Тестове за самоконтрол
1. Къде възниква философията като рационално-теоретичен тип мироглед?
а) Древна Гърция
б) в древен Китай;
в) в древна Индия;
г) Древен Египет.
2. Основната характеристика на философията на древна Индия е, че тя:
а) говори за изкуството на управлението;
б) остава в плен на религиозни и митологични представи;
в) отразява човешката свобода;
г) стои на твърдата основа на науката.
3. Какво означава понятието "Дао" в китайската философия?
а) уважение към старейшините, към императора;
б) пътят от неверието към вярата;
в) това е и субстанция, и небесен закон, и правилният жизнен път на човека;
г) божество в китайската митология.
4. Как мислителите на древна Гърция са дефинирали философията?
а) копнеж за Бог
б) любов към човек;
в) любов към света;
г) любов към мъдростта.
5. Каква е основната характеристика на древногръцката философия:
6. На какво се е противопоставяла вярата през Средновековието?
7. Посоката на средновековната философия, която отрича реалното съществуване на общи понятия и ги смята за само словесни черупки:
8. Светската идеологическа позиция на Ренесанса, противопоставяща се на схоластиката и духовното господство на църквата, е:
9. Какъв принцип на ренесансовата философия характеризира израза „природата не е нищо друго освен Бог във всичко“?
10. Епохата, характеризираща се с разглеждането на човека и природата като единно, хармонично свързано цяло, е:
Сесия 2
1. Философия на новото време иобосноваване на методите на научното познание.
2. Философска мисъл на Просвещението. Немска класическа философия.
3. Основните постижения на философията на марксизма.
Теми на резюмета и доклади
1. Научната революция и научно-философската картина на света на новото време.
2. Проблемът за метода във философията на 17-18 век.
3. Антропологическата философия на Б. Паскал.
4. Ж.-Ж. Българин за непоследователността на обществения прогрес.
5. Социално-политически учения на Просвещението.
6. Концепцията за "вечния мир" от И. Кант и съвременността.
7. Философия на Г. Хегел: система и метод.
8. Проблемът за свободата в немската класическа философия.
9. К. Маркс за отчуждението и перспективите за преодоляването му.
10. Материалистическа концепция за историята.
Контролни въпроси и задачи
2. Защо Ф. Бейкън, анализирайки процеса на познание, предпочита „пътя на пчелата“, а не мравката или паяка? За какви "идоли", които пречат на познанието, предупреждава Ф. Бейкън?
3. Какви са основните правила за намиране на истината, формулирани от Р. Декарт?
4. „Можете, разбира се, да знаете, че огънят е горещ и водата е течна; но това означава да не знаете повече от това какви усещания се предизвикват в собствената ви душа, когато огънят и водата влязат в контакт със сетивата ви ”(Д. Бъркли). Какви възгледи отразява тази теза? Опитайте се да го опровергаете.
5. Какви нови теми се появяват във философията на Просвещението от 17 век насам?
6. Как философите от Просвещението тълкуват проблема за отчуждението?
7. Какви са характеристиките и основните постижения на немската класическа философия?
8. Каква е същността на революцията, направена в епистемологията от И. Кант?
9. Какво е априорно знание според И. Кант?Съществува ли изобщо такова знание?
12. Как К. Маркс и Ф. Енгелс преодоляват съзерцателния характер на предишния философски материализъм?
Въпроси за дискусия и теми за дискусия
1. Какво е идеологическото и методологическото значение на тезата на Р. Декарт: „Мисля, следователно съществувам“?
2. „Знанието е само пътят към властта“ (Т. Хобс). Какво е "силата на знанието"? Каква е силата на философското познание?
3. Съгласни ли сте с твърдението на Волтер: „Ако нямаше Бог, той трябваше да бъде измислен“? Обосновете отговора си.
5. К. Маркс в своите "Тезиси за Фойербах" посочва: "Философите само са обяснявали света по различни начини, но целта е да го променят." Означава ли това от гледна точка на К. Маркс, че философията вече не е необходима? Каква роля, изхождайки от тази позиция, трябва да играе философията?
Речник
Абсолютна идея (от Хегел)– идеалният фундаментален принцип на света, самопознаваща се субстанция, представена като тъждество на субект и обект, битие и мислене.
Антиклерикализъм -критично отношение към църквата и духовенството за духовно лицемерие, егоизъм, жестокост и фанатизъм; може да се съчетае с вярата в Бога, което е характерно за деистите от XVIII век.
"Нещо само по себе си" -терминът на епистемологията на И. Кант; нещото само по себе си, което е извън нашия опит с него, трансценденталният обект, който е "отвъд" познанието; това нещо предизвиква у нас усещания, но същността му е недостъпна за познанието.
Деизмът ерелигиозно-философски възглед, получил широко разпространение през Просвещението, според който Бог, създал света, не участва в него и не се намесва в естествения ход на неговите събития.
Диалектикаматериализмът ефилософската доктрина на марксизма, основана на принципите на диалектиката и материалното единство на света.
Естествено право -понятието политическа и правна мисъл, което означава набор от принципи, правила и ценности, диктувани от самата природа на човека; повечето просветители на осемнадесети век. те включват живот, свобода и собственост.
Критика -епистемологичен принцип, който се състои в постоянното установяване на граници или граници на познаващия ум, за да го предпази от грешки и заблуди.
Материалистичното разбиране на историята емарксистки принцип, който твърди, че условията на човешкия живот, социалният живот в крайна сметка определят възгледите на хората, техните цели, ценностни ориентации и теории.
Механизмът ехарактеристика на философията на Новото време, свързана с господството на детерминистичната, механична Нютонова картина на света и идеята за възможността за подобряване на отделните части на световния механизъм.
Наукоцентризмъте вид философски възглед, който се е развил през
XVII век и виждайки естествените науки като свой идеал и модел за подражание; има за цел търсене на методи за научно познание.
Панлогизмът ефилософски принцип, според който реалността се тълкува като логически израз на идея, като самомислеща субстанция, като саморазкритие на спекулативна концепция.
Рационализъм -посока на философската мисъл, разглеждаща ума като източник на знание и най-висш критерий за неговата истинност.
Сенсуализмът енаправление в теорията на познанието, според което чувствеността е основната форма на достоверно познание, а сетивният опит е единственият източник на достоверно познание.
Солипсизъм -крайностформа на субективен идеализъм, който представя сетивния Аз като единствената реалност.
Емпиризмъте посока на философската мисъл, ориентирана към експерименталната естествена наука, която счита опита (на първо място, научно организиран опит или експеримент) за източник на знание и критерий за неговата истинност.