиесите на Метерлинк не само като форма и идея, но и като стил, има много мистика, дълбоки въпроси за познанието за живота и смъртта“, казва Денис Цопар. „В края на краищата всеки от нас в една или друга степен мисли за това, че краят е неизбежен, а Метерлинк чрез своите герои много фино и дълбоко обсъжда тази трудна тема. Режисурата не ми беше лесна и не само защото материалът е двусмислен. Всеки актьор е индивидуален по свой начин, което означава, че всеки трябва да вземе отделен ключ. Трябваше да науча много, да изчета куп полезна литература и да усвоя режисьорски похвати и погледнах на актьорството от съвсем друг ъгъл. Самият той реши да не вземе дори епизодична роля за себе си, а да погледне целия процес от негострана, възприемайки го като зрител.
В новия спектакъл участват както опитни актьори на театър "Слово" Вячеслав Савин, Евгений Нетудихата, Виталий Егоров, Денис Белов, Юлия Лазарева, Анастасия Тищенко, така и "набиране" Марина Малченко, Екатерина Малцева, Александра Козлова, Александра Ковалчук, Жулиет Агамирян, Наталия Блинова, Степан Устинов, Дмитрий Филатов, Е. вгений Попов, както и актьор на театрално студио "Ние" Олег Шорт.
Художественият ръководител на театъра-студио Евгений Пересипкин, който предложи на Денис Цопар да опита силите си като режисьор и напълно уверено прехвърли творческия екип в ръцете му (за което, между другото, той не съжаляваше), казва:
– В нашия театър-студио отдавна е създадена добра традиция, когато актьорите се пробват като режисьори, предлагайки нов материал, своето виждане за света. Винаги съм готов да подкрепя тези инициативи, винаги е интересно. „Неканен“ е добро произведение, компетентно, информативно, умерено интелектуално и философско. Според мен Денис успя да предаде идеологическия компонент на творбите на Метерлинк, да представи материала, който изобщо не беше забавен, по правилния начин. Има за какво да се замислим. Самите ситуации, когато човек осъзна съществуването си в света преди неизбежното - смърт, потискаща несигурност, ще представляват интерес за всеки мислещ човек.