Видове тълкуване (буквално и контекстуално)
Тълкуването е мисловна операция със словесен текст, резултатът от която е неговата семантична версия, представена на определен кръг от субекти с цел осигуряване на определени интереси.
Тълкуването на договора е правна конструкция, намерила своето конкретно въплъщение в нормите както на международното, така и на националното право.
В международното право това са членовете „правила за тълкуване на договори“ (чл. 31-32 от Виенската конвенция от 1969 г.)
Българско юридическо списание № 1 „Херменевтичният кръг в тълкуването на договорите“
В националното право (ГК България чл. 431). в съветско време дори опитите да се разглежда устният превод като форма на правна дейност бяха осуетени.
Много е важно да не се идентифицира интерпретативната дейност в прякото четене на текста от една страна и особено интерпретативната дейност, когато става въпрос за конфликт на версии на буквално тълкуване. Факт е, че всяко четене на всеки текст се извършва в режим на неговото тълкуване, задължително свързано с тълкуването на този текст, в зависимост от личните характеристики на читателя (тълкувателя). Милиони договори се пишат, четат и изпълняват без никакво тълкуване, а тълкуването започва, когато има конфликт или несъответствие. Ситуацията на необходимостта от тълкуване на договора и други актове на индивидуалното регулиране възниква именно в случаи на конфликт, несъответствия в условията на договора, значението на фразите, съдържащи се в оспорвания текст (не бъркайте четенето и тълкуването)
- Разликата между буквалното тълкуване и прякото четене, което е свързано с тълкуване
Тълкуването обаче се различава от директното четене по това, че:
- Фокусът на преводача върху оправданието за другитесубекти на тълкувателната версия, която той предлага
- Въз основа на определен интерес на преводача, изборът не е на тези интерпретационни версии, които според него са верни, а на тези, които са му изгодни.
Факт е, че самата неяснота във формулировката на едно или друго условие на договора е спорна: едната страна твърди, че това условие е формулирано ясно (например, когато става въпрос за договори за присъединяване (строителство, туризъм, банкиране, кредит), а другата страна твърди, че е неясно.
В чл. 431 от Гражданския кодекс на България „тълкуване на договора“ в самото начало законодателят препоръчва на съда при тълкуване на условията на договора да вземе предвидбуквалното значение на съдържанието на думите и изразите в него, но това показва, че характеристиката „буквален смисъл“ може да бъде предмет на спор (както при завещание за нероден син). Освен това, ако говорим за буквалното значение на отделните думи в договора, тогава определено може да има състезание на речници. Че. буквалното тълкуване на текстове, договори, завещания по един или друг начин се опосредства в съда чрез обсъждане на въпроса за яснота или неяснота на формулировката в обсъждания текст - тези формулировки, които засягат интересите на страните. Очевидно е, че актосъставителите на тази норма, съдържаща се в чл. 431 от Гражданския кодекс на България като образец са използвани текстовете, параграфи 1.2 на чл. 31 от Виенската конвенция за правата по договорите, 69g. 23 май. Общи правила за тълкуване: договорът трябва да се тълкува добросъвестно в съответствие с обичайното значение, което трябва да се придава на условията на договора ... но тук говорим за международни договори, чието сключване изисква превод от един език на друг, а самата процедура за тяхното сключване включва участието на цяла веригаотговорни лица, поради тези характеристикисключването на международни договори, четенето на международен договор, дори без никакви конфликти, постоянно се свързва с тълкуване. Що се отнася до чл. относно тълкуването на договора, тук става дума за договори между лица, говорещи един и същи език. Милиони споразумения от този вид се сключват и регулират от изпълнители, които съчетават в едно лице както съставителите на текстовете на това споразумение, така и изпълнителите на тези споразумения без никакво тълкуване, основано на пряко четене.
-Контекстуално тълкуване.
Контекстуалното тълкуване, за разлика от буквалното, включва навлизане в контекста на самия тълкуващ текст (договори, решения), навлизане в социокултурни контексти, времеви правни контексти, ситуационни контексти. Значението на интерпретативните изрази се разглежда не в тяхното денотативно, а в конотативното им значение.
В чл. 431 от Гражданския кодекс на България, за да изясни буквалния смисъл на спорната клауза от договора, законодателят предлага за това тълкувана клауза с различна клауза от договора и смисъла на договора като цяло, но е очевидно, че това вече навлиза в контекста на договора, т.е. всъщност тук вече не говорим за буквална, а за контекстуална интерпретация.
