Великденски яйца (Елена Неменко)
Обичах да слушам истории от детството на моята прабаба. Особено вечер в кухнята, когато баба извади от шкафа малко дюшече, което наричаше суичър, и го покри с голяма варосана печка, която бавно изстиваше. Тогава тя хвърли там планина от възглавници, вдигна ме и сама се покатери. -Е, какво да ти кажа днес? Извиках набързо: - За люлката! Как ти ги направи баща ти! Относно круши-дули! Не, първо за великденските яйца! - Е, за великденските яйца, така че за великденските яйца ...
Боядисаните великденски яйца се наричали великденски яйца. Как се подписваха, баба ми разказа по такъв начин, че визуално можех да си представя порцеланова поставка за яйца, и тънка домашно изработена четка, завързана за пръчка, и глинени капачки за бои и разтопен восък. Видях маса, две горящи свещи, стоящи по краищата й, видях момиче с бял шал, което от ревност прехапа езика си и върти и върти стойката, нанасяйки вълнообразни ивици върху черупката с четка. И какви модели измисли и с каква гордост майка й, казачката Олга Важова, носеше писанките на дъщеря си в Раздолнинската църква, за да ги благослови. Когато моят Ба-Мот беше малък, имаше специални бои, с които можеха да се боядисват яйца с четка.
Сега в магазините какви бои за боядисване на великденски яйца не се продават - както специални комплекти, така и всякакви шаблони за прехвърляне - поставете ги върху измити пилешки яйца и ги потопете във вряща вода. А в моето детство нямаше истински Великденски празник, моите баби и техните стари приятелки, може би единствените на цялата улица Усурийска, пекоха козунаци, боядисваха яйца и ходеха на вечерната празнична служба в църквата „Покров на Пресвета Богородица“, която стоеше близо до най-оживеното място - колхозния пазар. Къдеспециални бои се продават, никой не знаеше. Да, и къде да ги вземем в Усурийск, малък далекоизточен град ... Баба боядиса яйца с кора от лук. Задръжте ги по-дълго на огън в кипящи люспи, те се превърнаха в кафяво, малко по-малки - златисто жълти. Докато са горещи, баба ми дава парче сланина, а аз ги търкам до блясък и ги лъскам със суха фланелена кърпа. Разстилах го върху синя гжелска чиния и дълго време се възхищавах на получената красота.
До вечерта на перваза на прозореца, върху дантелена бродирана кърпа, стои ястие с печени, сякаш лакирани, чинии, като пайове с три дупки и плодов пълнеж. Тук на специални щандове - излят козунак, извара Великден със стафиди, трошена захар, върху тях са изложени две букви "Х" и "Б". Гранулираната захар рядко се предлагаше в магазините. Спомням си лъскави бели захарни питки и специални щипки за цепене на големи парчета на по-малки. Баба слушаше радио и върху бяла салфетка набождаше захар в дланта си, слагаше я в захарница и изтръскваше трохите в чаша. Вечерта ще дойдат стари жени - приятелки и цялото това Великденско великолепие от перваза на прозореца ще отиде в църквата. Не ме взеха със себе си. Попитах, но баба ми беше твърда - „Не, Ленок, ти живееш в гарнизона. Ако нещо не се получи." Останах вкъщи с Баб-Женя. Но на сутринта родителите с по-малката си сестра Иришка от гарнизона Воздвиженка дойдоха с първия автобус и празникът започна - чиниите изчезнаха една след друга от чинията, огромни чаши чай с мляко бяха изпити с великденски торти. - Яжте, деца - каза Ба-Мот и добави шепнешком, - Бог да ви благослови ...
Една година реших, че ще правя и писанки. Ба-Мот се изненада: - Как ще ги боядисаш? - Зелена. От аптечката, която. Изсипах в тенекиязеленина, взе чаша на крак, тънка четка, покри масата с вестник и започна с ентусиазъм да боядисва твърдо сварени яйца. Но яркозеленото се попи в черупката и стана някак бледо. Моите необичайни шарки по него едва личаха. Бях разстроен и намазах всички яйца с брилянтно зелено. Баба ме погледна и ахна: - Да, с какво ще те изтъркам? И всички избелели зелени яйца изпратих в тигана с кората, но след тези, които вече бяха боядисани в червено. И те се оказаха с невероятен изумруден цвят. Толкова красиво ястие с яйца не сме яли.
На следващата година всички стари приятелки боядисваха яйца по бабиния начин. И аз все още рисувам така - ярко червено и ярко зелено, намазнени и полирани с мека фланела, нареждам ги на пързалка върху гжелска чиния и сърцето ме боли тънко и тънко и си спомня онова момиче, намазано с брилянтно зелено.