Водещи черти на характера
Характерът е компонент на личността, който има своя собствена структура, която по определен начин съчетава неговите характеристики. Има много черти на характера, броят им е трудно да се установи. Самият термин "качество" се използва в няколко значения, въпреки че като цяло местните учени смятат, че черта на характера е единството на мотив и действие, съдържание и форма, връзката между които не винаги е недвусмислена. Това са сложни индивидуални характеристики, които са достатъчно показателни за човек, които позволяват с известна вероятност да се предвиди поведението му в конкретен случай.
По морална и психологическа природа чертите на характера се делят на морални, волеви, емоционални и интелектуални. Всички тези характеристики се проявяват в различни житейски ситуации, в които обаче основният товар за изразяване на тяхното съдържание е неравномерно разпределен, тъй като появата им се определя от различни потребности, които определят определени действия.
В условия, които подтикват човек главно към волеви усилия, изпълнението на волеви действия,волевите черти на характера се проявяват най-ясно. Това се дължи на потребността на човека от активна и смислена дейност.
Ако човек трябва емоционално да оцени себе си или други хора, природни явления, изкуство, заобикалящата го реалност, тогаваемоционалните черти на характера се проявяват най-ясно, тяхната поява се определя от нуждата от комуникация.
При обстоятелства, които изискват от човек, на първо място, ясно и съзнателно възприемане на заобикалящата действителност, съзнателно, дълбоко и оригинално решение на различни житейски, производствени и образователни задачи,интелектуалните черти на характера се проявяват ясно, появата им е продиктувана от когнитивнитепотребности.
Чертите на нравственото, волевото, емоционалното и интелектуалното съдържание са водещи в характера на човека.
При създаването на характера определящи са изискванията, които обществото поставя пред формиращата се личност. Обществото очаква индивидът да придобие необходимите черти на характера за гражданска зрялост. И така, в областта на разбирането на структурата на характера една от основните задачи е изучаването на ценни характерологични качества, необходими на обществото.
Формирането на структурата на характера започва в предучилищна възраст, продължава и се активизира в юношеството и младежта. В тази връзка в структурата на характера се разграничават прости и сложни черти. Създаването на сложни опорни черти, като трудолюбие, възниква на базата на формирането на прости, така наречените първични черти (чувство на обич и др.). Основните характеристики дават обща насока за развитието на целия комплекс от прояви на черти на характера. Въпреки това, прости, второстепенни характеристики могат да се определят от основните и в някои случаи те може да не са в хармония с тях. В живота има по-цялостни характери и по-противоречиви. Наличието на холистични герои ни позволява да отделим определени типове герои, които имат общи черти от огромно разнообразие от герои.
В установения характер черти, които са взаимосвързани и зависими една от друга, образуват групи, които се наричат комплекси от симптоми. По едно време Б. М. Теплов предложи класификация на тези групи. Зад него се разграничават групи от личностни черти, изразяващи:
1) Отношение към другите хора, което възниква в междуличностните контакти и се определя от социалните условия на живот, които се развиват исторически и се разкриват в екипа.
Черти на характера, в които се проявява отношението на индивидаза други хора, има значителна вариативност в съдържанието и формата на тяхното откритие, зависимост от нивото на културно развитие на хората и духовното богатство на индивида.
Отношението към другите хора има оценъчен характер, при което интелектуалната оценка зависи от емоционалното отношение към чертите на характера, които се проявяват в социалните контакти. Оценъчното отношение към хората се проявява в различното съдържание на чертите на характера и различната форма на тяхното проявление. Одобрението и осъждането, подкрепата и възражението се оказват учтиви, тактични, добронамерени или формални, ласкателни и дори груби, иронични, саркастични, обидни.
Отношението към другите се оказва, в зависимост от обстоятелствата и естеството на оценката на действията, както в положителни, така и в отрицателни черти на характера. Положителните черти на характера са справедливост, спазване на думата, щедрост, добронамереност, честност, придържане към принципи. Отрицателните черти на характера включват непривързаност, изолация, завист, скъперничество, презрение към другите, самохвалство, гордост, склонност към произволни подигравки, придирчивост, склонност към празни спорове, отричане на истината, дребнавост, мизантропия;
2) отношението на индивида към себе си, което зависи от нивото на развитие на самосъзнанието, способността за самооценка. Такива черти на характера като скромност, самоуважение, взискателност към себе си, отговорност към работата, склонност да се отдадете, силата си на екипа, на държавата, свидетелстват за високо ниво на развитие на самосъзнанието на индивида. Някои хора имат отрицателни черти - недискретност, самохвалство, кариеризъм, гордост, самоувереност и др.;
3) отношение към работата, което е една от най-фините черти на характера на човека. Проявява се в уважение към труда,трудолюбие или пренебрежение към труда и работниците. Важни качества по отношение на работата са точност, добросъвестност, дисциплина, организираност;
4) отношение към нещата, което се проявява в спретнато или небрежно отношение към дрехи, книги и др.