- Например в рамките на буквалното тълкуване се изисква филологическа и лингвистична експертиза за смисъла и значението на думите и изразите, а при контекстното тълкуване става дума преди всичко за идентифициране на значението на всяка страна, една от страните, вложено в текста на договора, завещание.
- При контекстното тълкуване са възможни различни видове експертизи на специалисти в дадена област, юристи.
Чл. 431. Тълкуване на договора
При тълкуване на условията на договора съдът взема предвид буквалнотозначението на думите и изразите, които съдържа. Буквалният смисъл на условията на договора в случай на неяснота се установява чрез сравнение с други условия и смисъла на договора като цяло.
Устният превод се разглежда само като спомагателна структура в рамките на процесуалната дейност.
Понастоящем самото наименование на чл. 431 от Гражданския кодекс на България се посочва, че тълкуването в правото се признава за особен относително самостоятелен вид правна дейност.
В най-обща форма могат да се разграничат следните видове тълкуване на договора:
Разбира се, като правило става дума за тълкуване на определени фрагменти от текста на договора, в който са формулирани неговите условия.
На първо място, трябва да се подчертае, че в съда можем да говорим за тълкуване на договора само в спорни случаи, във всички останали случаи много договори просто се четат и изпълняват от страните.
Във Виенската конвенция, която явно послужи като един от моделите на нормите за тълкуване на договора при създаването на Гражданския кодекс на България от 1994г.
Говорим заправила за четене на международни договори, тяхната специфика задължително предполага именно тълкувателно предпочитание (поради сигурността на волята на страните при изготвянето на такива договори, както и в резултат на езикови несъответствия.
Що се отнася до чл. 431 от Гражданския кодекс на България, то става дума конкретно за тълкуване по спорни казуси.
Специално следва да се отбележи, че самият факт, че „условията на договора не са ясно формулирани” е спорен. (например в договори за присъединяване към споделено строителство. Туристически услуги, някои условия на стандартните текстове на такива договори са съставени умишлено неясно, двусмислено. С капани)
И когато измаменият акционер, туристът се обръщапред съда, тогава той също трябва да докаже, че с подписването на договора наистина е бил въведен умишлено в заблуждение с неясна формулировка. И когато докаже това, съдът ще се съобрази с препоръчаните в законодателството в чл. 431 от Гражданския кодекс на България операции по тълкуване на неясно формулирано условие.
Не е съвсем ясно защо в контекста на либерализацията на правната система законодателят в правната структура поставя тълкуването на договора на първо място в буквалното (по-приоритетно). И изясняването на реалността на второ място. Буквалното тълкуване предполага ориентация към общоприети (както се препоръчва от международното право) значения на думи и изрази.
Но ако вземем предвид, че според теорията на Витгенщайн за езиковите игри общоприетите значения, думи и изрази са твърде относителни. (тъй като в естествения език има различни езикови области със свои собствени правила за използване на думите и значението на образованието), тогава е необходимо да се разработят модели за установяване на общност: или това е речниково значение (тогава може да има конкуренция на речници / коментари на Брагински. Витрянски /), или тази стойност е приета в определени области на дейност.
Контекстуалното тълкуване може да се счита за алтернатива на буквалното тълкуване (терминологично може да се направи справка с текста на Виенската конвенция, който гласи, че за да се изясни действителната воля на страните, е необходимо да се навлезе в контекста)
При установената двусмисленост на формулировката в актовете на индивидуалната регулация наистина е необходимо да се обърнем към контекста на самия договор (вътрешен и външен). Вътрешният контекст на договора е формулировката на самия текст на договора (т.е. позоваване на други условия на договора, преамбюла и т.н.)
Освен това можем да говорим за навлизане в социокултурните, политическите,икономически и други контексти.
Правната конструкция на тълкуването на договора има далечен исторически произход: дори император Юстиниан предпочита да изясни истинската воля на завещателя пред буквалното тълкуване на текста на завещанието.
Така в параграф 1. чл. 31 „Общи правила за тълкуване“ на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г.: „договорът трябва да се тълкува добросъвестно в съответствие с обичайното значение, което се придава на условията на договора в техния контекст, както и в светлината на предмета и целта на договора. Значението на първата част от определението е буквално тълкуване на договора.
В чл. 431 от Гражданския кодекс на България (за образец на който явно е послужила цитираната по-горе норма), законодателят директно дава предимство на буквалното тълкуване:
З. 1 ст. 431 от Гражданския кодекс: при тълкуване на условията на договора съдът взема предвид буквалното значение на думите и изразите, съдържащи се в него. Очевидно в този случай законодателят разчита на същата логика като международния законодател.
