ТРАДИЦИОННИ ОБРЕДИ НА МОРДВА, СЪПРУЖАВАЩИ СТРОЕЖА НА НОВА КЪЩА - международно списание
Къщата в народната култура е олицетворение на основните житейски ценности: щастие, благополучие, единство на семейството и рода, връзка между предци и потомци. Следователно имаше цяла система от ритуални действия, насочени към защита на жилището и неговите обитатели. Самото изграждане на жилището е съпроводено с различни символични действия, регламентирани от временни, териториални и други правила.
Подобна ритуална практика съществувала сред мордовците. Така че животът в новата къща беше щастлив, те внимателно избраха парче земя. За добро място за изграждането му се е смятало, че децата играят или пасат добитък. И обратно, мястото, където се е случило някакво нещастие, не е подходящо: извършено е убийство, където е ударила мълния, на кръстопът и т.н. За да се уверите, че мястото за бъдещо жилище е избрано успешно, тук се оставя хляб за през нощта или се изсипва зърно. Ако до сутринта всичко се окаже недокоснато, това е добър знак. Тази площ предварително е била разорана и засята, за да има хляб в къщата.
Едно от условията за успешното изграждане на жилище се счита за правилния избор на време. Щастливо време за започване на строителството беше новолуние, тихо време. Те се страхуваха да строят в деня на смъртта на роднини на съседи.
Имаше определени правила при избора на дървета. Беше забранено изсичането на дървета и горички, които растат самотно в откритата местност. В народа ги наричали „простени” заради уж чудодейното им свойство да отблъскват гнева на боговете и да получават прошка от тях. Неподходящи се считаха и за дървета, повалени от мълния (къщата може да изгори), стоящи на кръстопът (в къщата ще има „зли духове“). При сеченето на първите цепеници се правеше магия, за да е добре да се живее в къщата, нещастията отминаваха, искаха се за здравесобственици, плодовитостта на добитъка. При събирането на мъх се извършват и магически действия: първо поставят една купчина за дървеници, друга за хлебарки, трета за бълхи и накрая четвърта за къщата [4, л. 306].
Изграждането на самата къща винаги е било тържествено събитие и е било придружено от извършването на различни ритуали, които частично са оцелели и до днес. Близо до строителната площадка беше засадена планинска пепел, която според легендата трябваше да защити жилището от зли сили, или бреза, която се смяташе за символ на плодородието [3, с. 194]. Преди да положат основите, те се помолиха в чест на богинята на земята, която беше погребана като дар с хляб и пилешка глава. Под предния ъгъл на дървената къща слагаха монета, сипваха зърно или ги поръсваха с кръвта на пиле, за да има богатство и просперитет в къщата [2, с. 83].
Когато дървената къща беше повдигната до разрезите и бяха положени няколко подови дъски, върху тях беше поставена маса, а домакинята почерпи дърводелците с каша, бъркани яйца и хляб. Преди да положат гредите на тавана, те се помолиха на божеството на къщата Куд-Аве. В същото време на една от издигнатите стени се качи старец, който обиколи дървената къща, почуквайки в ъглите с брадва. На въпроса на собственика: „Кой е там?“, Той последователно отговаряше: „син“ или „дъщеря“. Стигайки до майката, старецът отряза вързаната за нея торта, което служеше като знак за началото на храненето [6, с. 249].
Молебенът се извършваше и преди залагането на пещта. В предния ъгъл се слагала маса, на която стопанката нареждала хляб, качамак и бъркани яйца, палела свещ и се молела на Кудава и богинята на печката Кащомова за добър живот в новата къща. В края на полагането на печката домакинята даде на производителите на печка шапка - носни кърпички, които по-рано, поради липса на джобове, мъжете носеха шапки. Това беше направено така, че димът да не пълзи ниско около къщата, да бъде топло в колибата и да няма изпарения. За същата цел те поставят на подавълна, намокри стените и каза: „Колкото вода поеме вълната, толкова ще поеме и отпадъците и злото“ [5, л. 78].
Преминаването в нов дом също беше съпроводено с редица церемонии. Първо, собствениците поканиха покровителката на къщата на новото място. За да направят това, те слязоха в подземието и взеха шепа пръст оттам, увиха я в бял шал или просто парче бял плат и след това я изсипаха под предния ъгъл на новата колиба. В същото време казаха:
Собственик на къщата Юрт ава!
Не оставай тук
Нека те вземем с нас
Как са живели тук [2, с. 83].
Смятало се, че ако Юрт Ава не бъде поканена в нова къща, тя може да се появи на жителите й като мърморещ призрак. Младото семейство, което започнало да живее отделно от родителите си, нямало собствено божество у дома. В случая лечителите са го "създали". В двора на новата къща изкопавали дупка, в която източвали кръвта на черно пиле, слагали хляб, месо и топена мас, след което я затрупвали с камък и казвали: „Да се роди нова юрта ава на нов обитател, да е добра към стопанина, добитъка и двора му. » Вярвало се, че покровителката на къщата ще се роди от кръвта на убито пиле [7, с. 76–77].
Първи пуснаха в къщата петел, от който се страхуваха неземните сили, и котка, любимо животно на браунитата. Стопанката е бутнала и купа за хляб, за да има берекет в къщата. За това под верандата бяха хвърлени кокоши изпражнения. Прагът и верандата бяха поръсени с пепел, за да не могат "зли духове" да влязат в къщата. За това в ъглите се поръсва сол. В средата на масата слагат хляб и сол, по-късно - икона, пред която палят свещ и се молят на Бога:
Господи, хранителе, приеми ни!
Не се страхувайте, не се ядосвайте.
Сега ще живеем тук [1, с. 84].
Къщата се смяташе за окончателно обитавана, след като домакинята се изпечепърви хляб във фурната. След това поканиха гости и направиха един кудон озкс - молитва в новата къща. Всички поканени пожелаха на стопаните щастие и берекет. „За основаване на стопанството“ донесоха кокошки, прасенца, овце, някои покъщнина. Понастоящем тази церемония е заменена от домакинство. В този случай само родителите дават добитък, а останалите гости дават на собствениците пари и закупени подаръци.