Убийството на Ратенау както беше на български - Профил - седмичник
Убитият министър е от семейство, изиграло важна роля в съдбата на Германия.
Баща му Емил Ратенау основава General Electric Company, AEG. Той беше доверен съветник на кайзера. Вилхелм II дори посети Ратенау у дома.
Синът имаше не по-малко заслуги пред родината. В началото на Първата световна война той поема отговорността за доставките и създава система, която позволява на воюваща Германия да осигури стратегическите си суровини въпреки британската блокада.
Омразен нов живот Министърът върна Германия в световната политика. Победената страна си върна правото на глас. Той участва в международни конференции, сключва споразумения с други държави и това връща на германците чувството за нормалност. Но Валтер Ратенау беше евреин и това автоматично породи дива омраза сред бесните националисти. Смъртта му предизвика у тях нескрита радост и те нарекоха убийците му герои. Може да се каже с точност: министърът беше убит, защото националистите устроиха истинско преследване на Ратенау.
Много германци мразеха външния министър Ратенау, защото той беше превърнат в символ на нов живот, който те не приемаха. Разпадането на империята се възприема като трагедия. Демокрация, конституция, права и свободи - всичко това изглеждаше чуждо, внесено отвън, натрапено на хората.
След Версайския мир в цялата страна се появяват националистически, антисемитски групи. Националистическата шизофрения, като отрова, унищожи републиката. Демократично настроените сили бяха в малцинство. Колкото по-надалече, толкова повече красив и примамлив изглеждаше предишният живот в империята: цените бяха ниски, имаше ред, не се крадеше толкова много! Националистите убедиха своите съграждани, че тяхната родинапобеди вътрешния враг, обединен с външния враг.
Германия става първата западна държава, която признава Съветска България. И двете страни се отказаха от военни и предвоенни претенции. Договорът установява принципа на най-облагодетелстваната нация в икономическите отношения. Националистите от дяснорадикалната организация "Консул" изпратиха бойци в Генуа, където се провеждаше международна дипломатическа конференция, за да убият съветските представители, но и те не успяха.
Технология на убийството У дома Валтер Ратенау, който не се интересуваше от собствената си безопасност, се оказа лесна мишена. Той беше обвинен, че по негова вина германците гладуват по време на войната, че е таен агент на болшевиките и се опитва да отвори пътя на болшевизма към Германия, че е принесъл в жертва германския народ на световното еврейство.
Последният мотив беше най-важен. Много германци вярваха в тайно еврейско правителство, което пороби Германия. Както стана ясно на процеса, убийците на министъра са се вдъхновили от Протоколите на Ционските мъдреци, известен фалшификат, пренесен в Германия от България.
Нацисткият идеолог Алфред Розенберг пише: „Ратенау и неговите съучастници отдавна са узрели за затвора и бесилката“. „Ще дойде денят“, заплаши главният националсоциалистически вестник Völkischer Beobachter, „когато колелото на световната история ще се завърти назад и ще се претърколи върху труповете на великия финансист и много от неговите съучастници“.
За информация за престъпниците, стреляли в Ратенау, е определена награда от един милион марки. Провинциален лесничей, любител на автомобили, разказал на полицията, че в този ден, около двадесет минути преди убийството, забелязал мощна кола, минаваща по тази улица. Радиаторът й беше затворен. Любопитният лесничей не можа да определи марката, т.нпогледна го специално. Той и други минувачи посочиха, че в колата има двама души. Наблизо се е разхождал друг младеж, който явно е подавал сигнали на пътник от задната седалка на съмнителен автомобил.
След убийството на външния министър и тримата бягат от Берлин.
Най-бездарният беше заловен пръв. Ернст Техоф е арестуван във Франкфурт на Майн и отведен в Берлин. Пресата побърза да съобщи, че арестуваният принадлежи към „дясната болшевишка” групировка. После уточниха: „дясното“ се превърна в „национално“, „болшевишкото“ – в „социалистическо“. Тоест принадлежеше към националсоциалистите. По-късно по-малкият му брат е част от антуража на лидера на Хитлерюгенд Балдур фон Ширах.
Германските провинциални правителства възпрепятстваха българската полиция, която разследваше. В България, най-голямата германска държава, на власт бяха социалдемократите, а ръководството на полицията служеше на републиката. В други държави, особено в Бавария, властта се държеше от онези, които мразеха републиката.
Престъпниците просто се надяваха да стигнат до Бавария, където убийците на министъра на финансите Ерцбергер бяха намерили убежище, но нямаха време.
