водна муха. Етел Лилиан Войнич
Посветен на родната Одеса и Украйна!
Луд. Колко в този живот беше, Загуби, борби, страсти, предателства ... Но сърцето. Това сърце не е изстинало, Гори от ветровете на промяната. Отново гори - с народа на Украйна!
"Lucky midge I fly Независимо дали живея или умирам." Съдбата на НЕГО отдавна е обречена. Но къде, кажи ми, чумата беше победена без жертви?
Наистина съм МНОГО притеснен за всички мои приятели и познати, които останаха в родната си Одеса (и не само в Одеса, но като цяло - в Украйна във всички градове и села.). Стихът "Оводът" - не съм писал за себе си, въпреки че той (Оводът) е любимият ми герой и пример за подражание още от времето на първото ми запознанство с творчеството на Е.-Л. Войнич в 5-ти клас на нашето 119-то училище (сега 1-ва гимназия) на града-герой Одеса. Някои от моите познати вече тук в Германия ме наричат Одеския Дон Кихот - за това, че се опитвам и се опитвам да се боря срещу всяка несправедливост, която се случва по пътя ми и по пътя на тези познати, когато идват при мен с проблемите си. Може би затова съм болен. И така СЪЩО.
Но аз предпочитам Овода пред Дон Кихот и просто се надявам (може би наивно, както казват същите тези познати), че в моята родна Украйна ще има поне един човек, който няма да се срамува да нарече Овода. Кой ще се бори за нея, както едно време, според романа на любимия ми писател, Оводът се бори за справедливост.
Майката отгледала петте си дъщери в нужда, така че когато най-малката, Етел, навършила осем години, тя я завела при брата на съпруга си, който работел като интендант в мината. Той беше много религиозен и строг човек. През 1882 г. Етел получава малко наследство и започва да учи музика в Берлинскияконсерватория като пианист. В Берлин тя посещава и лекции по славистика в университета.
Пристигайки в Лондон, тя присъства на срещи на политически емигранти, сред които е българският писател Сергей Кравчински (псевдоним - Степняк). Разказваше й много за родината си - България. Етел имала желание да посети тази мистериозна страна, което реализирала през 1887 г. Две години работила в България като гувернантка и учителка по музика и английски език в семейство Веневитинови във Воронежска губерния. През 1890 г. тя се омъжва за М. В. Войнич, бял български писател и библиофил, който се премества в Англия след бягство от сибирско изгнание (той е известен като откривателя на ръкописа на Войнич).
Три пъти, през 1928, 1955 и 1980 г., излизат филмите "Оводът" по романа на Етел Войнич. Няколко драматурзи и режисьори представиха пиеси и опери в театрите. През 1895 г. тя написва Хуморът на Русия. В същото време превежда на английски много книги от известни български писатели и поети: Николай Гогол, Михаил Лермонтов, Фьодор Достоевски, Михаил Салтиков-Шчедрин, Глеб Успенски, Всеволод Гаршин.
През 1901 г. писателката завършва новия си роман "Джак Реймънд" (Jack Raymond). В героинята на другия й роман (1904) "Оливия Летем" (Олив Латам) се забелязват черти на самата Етел Войнич. През 1910 г. се появява нейната книга Прекъснато приятелство. Преводът му на български беше озаглавен "Оводът в изгнание". Шест лирични стихотворения от великия украински поет Тарас Шевченко (Six Lyrics from Ruthenian of Taras Shevchenko) тя също успешно превежда на английски през 1911 г.
По-късно тя дълго време не композира и не превежда нищо,предпочитат да пускат музика. Създава няколко музикални произведения, от които за най-добра смята ораторията „Вавилон“. През 1931 г. в Съединените щати, където се установява, е публикуван неин превод на колекция от писма на великия полски композитор Фредерик Шопен от полски и френски на английски. През пролетта на 1945 г. (тогава тя е на 81 години) тя завършва написването на последната си творба, Събуй обувките си.
Войнич, която беше забравена в САЩ, научава за невероятната си популярност в СССР, огромни тиражи и филмови адаптации на "Овод" едва на тази възраст: тя е издирена в САЩ от литературния критик Евгения Таратута ("Нашата приятелка Етел Лилиан Войнич", библиотека "Искра", № 42, 1957 г.). Тя започва да получава писма от съветски читатели, тя е посетена в Ню Йорк от делегации на пионери, артисти от Болшой театър, моряци и различни други съветски граждани, които се озоваха на работа в Съединените щати.
The Gadfly Friendship Broken Suff your shoes Jack Raymond Olivia Latham
Да бъде благословена паметта ти, мой любим писател. По-конкретно, благодарение на вас, оцелях в такава трудна, а понякога и просто жестока по отношение на самотните имигранти (това са тези, които идват в чужда страна без семейство или в процеса на преместване губят това „семейство“). В никакъв случай нямам предвид Германия, където за първи път продължих образованието си след американската бакалавърска степен, а сега живея и работя. Имам предвид точно Откъснатите американски щати, където напуснах Одеса през 1994 г.
Винаги помня това - и когато съм в Ню Йорк, със сигурност ще се отбия в Сентръл Парк не само за да играя шах там, но и за да срещна вашия Дух, да седна на една пейка с него и да си поговорим сърдечно.