Влиянието на техническия прогрес и успеха на естествените науки върху медицината, История на медицината през 20 век
Най-значимият резултат от влиянието на техническия прогрес беше появата на редица нови клонове на медицината. Във връзка с развитието на авиацията в началото на века се ражда авиационната медицина. Нейни основатели са в България Н. А. Ринин (1909), във Франция Р. Мулен (1910), в Германия Е. Кошел (1912). Биомедицинските изследвания, започнали в СССР през 1949 г. по време на ракетни полети в горните слоеве на атмосферата, изстрелването на първия в света спътник с куче Лайка в космоса и пилотирани космически полети доведоха до появата и развитието на космическата биология (виж) и космическата медицина (виж). Бързият растеж на природните науки и технологиите повлия върху развитието на изследователските методи и оборудване, използвани в медицинската наука и практика. Направени са значителни подобрения в метода на микроскопско изследване. През 1911 г. българският ботаник М. С. Цвет поставя началото на използването на луминесцентната микроскопия (виж) в биологията. Съветският учен Е. М. Брумберг през 1939-1946 г. подобрена ултравиолетова микроскопия. През 1931-1932г. M. Knoll и E. Ruska (Германия), съвместно с VK Zworykin (САЩ), създадоха електронен микроскоп с висока разделителна способност, позволяващ визуално изследване на вируси, бактериофаги и фината структура на материята. В СССР работата по създаването на електронен микроскоп започва през 30-те години на миналия век. През 1940 г. е създаден електромагнитен електронен микроскоп. Впоследствие стартира серийно производство на електронни микроскопи. Изобретяването и усъвършенстването на електронния микроскоп, съчетано с разработването на техники за подготовка на срезове до една стотна от микрона, направи възможно използването на увеличения от десетки и стотици хиляди пъти (вижте Електроннимикроскопия).
Оптичните устройства са намерили приложение и в клиничната практика. Шведът А. Гулстранд (1862-1930) предлага по-усъвършенствана оптична техника, включително биомикроскопия на живото око с помощта на прорезна лампа (1911). За медицински цели и за корекция на зрението започнаха да се използват контактни очила и телескопични очила.
Рентгенологията, която се развива през 20 век в самостоятелен клон на медицината, оказва огромно влияние върху медицината. В нашата страна най-голям принос за развитието на радиологията имат М. И. Неменов (1880-1950) и С. А. Рейнберг (1897-1966). Диагностичната стойност на рентгеновите лъчи се разширява с въвеждането на контрастни вещества (рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт с контрастна маса, вентрикулография, бронхография, ангиокардиография). Малко преди Втората световна война е разработен метод за производство на слоести рентгенови изображения - томография (виж), а през последните години е създадена флуорография (виж) - техника на масова радиология, изследване, което е широко разпространено в СССР.
Откриването през 1934 г. на съпрузите И. и Ф. Жолио-Кюри на изкуствената радиоактивност оказа огромно влияние върху медицината (виж). Благодарение на откриването от физиците на стабилни и радиоактивни изотопи на различни елементи, които могат да бъдат включени в състава на протеини, мазнини, въглехидрати, нуклеинови киселини и други съединения, беше разработен и въведен в медицината изотопният метод на белязаните атоми. Радий и радиоактивни препарати се използват през последните десетилетия за лечение на различни заболявания, особено злокачествени тумори, което допринесе значително за успеха на онкологията.
Медицинската наука е революционизирана от широкото въвеждане на електрониката в експерименталната медицина. Постигнат е значителен напредък в областтаелектрофизиология. Струнният галванометър, конструиран през 1903 г. от холандския електрофизиолог В. Айнтховен (1860-1927), поставя началото на съвременния електрокардиографски метод за изследване на физиологията и патологията на сърцето.
А. Ф. Самойлов (1867-1930) усъвършенства струнния галванометър (1908 г.) и един от първите в световната физиология го използва за изследване на дейността на скелетните мускули и сложните рефлексни актове. А. Ф. Самойлов и Б. Ф. Зеленин поставиха основите на електрокардиографията (виж) в СССР.
Регистрирането на електрическите прояви на мозъчната активност с помощта на струнен галванометър позволява на В. В. Правдич-Немински (България) да създаде първата класификация на потенциалите на електрическа активност (1913 г.). Тези изследвания, а след това и произведенията на Г. Бергер (Германия), който за първи път описва алфа ритъма на човешкия мозък през 1929 г., бяха началото на електроенцефалографията (виж). Впоследствие бяха създадени електронни усилватели и многоканални системи за запис (електроенцефалоскопи), които направиха възможно визуално изследване на динамиката на електрическите процеси в мозъка.
С използването на радиоелектрониката бяха създадени принципно нови методи за измерване и регистриране на степента на насищане на кръвта с кислород (оксиметрия и оксиграфия), сърдечна дейност (динамокардиография, балистокардиография) и др. Радиотелеметричната техника, разработена в СССР през последните години, позволи да се провеждат редовни наблюдения от Земята върху дишането, сърдечната дейност, кръвното налягане и други функции на тялото на съветските космонавти по време на техните полети на космически кораби.
С развитието на електрониката в медицината дойдоха количествени математически методи, които направиха възможно точно и обективно изчисляване на хода на биологичните явления. Съвместни усилия на представителитетакива доскоро отдалечени един от друг клонове на знанието като физиология и математика, автоматизация и психология, кибернетиката е създадена и широко използвана (виж) - науката за общите модели на управление и комуникация, които са в основата на дейността на голямо разнообразие от системи за управление. В резултат на това физиологията и медицината получиха възможност за "моделиране" на жизнените процеси и експериментална физическа проверка на предположенията за механизмите на физиологичните реакции. Използването на принципите на кибернетиката в медицината доведе до създаването на редица сложни автоматични системи, предназначени за бърза обработка на големи количества информация и за практически медицински цели. Създадени са диагностични машини, автоматични системи за регулиране на анестезия, дишане и кръвно налягане по време на операции, автоматични сърдечни стимулатори, активно управлявани протези.
Наред с физиката, химията и физикохимията оказват значително влияние върху медицината през 20 век. Бяха създадени и широко използвани нови химични и физико-химични методи на изследване, изучаването на химичните основи на жизнените процеси напредна далеч напред.