Воланд и ролята му в романа М
В българската литература малцина писатели се осмеляват да направят Княза на мрака герой на творбите си. Един от тях беше М. Булгаков, който написа прекрасния роман Майсторът и Маргарита. Това е многостранен роман и Воланд е циментиращата връзка.
Мисля, че той е един от най-ярките герои в романа. Воланд е дяволът, Сатаната, "принцът на мрака", "духът и господарят на сенките".
За първи път срещаме дявола в парка. „Той беше в скъп сив костюм, в чуждестранни обувки, в тон с цвета на костюма. Той прочуто усука сивата си барета зад ухото, под мишницата му бастун с черна дръжка под формата на глава на пудел ... ". Външният вид на Воланд е едновременно предизвикателен и компромисен. Традиционно наличието на физически дефекти: „Устата е някак крива ..., дясното око е черно, лявото е зелено по някаква причина ...“
Воланд е едно от имената на дявола в немската литература. Л. М. Яковлевская отбелязва, че думата "Воланд" е подобна на Фоланд и означава "измамник, хитър". Всъщност Воланд се появява пред читателите в различни образи. В Москва Сатаната приема образа на чужденец, професор, пристигнал в столицата от любопитство. Воланд обяснява посещението си на служителите на Вариететния театър с намерението да изпълни сеанс на черна магия. Барманът Соков казва, че просто е искал да види московчани на едро и „беше най-удобно да се направи това в театъра“. Преди началото на големия бал Маргарита Коровиев-Фагот съобщава, че целта на посещението на Воланд е да проведе бал.
И в разговорите с хората героят слага различни маски. Воланд има различни гласове. Той говори предимно с нисък "оперен" глас, но в разказа за екзекуцията на Йешуа той има висок глас.
Воланд играе няколко роли в романа: чужденец, професор, магьосник, дявол. Но до краяне се разкрива на никого. Едва в последната глава Маргарита забелязва, че той лети в истинската си форма.
Необичайността на този герой се крие във факта, че той, като дявол, е надарен с всезнанието на Бога. Сатана знае мислите на хората, техните намерения, преживявания. Дяволът не е олицетворение на злото. Той не заблуждава праведните хора, добри и благородни, но изважда на светло и наказва грешниците, които вече са се случили.
Воланд изпълнява функцията на справедлив съдия в романа. Наказателните действия са насочени срещу онези, които вършат или биха искали да вършат зли дела. Тези, които са страдали, срещат всемогъщ владетел в лицето на Сатана. Дяволът е призован да възстанови справедливостта и баланса на добрите и злите сили.
Воланд изразява любимата мисъл на Булгаков: „На всеки ще се даде според вярата му“.
Хората сами пораждат доброто и злото. Всеки сам избира своя път в живота. Акимов се придържа към особена гледна точка: „Колкото повече се вглеждаме в отношенията на човек със „зли духове“, толкова по-ясно става, че тя не е объркала хората, а хората са я подмамили и са се поставили в услуга ...“. Напълно съм съгласен с Акимов. В крайна сметка Воланд изпълнява само желанията на хората. На сеанс на черна магия Бегемот, Коровиев-Фагот и самият Воланд стават чувствителни и послушни изпълнители на капризите на тълпата.
Воланд е вечно съществуващо зло, което е необходимо за съществуването на доброто.
Такъв дявол не е имало в световната литература преди М. Булгаков.
Романът на М. Булгаков "Майсторът и Маргарита" е философски, многостранен. Може би, препрочитайки романа след няколко години, ще открия нови качества на Воланд.
Темата не е напълно застъпена. Ролите на Воланд в романа не се разглеждат всички. Например ролята на Воланд в композиционната структура на романа. Въпреки че изображението се разкрива доста точно.
Творбата се отличава с композиционна хармония. Има пропорционалност, последователност и съгласуваност на частите на композицията. Иска ми се обаче повече аргументи в потвърждение на тезите. В някои случаи тезите висят във въздуха и не получават по-нататъшно развитие.
В творбата има правописни и стилистични грешки.
Разочароващо непознаване на терминологичния апарат.