Теорията за черноморския потоп и митът за всемирния потоп - Scisne
От палеогеографските данни е известно, че последната ледена покривка (лаврентийската ледникова покривка в Северна Америка) в Северното полукълбо е изчезнала преди 8-10 хиляди години. Историята за всемирния потоп е разпространена сред много народи, живеещи на десетки хиляди километри един от друг. Реконструкциите на абсолютната възраст на Потопа дават приблизително подобен набор от данни от преди 8 до 10 хиляди години. Съществува хипотезата на Райън-Питман, че историята на потопа е своеобразно отражение на глобалния процес на повишаване на нивото на Световния океан.
Теорията за потопа в Черно море е формулирана от американските геолози Уилям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет през 1996 г. Райън и Питман пишат, че в резултат на наводнението е наводнена площ от 155 хиляди км 2, като в същото време се е образувало Азовско море. В продължение на 300 дни на мястото на Босфора съществува колосален водопад, през който се изливат приблизително 40 km 3 вода на ден (200 пъти повече от обема на водата, преминаваща през Ниагарския водопад). Причината за пробива на води от Средиземно море в затвореното досега Черно море може да е земетресение.
Съвременната наука е установила, че в древността Черно море е било сладководно, но след това в него се е изляла солена морска вода. Нивото на Черно море се е повишило със 140 метра. Проучването на морското дъно дава възможност да се датира промяната на водните растения и седиментните скали от сладководни към солени преди около 7,5 хиляди години. Няколко хиляди години преди това се покачва и нивото на Средиземно море, което е със 120 метра по-ниско от сегашното.
Изследователят на морските дълбини Р. Балард смята, че е намерил потвърждение на хипотезата на Райън и Питман. С помощта на подводни роботи той изследва потъналите селища край бреговете на северТурция. Анализът на данните показа, че наводнението е внезапно и датировката на това събитие, според Балард, е близка до библейската.
В полза на хипотезата за Потопа може да говори промяната в основата на речната ерозия, свързана с повишаването на нивото на Световния океан и съответното рязко преструктуриране през епохата на всички речни долини на Земята. Това преструктуриране би се състояло в широко разпространено наводняване на речни заливни равнини и речни тераси в съседство с долината. На теория цялото пространство от брега на реката до топенето на ледените шапки и нагоре по склоновете на речната долина до височина 50 метра трябва да е било наводнено от реката и покрито с нейните утайки. Естествено, такива райони в близост до реките са били места с повишена концентрация на хора и чрез наблюдение на такива процеси човек може да създаде история за потопа. Получил информация за "потопа" по бреговете на моретата и данни за "потопа" по всички реки на Земята, всеки разумен човек (и още повече група) ще създаде мит за световния мащаб на наблюдаваното явление. Наводняването на речната долина по време на Потопа спря линейната ерозия, присъща на работата на водния поток в канала, което несъмнено щеше да остави отпечатък върху геоложките записи и структурата на древната долина, да повлияе на структурата на седиментите и също така да измести основата на ерозията.
Българският палеогеограф, водещ научен сътрудник в Института по география на Руската академия на науките, д-р Андрей Чепалига, провежда дългогодишни изследвания на следи от грандиозни наводнения в Черноморско-Каспийския регион и неговия водосборен басейн през епохата на деглациация на последното (Валдайско) заледяване в интервала преди 16-10 хиляди години. Тези потопи се считат от него за прототип на Потопа. Според неговата хипотеза дънни и крайбрежни отлагания на заливни басейни, както и палеонтологичниостатъци в тях. Техният подробен анализ, включващ литоложки, минералогични, геохимични показатели, както и изотопния състав на седиментите и фосилните останки, позволява да се реконструират условията на седиментация, съставът на наводненията и последователността на наводненията. Епицентърът на Потопа е древното Каспийско (Хвалинско) море. Именно в него са били концентрирани по-голямата част от водите на Потопа, а излишъкът от води се е слял в Черно море. В резултат на развитието на Потопа Хвалинско море се разля върху площ от около милион км 2 и заедно с басейна на Арал-Сарикамиш неговата водна площ надхвърли 1,1 милиона км 2, което е 3 пъти по-голямо от съвременното Каспийско море. Обемът на натрупаните водни маси (130 хиляди км 3) надвишава съвременния 2 пъти. Що се отнася до събитията от самия Потоп, почти 1 милион км 2 ниски територии бяха наводнени до +48 +50 m абс. в Каспийската равнина.
Черноморският потоп би могъл да послужи като историческа основа не само на легендата за всемирния потоп, разпространена сред народите от Близкия изток. Дарданският потоп (наречен на митологичния Дардан, син на Зевс) се споменава и в гръцките легенди за Троя. Не е изключена връзката на този катаклизъм с легендата за Атлантида, преразказана от Платон в диалозите Тимей и Критий.