Типични грешки в превода на български език
Приказки на английски
Идиоми на английски
Много е трудно да се предвидят и изброят всички типични нарушения на нормите на българския език припревод.
Ванглийския както в устната, така и в писмената реч повторението на едни и същи и родствени думи в тесните граници на изречение и дори семантична група не се счита за толкова грубо нарушение на стилистичните норми, както в българския. Комбинации от рода на "събирам" не режат ухото на англичанина.
Вярно е, че основните победни битки за унищожаване на вражеските армии трябваше да се водят от съветските армии. (Месечен труд)
Повторението на думата "армия" би се възприело от нашия читател като небрежностпреводач. Позоваването наанглийския текст не може да служи като извинение, тъй като оригиналът не е стилистично повторение, а случайно повторение на дума. Разбира се, впревода е необходимо да се даде синонимна замяна на думата "армия".
Няма съмнение, че основната тежест на победните битки, довели до поражението на вражеските армии, падна върху плещите на съветските войници.
Известна е недопустимостта на „вътрешната рима” в прозата. Въпреки товапреводачите често нарушават това правило, особено когато няколко абстрактни съществителни, завършващи на „ения“ или „аниения“, се сблъскват в едно изречение.
Заплахата от пълно обкръжение нараства със засилване на съпротивителното движение в района.
Тази фраза може лесно да бъде коригирана чрез замяна на едно от съществителните с глагол.
С разширяването на съпротивителното движение в района заплахата от пълно обкръжение нараства.
В първия вариант е нарушена и друга норма на българския стил: недопустимостта на изпняколко косвени случая, стоящи един до друг (засилване на съпротивителното движение). При лошипреводи не са необичайни примерите за "серийно производство" на съществителни в родителен, дателен и други склонни падежи с техните прилагателни определения. Разбира се, запазването на цяла верига от съществителни впревод понякога е неизбежно, особено ако имаме работа с изброяване. Когатопревеждате еднородни членове на изречение, замяната на съществителни далеч не винаги е желателна. Но в такива случаи е особено важно да се избягва натрупването на косвени случаи.
И, както в миналото в други части на земята, тези титани завземат, държат и контролират огромни площи земя, огромни права във връзка с ресурсите на земята и транспортирането им - въглища, мед, желязо, нефт, злато, газ, електричество, железопътни линии - да не говорим за форми на комуникация: телефон, телеграф, експрес (Т. Драйзер).
Несъмнено изброяването би било много по-лесно за четене, ако инструменталните падежи в него бяха заменени с винителни:
. тези титани, присвоили изключителни права на собственост, превърнаха природните ресурси и транспортните средства в своя собственост: въглища, желязо, нефт, злато, газ, електричество, железници.
Относителните местоимения ванглийски са много „кратки: who, which, that, докато българските, особено в наклонени падежи, са многосрични: which, to which, about which. Това е първото, но в никакъв случай единственото съображение, което диктува напреводача необходимостта да избягва натрупването на подчинени изречения, въведени от тези местоимения. Въпреки че на български атрибутивните изречения са по-разговорни от съответните им причастни конструкции, все пак трябва да се избягва наслояването на изречениятавпревод. Абсолютно неприемливо е използването на няколко подчинени изречения, въведени от местоимението which.
В българския език е неприемлива и „симетричната” конструкция с причастия отстрани.
Междувременно той работеше, без да си прави почивка, освен когато искаше да види Рут, и живееше като спартанец (Дж. Лондон).
През цялото това време, водейки спартански начин на живот, Мартин работеше неуморно, давайки си почивка само за да види Рут.
Това изречение е конструирано неправилно не само от гледна точка на синтаксиса: основното в съобщението не може да се съдържа в причастна фраза.
През цялото това време Мартин водеше спартански начин на живот и работеше неуморно, давайки си почивка само за да види Рут.
Преводачът трябва да има предвид и такова несъответствие между стилистичните нормина английския и българския език, което се дължи на различията в обичаите. Например,на английски можете да кажете за непознат човек присъства той или тя, докато на български той или тя звучи неучтиво в такава ситуация. Впревода тези английски лични местоимения трябва да бъдат заменени със съответното име или фамилия.
Тези кратки бележки не изчерпват всички трудностина превода, които са свързани с различията в структурата наанглийския и българския език. Това са само най-честите грешки.
По материали на Я. И. Рецкер "Урок за превод от английски на български"
Прочетете други статии: