Увод, Иновации в културата и бита - Култура и живот в България при Петър Велики
Целта на Петъровите реформи е да се създаде образ на нова България, което е невъзможно без големи промени в областта на културата, науката и образованието.
Благодарение на неговите усилия в България започва да се утвърждава мнението, че в областта на образованието, науката, културата и бита прогресивно и полезно е онова, което вече е преминало проверката на времето в напредналите западни страни и ги е извело на водещи позиции в света. Но Петър започва да възприема не само наистина необходимите и полезни научно-технически постижения, знания, начин на живот и дори начин на мислене, но и това, което за до голяма степен неподготвената за европейските иновации България е безсмислено, вредно и дори фатално.
Когато Петър I при завръщането си от Европа през 1698 г. започва да подстригва брадите на болярите и да скъсява дългите им палта, хората отначало възприемат това като безумие на младия монарх. Но грешаха. Петър наистина започна широка програма за културна трансформация. Брадите и кафтаните се превърнаха в цветя, но също и в горски плодове. Още през 1700 г. манекени с проби от нови дрехи бяха изложени пред портите на Кремъл. Твърдо и решително царят започна да променя външния вид на хората.
В живота на благородниците и гражданите започват да се въвеждат не само дрехи и обувки с европейски дизайн (полски, унгарски, френски, немски), но и перуки.
Скоро след преместването на столицата в Санкт Петербург кралското семейство, дворът, гвардията и цялото население на града започват да участват в тези празници. Проведоха се тържествени църковни служби, а по улиците бяха организирани коледни елхи, весели празници, фойерверки; започнали празненства в къщите на жителите на града, в които царят често участвал.
Петър се стреми да гарантира, че комуникацията на хората около него е свободна и безпрепятствена, така че упоритите стари московски ритуали, сложни церемонии,подчертавайки важността и щедростта на княжеските и болярските семейства. Първият пример за нови начини на комуникация е даден от самия Петър. Той лесно общуваше както със своите сътрудници, така и с обикновени граждани и дори войници. Той влизаше в къщите им, сядаше на масата, често ставаше кръстник на децата не само на благородниците, но и на обикновените хора. Приятелските пиршества зачестиха в покоите на краля, в къщите на неговите съратници.
От 1718 г. царят въвежда в практиката на комуникацията така наречените събрания - събрания. Те периодично се провеждаха през зимата вечер в домовете на богати и знатни благородници и граждани. За тях се събра цялото тогавашно петербургско общество. Тук гостите не се посрещаха или изпращаха. Всеки, включително и царят, можеше спокойно да се отбие на чаша чай, да изиграе партия дама или шах, които ставаха все по-модерни. Младежите танцуваха и играха игри. Държавници водеха солидни разговори, решаваха належащи въпроси, търговци, предприемачи обсъждаха професионални проблеми. Жените със сигурност участваха в събранията. Те напуснаха такива събрания "на английски", без да се сбогуват.
Променили се и нравите на българските благородници и граждани, появили се т. нар. „учтивости“, правилата на добрия тон. Петър по всякакъв възможен начин насърчава способността да танцува, говори свободно на чужди езици, фехтовка, овладява изкуството на речта и писането. Всичко това промени лицето на висшите слоеве на обществото. Книгата „Честно огледало на младостта“, публикувана през 1717 г. (написана по указание на Петър), се превърна в набор от правила за добър вкус - правилата на външната култура и поведението на благородник в обществото. То заклейми това, което съвсем наскоро беше обичайно за най-младия крал и неговите приятели, когато за първи път отидоха в чужбина. Там по-специално се казваше за поведението на масата: „седнете изправени и не хващайте първия в ястието, неяж като прасе и не духай в ухото (от думата ухо), за да пръска навсякъде, не смъркай, когато ядеш (когато ядеш) ... Не ближете пръстите си (пръстите) и не гризете костите, а режете с нож.
Част от общия културен обрат в обществото е повишаването на грамотността на населението, широкото развитие на книгопечатането, печатарството и книгоиздаването, възникването на първите български обществени библиотеки.
С активното участие на Петър в България е издадена и нова гражданска азбука - вместо остарялата църковнославянска. Това значително опростява книгоиздаването. Новата азбука просъществува повече от два века
Старобългарските азбучни означения на числата са заменени с арабски цифри. Сега единицата беше обозначена с "1", а не с буквата "А", както преди.
Но наред с тези нововъведения и успехите на българската култура се появяват и първите признаци на прекомерна и понякога необмислена страст към всичко чуждо, за което самият цар дава пример. Достатъчно е да се каже, че българският език по това време се попълва с повече от 4 хиляди нови и чужди думи. Много от тях бяха напълно незадължителни. Писмата на царя са пълни с немски и холандски думи и термини. Започна истинско задръстване на българския език.
Имитацията на западната мода доведе до факта, че понякога хората бяха принудени да сменят удобни и добре адаптирани към българския климат дрехи с напълно европейски, но неудобни и непрактични за България тоалети. Наистина, каква е ползата от къси панталони, копринени чорапи, филцови шапки в петербургски студове от двадесет градуса!
Промените в културния облик на България се отразяват и на облика на българските градове. Петър принуди градските власти да построят модерни сгради, да застилат улиците с павета, както в европейските градове. Той в указите си предписва във вечесъществуващите градове да въведат елементи на "правилност" - да изнесат жилищните сгради отвъд "червената линия", "да ги не строят в средата на дворовете си", като по този начин създават прави улици, постигайки симетрично оформление на фасадите на сградите. Под него за първи път в България светнаха улични светлини. Разбира се, това беше в Санкт Петербург. А по-рано в Европа само седем града - Хамбург, Хага, Берлин, Копенхаген, Виена, Лондон и Хановер (столицата на Саксония) са имали осветление.
Хиляди работници, граждани, държавни селяни бяха мобилизирани за изграждането на Санкт Петербург. Ден и нощ до града на каруци през зимата - строителен камък, покривен материал, дъски се превозваха на шейни. Италиански и френски архитекти, инженери и занаятчии са поканени да проектират и строят улици, дворци и обществени сгради. Започват да се създават забележителни архитектурни ансамбли - Адмиралтейството, Петропавловската крепост с нова катедрала, сградата на колежа, двореца Меншиков, сградата на Кунсткамерата и др.