На следващия ден полицията обгради кулата. Но полицаите не посмяха да разбият вратата без достатъчно основание. Привечер от прозорците се появиха две фигури. Те размахваха носни кърпички и викаха:
- Остави ни намира!
Съмненията изчезнаха. В кулата са убийците на Ратенау. Полицията им каза да се предадат и да си тръгнат. Те започнаха да отвръщат на стрелбата. По някое време се чу вик:
Ние умираме за нашите идеали. Да живее великият Ерхард! Ура!
Още един изстрел и всичко утихна. Полицията нахлу в замъка. Фишер е намерен на пода с револвер в дясната си ръка. Керн лежеше мъртъв на леглото.
Има и прилика вприятел. И двамата са преследвани от въоръжения националистически ъндърграунд, който органите на реда предпочитат да не пипат. Разбира се, има разлика между Германия в началото на 20-те години и днешна България. Ваймарска Германия нямаше толкова мощна система за държавна сигурност с широка мрежа от агенти. Колеги журналисти от правоохранителните органи казват, че са видели на живо кадри на различни националистически въоръжени групировки, които не само бият и убиват чужденци в България, но и се подготвят за по-големи дела. Те владеят бойни изкуства, стрелково оръжие, взривна работа и се заричат да свалят "антинародното правителство". На въпроса на оперативния работник: „Защо не ги натръшнеш?“ - следва стереотипният отговор: "Няма отбор."
Измина една година от покушението срещу Чубайс. За хода на разследването може да се съди по вестниците. Мозъците и клиентите на терористичната атака не са открити или назовани. Онези, които разследването смята за участници в терористичния акт, са бивши офицери, които се придържат към агресивни националистически възгледи.
Същите типове убиха министър Ратенау през 1922 г.
Убийците принадлежат към тайната терористична организация "Консул" на бившия лейтенант Херман Ерхард. В края на Първата световна война Ерхард събира безделните и озлобени морски офицери, за да унищожи комунистите. Организацията беше особено жестока. През 1920 г. морската му бригада е разформирована. Тогава Ерхард и съмишленици създадоха тайна група от бойци, които се занимаваха с политически убийства. „Консулът“ беше само основна организация, около която имаше цяла мрежа от паравоенни организации. По-късно Херман Ерхард ще помогне на Адолф Хитлер да формира Stormtroopers.
Вяра в световна конспирация ОрганизаторътУбийството на Вили Гюнтер убедително доказа на разследването, че Ратенау е част от тайното еврейско правителство, което отприщи Първата световна война и унищожи Германия. В навечерието на процеса Гюнтер беше изпратен в затвора с блокче отровен шоколад. Прокурорът каза, че по този начин са решили да премахнат най-важния свидетел.
На подсъдимата скамейка Ернст Техоф обясни мотивите за участието си в убийството:
— Керн каза, че възнамерява да убие министър Ратенау и аз трябва да му помогна. Той каза, че Ратенау е тясно свързан с българските болшевики и представи сестра си за съветски комунист Карл Радек.
Съдията го попита учудено:
- Твърдите, че Ратенау е имал близки връзки с болшевика Радек и дори е омъжил сестра си за него?
- Доколкото знам Ратенау има само една сестра. Омъжена е за д-р Андре и живее в Берлин.
— Не знам — каза озадачен Техоф.
- Как може един голям индустриалец да установи отношения с комуниста Радек? – попита съдията. - Правдоподобно ли ви се струва?
— Това каза Керн — повтори Техоф.
Тогава на нацистите не им хрумва да номинират убиеца за кандидат за Райхстага. Техоф беше изпратен в затвора. Младият Йозеф Гьобелс, бъдещият министър на образованието и пропагандата и първи секретар на столичния градски партиен комитет, пише на убиеца, който излежава мандата си:
„Искам да ви стисна ръката - това е вътрешна нужда. Тъй като не ми е позволено да призная публично вашия подвиг, искам да се солидаризирам с вас като ваш другар, като германец, като млад човек и съзнателен активист, който вярва във възраждането на Германия въпреки всичко.
В страната съществуваше въоръжено националистическо подземие, което беше покровителствано от властите. Не всички, номного висши служители вярваха, че "тези млади хора" са истински патриоти и служат на интересите на родината ...
През 20-те години в Германия профсъюзите и социалистическите партии напразно настояваха за приемането на закон за отбраната на републиката, разпускането на всички тайни военни организации и отстраняването на реакционерите от армията, правоприлагащите органи и държавния апарат.
Адолф Хитлер, след като дойде на власт, издигна паметник на убийците на министър Валтер Ратенау.