Устройство за поставяне на ендопротеза

Изобретението се отнася до медицината. Същност: възможност за въвеждане и инсталиране на ендопротези с различни дължини и диаметри в областта на трахеята, която ще се стенозира, без последваща корекция на техните позиции. Устройството има дръжки, едната от които е подвижна, здраво свързана с тръбата на ръкава, направена с нарез. Движението на ръкава с фиксираната в него еластична ендопротеза се осъществява чрез компресиране на дръжката. Изобретението позволява, без прилагане на трахеостомия, да не причинява допълнителна травма на трахеята. 2 сек. и 1 з.п. f-ly, 3 ил.

Изобретението се отнася до медицинско оборудване, а именно до средства за заместване на ендопротези, и може да се използва за въвеждане на ендопротези с изпъкнали опорни платформи при възстановяване на проходимостта на кухи тръбни човешки органи (трахея, бронхи, хранопровод).

За запазване проходимостта на трахеята и бронхите за периода на лечение се използват твърди цилиндрични ендопротези от вулканизиран силикон. За въвеждането им в трахеята се използват тръби на твърд бронхоскоп, в който първо се поставя ендопротезата или се поставя върху тръбата [1]. В друг случай, при преминаване през гласните струни, последните могат да бъдат увредени от ендопротеза, поставена върху тръбата. В допълнение, тръба с поставена протеза е трудно да се движи в трахеята и да се отърве от нея в точното време.

Известно е и устройство за въвеждане на ендопротези, лишено от посочените недостатъци [2] Това устройство се приема за прототип. Това е направляваща тръба, в която ендопротезата се засмуква от вакуумна помпа през специална фуния, водещата тръба се вкарва през ендоскопа в трахеята. С помощта на тласкач се придвижва ендопротезата оттръби до областта на стенозата.

Недостатъкът на това устройство е липсата на възможност за контролиране на степента на потапяне на тръбата с ендопротезата в канала на стенозата при монокулярно наблюдение. В резултат на това има грешка при избора на ниво на имплантиране на ендопротезата. За да инсталирате ендопротезата на място, е необходимо едновременно да извършите две движения: напред, за да придвижите ендопротезата и да се върнете, за да премахнете водещата тръба и да поставите ендопротезата на желаното ниво. В същото време е трудно точното инсталиране на ендопротезата на предвиденото място. Необходима е последваща процедура за коригиране на позицията на ендопротезата в областта на стенозата с помощта на форцепс. Това е изпълнено с нарушаване на целостта на ендопротезата, която не винаги може да бъде открита след инсталирането.

В допълнение, технологията за пълнене на ендопротезата с помощта на вакуумна единица включва използването на специална фуния, предназначена да сгъва и усуква протезата, така че да не пропуска въздух, в противен случай вакуумната единица няма да може да засмуче протезата в тръбата. Такава конструкция е неудобна и в спешни случаи протезирането, особено в неспециализирани институции, не е осъществимо, тъй като изисква допълнително обучен персонал за работа с вакуумната единица.

За да се премахнат тези недостатъци на прототипа, за да се подобри точността и удобството на поставяне на ендопротезата в областта на стенозата, осигуряване на нейната цялост, опростяване и ускоряване на пълненето на ендопротезата в направляващата тръба и инсталиране на протези с различна дължина, водещата тръба е направена под формата на кух ръкав-държач на еластична ендопротеза, фиксиран върху кухина нисък прът и бутало с плътен прът. Устройството е оборудвано с дръжка, в която втулката и буталните пръти са подвижно фиксирани, докато буталния прът е фиксиран неподвижно, иръкавният прът е подвижен. Движението на втулката с фиксираната в нея еластична ендопротеза се извършва чрез компресиране на дръжката, докато втулката се движи навън спрямо буталото и лесно се плъзга от еластичната ендопротеза, която, изправяйки се, заема позиция в края на буталото.

За удобство при пълнене на ендопротезата се използва специално устройство, върху чиято скоба има подвижен водач, изработен от флуоропласт с фигурна вдлъбнатина, подобна на фигурната вдлъбнатина на втулката. Във водача се вкарва втулка и се фиксира с винт в края, така че оформените вдлъбнатини да съвпаднат, като в това положение втулката се фиксира заедно с водача. Водачът е необходим, за да се осигури целостта на поддържащите издатини на ендопротезата, когато се вкара в ръкава и да се втвърди тънкостенната ръкава.

На фиг. 1 показва устройство за инсталиране на ендопротеза в трахеята; на фиг. 2 устройство за зареждане на ендопротезата в гилзата; на фиг. 3 диаграма на инсталирането на ендопротезата в стеснението на трахеята.

Устройството за монтиране на ендопротезата в трахеята (фиг. 1) съдържа куха втулка 1 с крайна вдлъбнатина 2 и фигурна вдлъбнатина 3, втулката е свързана с кухия прът 4 посредством резба, буталото 5 е разположено вътре в втулката, като нейният прът 6 е ​​разположен в кухия прът на втулката, който е фиксиран върху подвижната част 7 на дръжката на устройството, и буталния прът е фиксиран върху неподвижната част 8 на дръжката ki, на стеблото на втулката 4 има ограничител 9 на позицията на втулката вътре в твърдия бронхоскоп 10, ограничителят е снабден с ключалка за неговото движение 11 спрямо буталния прът 6, на пръта на втулката 4 е направен прорез 12 под ключалката 11 и са нанесени деления 13, съответстващи на позиция на ръкава спрямо бронхоскопа. Между подвижната 7 и неподвижната 8 част на дръжката има линийка 14 на дължината на движението на втулката спрямобутало, единият край на линийката е здраво закрепен върху неподвижната 8 част на дръжката, другият е фиксиран върху водача на пръта 15 с винт 16, прътите на втулката 4 и буталото 6 са фиксирани с винтове 17.