Във вътрешната теория на правото буквалното тълкуване в класификациите на видовете тълкуване се разглежда преди всичко във връзка с тълкуването на норми и по отношение на обема (като основа за класификация) се комбинира с такива видове като „разпределително“ и „ограничително“ (учебникът на Перевалов „THP“), има и други опции.
Търсенето на причини за класифициране на определен набор от елементи е безкрайно. В класификациите е необходимо да се използва общ език за науката, необходимо е да се търсят разумни основания.
Научната парадигма е царството на условностите.
Понятието буквално тълкуване обаче е необходимо и за теорията, както и за практиката на тълкуване на актовете на индивидуалната нормативна уредба. Достатъчно е да се каже, че тяпроблемът с тълкуването на договорите възниква именно в алтернативата на буквалното тълкуване (изискване „с писмо“) и тълкуване „по завещание“: в известната монография по сравнително право на Цвайгер и Кийц има кратък разказ за това: в Римската империя завещанията са се тълкували „с писмо“, но в резултат на това възникват конфликти, свързани с противоречие с волята на завещателя. Тази трудност беше преодоляна по време на управлението на Юстиниан, когато започна да пуска корени традицията за тълкуване на завещанието въз основа на разкриването на истинската воля на завещателя.
Завещанията често включват разпоредби за прехвърляне на имущество на любим роб. Робите не можеха да притежават собственост. Единственото изключение е да се даде свободен роб в завещанието, тогава той може да получи собственост. Завещанията започнаха да се тълкуват по такъв начин, че ако завещателят иска да прехвърли имущество на роб, тогава той иска всичко, което е необходимо за това (предоставяне на свобода).
По този начин могат да се разграничат два вида тълкуване „според значението“ (т.е. основата за класификация в този случай ще бъде какъв смисъл да се подчертае, какъв смисъл е целта и резултатът от тълкуването):
- тълкувателно тълкуване (т.е. това е тълкуване, насочено към идентифициране на пряко неформулирано правно значимо значение в този текст).
З. 2 с.л. 431 говори за буквално тълкуване, но всъщност това вече е тълкувателно тълкуване (двусмислените термини не могат да се тълкуват буквално).
Тълкуване на договор
В международното право и в националните правни системи има група норми, регулиращи тълкувателната дейност в правото.
Те включват:
1. Виенска конвенция за правото на договорите
2. Чл. 431 ГК България тълкуване на договора
ЗаконниКонструкцията на тълкуването на договора има своите корени в римското частно право. Понастоящем, във връзка с либерализацията си, българската правна система отделя голямо внимание на въпросите, свързани с тълкуването на актовете на индивидуалната нормативна уредба. По-специално чл. 431 от Гражданския кодекс на България, законодателят формулира правила, предназначени да регулират такъв вид правна дейност като тълкуването на договори. За да се анализира тази статия, е необходимо да се разчита не само на правни традиции, контексти, но и на социокултурни аспекти, свързани с такива клонове на научното познание като семиотика, семантика, правна херменевтика и др.
В част 1 на чл. 431 от Гражданския кодекс на България, законодателят препоръчва буквалното значение на клаузите на договора, при неговата неяснота, да се установява чрез съпоставка с други клаузи и смисъла на договора като цяло, с т.з. Правната херменевтика по отношение на тази препоръка може да бъде разгледана по следния начин:
- ако условието не е ясно формулирано, то не може да се установи буквалното му значение
- от писмото се изяснява буквалният смисъл и ако изразът не е ясно формулиран и ние осъзнаваме това, то в този случай тълкуването от писмото е невъзможно и влиза в действие друг вид тълкуване - чрез контексти (т.е. чрез изясняване на действителната воля на контрагентите, например чрез анализ на ситуацията, предхождаща съставянето на договора и последваща и т.н.)
- правната конструкция на тълкуването на договора още от времето на Юстиниан предполага приоритет на изясняване на действителната воля на страните пред тълкуването от писмото. При тази конструкция тълкуването на договора целта на тълкуването е именно да се изясни действителната воля на страните
1. установяването на действителната воля на страните не е второстепенно, а първостепенна задача трябва да бъде тълкуването на договора
2.по някаква причина препоръките относно начините за идентифициране на истинската воля на страните се свеждат от законодателя само до съпътстващите обстоятелства при сключването на договора: всички съпътстващи обстоятелства се вземат предвид