Учените обясняват защо скейтърите не се чувстват замаяни след спининг
Когато се въртим на атракционите или на дансинга, често губим ориентация в пространството. Как професионалните спортисти, като фигуристите, успяват не само да се задържат на крака, но и да продължат програмата след салта и тройни тулупи?
Краткият отговор е обучение. Въпреки това, за да разберем наистина защо скейтърите могат да се въртят, без да се завият свят, трябва да разгледаме как работи вестибуларната система, устройството във вътрешното ни ухо, което ни помага да се държим изправени. Тази система съдържа специални сензорни нервни клетки, които могат да определят скоростта и посоката, с която се движи главата ни. Сензорите са тясно свързани с движенията на очите ни и възприятието ни за позицията на собственото ни тяло и движение в пространството. Например, ако обърнем главата си надясно, докато държим очите си фокусирани върху обект точно пред нас, очите ни естествено ще се преместят наляво със същата скорост. Тази неволна реакция ни позволява да останем фокусирани върху неподвижен обект.
Прословутото тройно палто от овча кожа е по-сложен случай. Когато движим главата си, докато се въртим около оста си, очите ни започват да се движат в обратна посока, но достигат своя предел, преди главата ни да завърши пълно завъртане на 360 градуса. Така очите ни се връщат в изходна позиция. Това се повтаря няколко пъти, което води до така наречения нистагъм - високочестотни трептящи движения на очите, поради които ни се вие свят.
Скейтърите потискат световъртежа, като тренират да противодействат на нистагъма с различен тип движение на очите, койтонаречен оптокинетичен нистагъм. Това явление се получава например, когато се возим във влак и се опитваме да огледаме близки предмети - очите се движат бързо напред-назад, но главата остава на мястото си. Скейтърите тренират способността да гледат предмети по този начин, когато се въртят. Това компенсира действието на нистагъма, който помага да стоите изправени.
Професионалните спортисти също използват различни други стратегии за предотвратяване на замаяност, включително поддържане на стабилно темпо. Сензорите в нашата вестибуларна система могат да се задействат само от промяна в скоростта, така че те не разпознават въртене, което се случва с постоянна скорост. Ако атлетите могат да контролират скоростта, те изпитват замаяност само при ускоряване или забавяне по време на въртене.
Балерините използват различна техника, наречена "задържане на точката". Изпълнявайки пируети, те се опитват да сведат до минимум въртенето на главата: задържат я на място до последния момент и след това, в края на завъртането на тялото, бързо я завъртат след тялото. Това ограничава нистагъма. Проучване от 2013 г. показа, че с годините на обучение мозъците на балетните танцьори претърпяват промени, които им позволяват лесно да изпълняват сложни ротации, без да се чувстват замаяни след тях.
Въпреки всичко това скейтърите и танцьорите все още понякога губят равновесие след завъртане. Специалното обучение обаче им помага бързо да се възстановят.