Устройството за зареждане на ендопротезата в ръкава (фиг. 2) съдържа скоба 18, върху която е фиксиран подвижен водач 20 с винт 19, направен например от флуоропласт, под формата на цилиндър с фигурна вдлъбнатина 21, повтаряща в конфигурация подобна фигурна вдлъбнатина 3 на втулката 1, но по-малка по размер, за да затвори краищата на последната, a винт 19 е разположен на скобата 18 за фиксиране на втулката 1 във водача 20.

Устройството работи по следния начин.

В зависимост от диаметъра и дължината на ендопротезата се избира съответната гилза 1, която се вкарва във водача 20, монтиран на скобата 18 на устройството за зареждане на ендопротезата в гилзата (фиг. 2), така че фасонните вдлъбнатини на гилзата 3 и водача 21 да съвпадат. В това положение с помощта на винт 19 втулката с водача е фиксирана. След това избраната ендопротеза 22 се усуква и пъхва в ръкава с помощта на стандартни медицински клещи. Зареждането с гориво на ендопротезата се извършва по следния начин. Щипките се вкарват през края на ръкава, довеждат се до вдлъбнатини 3, 21. Краят на усуканата ендопротеза се хваща от щипките и се издърпва в ръкава, така че краят на ендопротезата да съвпада с края на ръкава. В този случай ръбът на една от челюстите на щипките трябва да съвпада с крайната вдлъбнатина на втулката 2, след което тази гъба се освобождава свободно от втулката. Дължината на ендопротезата е такава, че усуканата протеза, поставена в гилзата, достига до началото на фигурната вдлъбнатина на гилзата. След това втулката с поставената в нея ендопротеза се отстранява от водача 20 чрез освобождаване на винта 18.

След това втулката 1 се поставя върху стеблото 4устройство (фиг. 1) с помощта на резбова връзка. Буталото 5 се вкарва през фигурната вдлъбнатина 3 и въртенето на пръта 6 е фиксирано върху него. След като определите дълбочината на вмъкване на бронхоскопа, поставете ограничителя на хода 9 на втулката спрямо бронхоскопа и го фиксирайте с винтове 11 върху буталния прът 5. С помощта на линийката 14 се настройва ходът на втулката спрямо буталото, т.е. дължината на ендопротезата чрез поставяне на подвижната част на дръжката 7 на подходящото деление и фиксиране на водача 15, което едновременно предотвратява случайното изместване на дръжката надясно.

След това, след разширяване на зоната на стеноза в трахеята (бронхите) по време на бронхоскопия, устройството за инсталиране на ендопротезата се вкарва в бронхоскопа 10 (фиг. 1), ръкавът 1 с ендопротезата 22 се вкарва в лумена на стенозата до предварително определена дълбочина. Чрез натискане на дръжката 7, втулката се движи навън спрямо буталото 5 и лесно се плъзга от еластичната ендопротеза 22, която, изправяйки се, заема позиция в края на буталото. Инсталира се ендопротезата, след което устройството се отстранява от бронхоскопа.

Използването на предложеното устройство ви позволява лесно и точно да инсталирате ендопротези с различни дължини и диаметри в зоната на стеноза на трахеята, без последващо коригиране на нейната позиция. Наличието в устройството за зареждане на ендопротези на сменяеми водачи с различни размери и гилзи, съответстващи на тях по размер, позволява предварителна подготовка на гилзи с ендопротези с различни размери, което гарантира настройката на оптималната ендопротеза по време на операцията.

Устройството позволява да се извършва ендопротезиране не само в специални институции, но и в конвенционални болници, без да се прилага трахеостомия, без да се причинява допълнителна травма на трахеята, което значително усложнява, а понякога дори прави невъзможни реконструктивните операции на трахеята. След монтажаендопротеза във всяка стационарна медицинска институция, пациентът се изпраща в специализирана институция за по-нататъшно лечение.

1. Устройство за въвеждане на ендопротеза, съдържащо тръба с втулка и бутало с пръчка, поставена вътре в нея, характеризиращо се с това, че е снабдено с дръжки, едната от които е направена подвижна, твърдо свързана с тръбата на втулката, върху която е монтиран ограничител на позицията на втулката с ключалка за неговото движение, докато втулката е направена с вдлъбнатина за монтиране на буталото, а тръбата му има разделения, а буталния прът е фиксиран на фиксирана дръжка.

2. Устройство за зареждане на ендопротезата, характеризиращо се с това, че е направено под формата на скоба и подвижен контрол с фигурна вдлъбнатина за фиксиране на втулката в устройството за въвеждане на ендопротезата.

3. Устройство съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че дръжката е направена с канали, в които е поставена линийка за измерване на дължината на движение на втулката спрямо буталото.