Това е тя
Цялото училище беше изненадано от дългия им роман. Каква прекрасна двойка! Те просто са създадени един за друг! Женя е най-сладкото момче в училище, Юлка ... Да, колко момчета изсъхват за нея! Но не им трябва никой друг!
Тяхната история започна красиво, романтично, дори неправдоподобно! Когато били още непознати, една хубава нощ двамата сънували сън. Сънуваше я. Хей - Той. И действието на съня се развиваше в парка, под часовника... Чисто от любопитство те решиха да опитат късмета си и да дойдат на това място. Женя дойде час и половина по-рано! И тук идва Юлия. Толкова красива! Изглежда като обикновено момиче, но след този сън тя му се стори най-красивата! Той беше просто възхитен! Има едно момиче на мечтите му: леко, усмихнато, просто неземно!
- Защо си толкова тъжен? Нещо се случи? - попита Юлия Женка. - Знаеш ли, заминавам за Италия. Научете, - Женя прегърна Юлия силно. - За колко време? - Почти година. Ще ти пиша... Юлка беше невероятно разстроена. Раздялата само укрепва любовта. Но това разделение не е необходимо да се укрепва. Но какво можете да направите? Прощални целувки, прегръдки. - Господи, как мога да те оставя тук? Сърцето ми се къса - почти изплака Женя. - Пишете ми! Бъди внимателен! Женечка! Обичам те!
- Е, защо пак си тъжен? Пак за него? Бих отишла на дискотека за дълго време, щях да си намеря момче там, - убеждаваше Юлия Ленка, - Той със сигурност намери друго за себе си там, в Италия. С нея и "пробация" по италиански! Там, казват, такива красоти! - Отново "кажи"! Е, нека говорят! Защо му трябват тези красавици? С Женя се обичаме и това е! Джулия отрече. - Сигурен ли си? - Да! - отговори твърдо тя. Ленка я погледна лукавос поглед...
- …Не! Какво казваш?! Не! Кажете, че не е! Не! - изкрещя Юлия, а от очите й потекоха сълзи. - Всички разбрахме този следобед. Бъди силен. Няма го... Каква роля! Колко добре всички го изиграхте? Всички вие наведнъж ще сте в Холивуд за Оскарите! Мислили ли сте какво може да излезе от това? Защо сте така, момичета, защо сте така? Тя го обичаше безумно! Притесниха ли ви? Какво ще излезе от това, как мислите? А Женя? Написаха му и писмо. Пишат, че Юлия е починала. Знаят, че той още няма да може да дойде. Какво са направили?! Юлка не можеше да си намери място. Тя не знаеше какво да прави, как да живее ... В крайна сметка тя реши да отиде на мястото, където почина Женя. Събирайки всички сили и средства, Юлия заминава за Италия, за да учи любимия език на Женя - италиански.
Едно момиче влезе в стаята на Юлия и обеща да я запознае с всичко тук. Таня, това беше името на новия познат на Юлия, изслуша историята й, предложи да се отпуснете, да отидете на разходка с всички момичета ... - Защо да седите точно така? Животът продължава. - успокои я Таня, - Хайде да тръгваме, ще те запозная с моите приятели. Съдбата постанови, че Женя стана много приятелска с Таня. Той само й каза какво се е случило с приятелката му. Веднъж той каза на Таня: - Видях те да се разхождаш днес с едно момиче. Не й видях лицето, но много ми напомни за моята приятелка, която почина. Същата златиста коса, същата походка... Бихте ли ни представили? - попита Женя. - Разбира се, че мога! Тя обаче загуби и приятел. Но мисля, че ще се радва да се срещне с вас - отговори Таня. Тя обеща тази вечер момичето, което напомняше на Жени за Юлка, да дойде в стаята му, за да се срещне с него. - Тя се казва Джулия? - изненада се Женя, - Моята приятелка имаше такова име. Дори името е...Колко жалко, че не е тя. Колко жалко, че няма да я видя отново. Бих дал всичко за последния момент, прекаран с нея. Съдбата беше жестока към нас. Много ми е трудно без нея... И сега е вечер. Женя дълго време седи в очакване на среща. И тогава на вратата се чука. - Кой е там? Това е тя. Неговата Джулия...