Ти си по-стар от мен, Стихове за любовта, любими и любими

Всички очи се отвориха, сълзи потекоха по бузите ми... светът ми е празни думи, Изчезнали детски мечти...

Твоите сладки нежни ръце Познавам от детството, В тях страданието и мъката са обединени, И безграничните окови на любовта!

Струва ми се, че се влюбих, Но ме е страх и болка, Възможно ли е да се влюбиш така, Той е много по-възрастен от мен.

Моята ЛЮБОВ са само думи за теб, Сърцето ми е като пред вратата, Но знам, че грешиш, И мечтите отлитат като пера.

Със затворени мисли листата се въртят Пак ще се сънуват обречените мечти. Радостта е помрачена, а усмивката скрита. Есента отново слезе на земята.

Тръгвам си, може би завинаги, И може би няма да те видя отново, Но ще нося любов през годините, И никога няма да кажа, че те мразя.

стихове
Погребалната майка се носи от вятъра Близо до параклиса има гроб Погребална плоча стои като мълчалива стража Странен надпис, на който пише.

Изгрев. Меки слънчеви лъчи блестяха над хоризонта. Тя, в лека рокля, седеше почти на ръба на скалата. Оттам се откриваше гледка към океана и далечни малки острови, леко осветени от слънцето, което ги караше да изглеждат като някакво приказно царство, където царуват любов и разбирателство, мир и приятелство ... и няма абсолютно никакво зло и обида ...

Любов и приятелство, омраза и болка, ревност и безразличие, страст, тревога при раздяла… – тези чувства са познати на всеки. Цялото човешко съществуване е изградено от тях. Но само едно от тях включва всички останали, хората нарекоха това чувство с нежна дума - любов.

Тя вървеше и мислеше… Преди не се стремеше към нищо! Просто живеех, като всички останали, нормален живот! Но достаТой внезапно се появи в живота й. И сега тя си спомни първата среща, среща с него, дълги разговори ... Изглеждаше, че те бяха толкова подходящи един за друг: винаги имаха за какво да говорят, харесваха една и съща музика, по някакъв начин дори си приличаха. Но нещо им пречеше... А именно: за тези две години, в които учеха заедно, той не даде да се разбере, че я харесва, не й предложи да му бъде гадже. Защо? Това е въпросът, който Олеся си задава от няколко дни. И сега се надяваше на нечия подкрепа или прост съвет. И така тя отиде при най-добрата си приятелка Женя.