Въпрос 26
Общи правила за доказване (основни принципи за доказване):
1)правилата за разпределение на доказателствената тежестопределят лицето, което е длъжно да представи доказателства. По силата на принципа на състезателността тежестта на доказване е върху страните. Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които се позовава като основание на своите искания и възражения. Така процесуалният закон недвусмислено възлага тежестта на доказване върху страните.
2)правила за относимостта на доказателствата.Съдът е длъжен да приеме само онези от представените доказателства, които имат отношение към делото. Релевантни по делото са такива доказателства, които могат да потвърдят или опровергаят съществуването на определен юридически факт, включен в предмета на доказване по делото. И така, по силата на част 2 на чл. 69 от Гражданския процесуален кодекс, лицето, което иска призоваване на свидетел, е длъжно да посочи какви обстоятелства от значение за делото могат да бъдат потвърдени от свидетеля; Част 2 на член 57 от Гражданския процесуален кодекс на България - лицето, което иска събиране на доказателства, е длъжно да посочи какви обстоятелства от значение за делото могат да бъдат потвърдени или опровергани от тези доказателства. Значението на правилото за релевантност на доказателствата се крие във факта, чеви позволява правилно да определите количеството доказателствен материал и да изберете само онези доказателства, които са необходими за установяване на фактическите обстоятелства по делото. В някои случаи съдът отказва да приеме доказателства, въпреки факта, че те са относими към делото (когато наличните доказателства са достатъчни за изясняване наобстоятелства по делото).
3)правила за допустимост на доказателства– доказателства, получени в нарушение на закона, нямат юридическа сила и не могат да бъдат използвани като основа за съдебно решение. Специално правило за допустимостта на доказателствата е закрепено в чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс - обстоятелствата по делото, които по закон трябва да бъдат потвърдени с определени доказателствени средства, не могат да бъдат потвърдени с други доказателства.Съгласно чл. 283 от Гражданския процесуален кодекс на България фактът на психично заболяване на гражданин в случай на признаването му за недееспособен може да се установи само въз основа на заключението на съдебно-психиатрична експертиза. Законодателството може да установи и забрана за използване на определени доказателствени средства - съгласно чл. 162 от Гражданския кодекс на България неспазването на обикновена писмена форма на сделката лишава страните от правото при спор да се позовават на свидетелски показания на доказателства за сделката и нейните условия. В този случай страните не са лишени от правото да представят писмени и други доказателства.
Има две изключения от общото правило за разпределение на тежестта на доказване по силата на член 56 от Гражданския процесуален кодекс на България - тежестта на доказване е на страната, която се позовава на това обстоятелство, освен ако федералният закон не предвижда друго:
1) възлагане на тежестта на доказване върху съда. При разглеждане на дела, произтичащи от публичноправни отношения, съдът, по силата на членове 246, 249 от Гражданския процесуален кодекс, не е обвързан от доводите на страните и може да изисква доказателства по своя инициатива, за да разреши правилно делото. Наличието на това обстоятелство се дължи на правния характер на делата, произтичащи от публичноправни отношения и изпълняваната от съда функция - упражняване на съдебен контрол върху дейността на държавни и други органи.
2) тежест на доказванеразпределени между страните по особен начин поради наличието на законови презумпции.
Гражданският процесуален кодекс не съдържа санкции за непредоставяне на доказателства от страните. Само длъжностни лица и граждани, които не участват в делото, могат да бъдат глобени за непредоставяне на доказателства въз основа на част 3 на чл. 57 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация. Ако доказателствата са запазени и не са представени от страна или трето лице, съдът може да обоснове изводите си с обяснения на другата страна. Ако страна избягва участие в експертиза, ако е невъзможно да се извърши експертиза без участието на страна, съдът може да признае факта, за чието изясняване е назначена, установена или опровергана експертизата. Основната правна последица от неизпълнението на задължението за доказване от страната е постановяването на неблагоприятно за нея решение.
Правна презумпция е законова презумпция, че определен факт съществува.
Стойността на правните презумпции се крие във факта, че те преразпределят тежестта на доказване между страните: те освобождават едната страна от доказване на каквито и да е факти, за които се позовава, и налагат на другата страна задължението да опровергае установената от закона презумпция. Всички законови презумпции са опровержими.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: