УСТАВ НА ВЛАДИМИР МОНОМАХ - История на България до 1917г
МАТЕРИАЛИ ЗА АКТИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУСКИ ЕЗИК: ЛЕКЦИИ, СНИМКИ, ВИДЕО, АУДИО, КАРТИ, БИБЛИОТЕКА, АРХИВИ
ХАРТА НА ВЛАДИМИР МОНОМАХ
УСТАВ НА ВЛАДИМИР МОНОМАХ, набор от древнобългарски закон, започва със следните думи: „Володимир Всеволодич, в Святополец, свика своя отряд на Берестове: Ратибор, киевската хиляда, и Прокопий, белгородската хиляда, Станислав, хилядата Переяслав, Нажир, Мирослав, Иванк Чудинович, съпругът на Олгов, и определи до третия разрез. Указанието на самия паметник, че е публикуван след смъртта на Святополк, показва специална причина, която подтикна Владимир Мономах да побърза с публикуването на нов закон за сечене. Тази причина, според хрониката, беше, че при Святополк изнудването се разви силно (виж: Подкуп), а евреите, покровителствани от самия Святополк, потискаха хората с високи лихвени проценти, така че хората от Киев, след смъртта на Святополк, се втурнаха да ограбят евреите и поискаха от Мономах той да определи процента. Следователно, 1-ви раздел на Хартата на Мономах е посветен на законите за кредита.
Раздел 1 може да бъде разделен на две части. В 1-ва се говори за кредита изобщо, а във 2-ра - за кредита, когато, за да обезпечи дълга, длъжникът представя своята личност, своята свобода и в случай на неплащане става роб на кредитора. Говорейки изобщо за кредита, Мономах публикува нови закони за лихвата; въпреки че не отменя лихвата, той установява, че този, който е взел две трети от лихвата, трябва да се задоволи с едно връщане на капитала. Мономах не признава месечна лихва, но допуска трети само с едно условие: ако някой вземе три пъти трети, той губи правото да получи самия капитал. Причината за прекратяването на алчността беше да се установи лихва от 10 куни за гривна годишно (коетобеше прибл. 20%). Второ, Мономах обърна внимание на несъстоятелните длъжници, разделяйки ги на нещастни и виновни. Той защитава първия от тормоза на кредитора, разпределяйки дълга им в години, а втория дава на волята на кредиторите: ако искат - чакат, ако искат - ще продадат длъжника. Освен това Мономах казва как да се удовлетворят кредиторите от масата на несъстоятелните длъжници. Първото място принадлежеше на кредиторите от други градове с мотива, че те, като непознати, можеха да не знаят за състоянието на този, на когото дадоха кредит; второто място принадлежеше на княза, а третото - на кредиторите, живеещи в същия град като длъжника, а тези, които взеха големи лихви, бяха лишени от правото да получат капитал.
И накрая, в този раздел на Хартата на Мономах има легализация за това как да се възстанови от покупката за нейното престъпление. Покупката, макар да се е ползвала с правата на човек, все пак не е била напълно свободна и независима в средата на обществото, а е зависила от заемодателя, поради което законът оставя на волята на собственика - дали да плати за него дължимата от него неустойка за престъплението, или да продаде покупката, за да плати неустойката. В първия случай заемодателят, след като е платил парите за покупката, ги е получил в пълна собственост и покупката е направена от частен роб, а във втория случай, ако господарят продаде покупката, тогава от продаденото той плаща дължимата неустойка за покупката, а останалото взема за себе си. Ако покупката ограби господаря, тогава той се превърна в негова пълна собственост.
Четвъртият раздел на Хартата на Мономах е зает с определянето на правилата за съдебното производство и събирането на съдебни мита. Що се отнася до съдебните процедури, грамотата на Мономах обръща специално внимание на свидетелите. Свидетелите, според Правдата на Ярослав, са признати за необходимо съдебно доказателство, но предишните законодателни паметници не определят качествата на свидетелите; в устава на Мономах е узаконено, че свидсамо свободни хора можеха да бъдат съдени, а не роби; ако нямаше свободен, тогава беше възможно да се вземе като свидетел болярският тиун, който беше роб само по позиция, а в малък случай можеше да бъде взет като свидетел и покупка. Закуп беше свободен човек, но според положението си той беше зависим от ищеца или ответника като от господаря си и следователно по негова заповед можеше да свидетелства неправилно. По отношение на съдебните такси Хартата на Мономах представя само няколко нововъведения. Тя е ограничена само до задълженията на вири и не е подобна нито на Хартата на Ярослав относно уроците на вири, нито на Истината на синовете на Ярослав. Но очевидно се основава на същите принципи като последния, т.е. както тук, така и там задълженията на вирника и неговите слуги се проявяват не под формата на събиране от всички вирнически дела на общността за определен период от време, а под формата на увеличение или процент за всеки вирник поотделно, поради което в закона се наричат данъци. Макар и сходни по отношение на началото на колекцията, двете легализации определят нейното количество по различен начин. Настоящата легализация казва, че „вирните наслагвания следват от вирата: 12 гривни за вирника, 2 гривни за младежта и 20 куни и яздете с младежа на два коня, по същество овес за устата, и дайте месото на овена, хубаво е да плевете и друга храна, която има ще вземе, 10 куни за чиновника, 5 куни за козината и два крака за мех ата“. Според старите закони за вировете, урокът е определен на вирник "от 16 гривни, 10 куни и 12 векши, гривна отпред, виелица 12 векши и три гривни за глава." В допълнение към несъгласието в броя на задълженията, законът на Мономах свидетелства за важно нововъведение в съдебното производство - въвеждането на писане, тъй като сред служителите на вирников вече има писар, който записва дела, докато преди метачът само отбелязваше върху етикета - колко съдебни задължения са взети. На този писарзадълженията са възложени 15 пъти повече от предишния метач, тъй като метачът получава само 12 векши, докато писарят има право на 10 куни и освен това 2 крака за кожа, което трябва да означава пергамент или кожа за писане на актове. Малко по-късно, а именно при синовете на Мономах, има сведения от летопис за въвеждането на писмеността в съдебното производство.