Всички вече знаят, че го обичам и като актьор, и като човек.
Всички вече знаят, че го обичам и като актьор, и като човек. И като чета всички тези интервюта, не мога да не му се възхищавам за сетен път.
Нейтън Филиън, довършване на портрета. Част 1: И това е всичко за него.
Продължавайки бавно да разчиствам кошчетата си и да намирам както стари, така и сравнително нови интервюта в тях, постепенно стигнах до идеята да направя няколко публикации, които рисуват колективен портрет на Нейтън Филиън - за да се опитам да дам представа за него като личност, както професионално, така и в чисто човешки план. Какво обикновено формира нашето впечатление за човек, при условие че се изключат личните познанства и комуникация? Ясно е, че в този случай той се възприема само като вид виртуален и донякъде абстрактен образ, но дори този образ в крайна сметка има свои собствени много специфични характеристики. Които според мен се формират както от това какво и как казва самият човек и как се държи в определени ситуации, така и от това как другите говорят за него. От всичко това, като от отделни парчета мозайка, в главата ни постепенно се изгражда определен образ, понякога доста странен и противоречив, а понякога, както в случая с Филион, изключително цялостен и хармоничен. Във всеки случай аз съм си изградил точно такъв образ и досега нищо, което съм научил за него и продължавам да научавам, не нарушава неговата цялост: всичко съвсем логично се вписва в представата ми за него като актьор и човек. Чудя се дали подобна картина се появява и при вас. Ако искате да споделите вашите впечатления ще ми е много любопитно да чуя вашето мнение. И така, в първата публикация събрах редица рецензии и истории за него от хората около него - приятели и колеги - от сравнително скорошни интервюта и срещи със зрители.
Перспективата да играя отново с Нейтън беше една от най-примамливите възможности, които някога съм имал, защото ми липсва толкова много и ми липсва, когато не е наоколо, въпреки че имах възможността да работя с толкова много страхотни хора. Просто през 2002 г. имахме невероятно близко семейство, което след това те разпръснаха във всички посоки - въпреки че, разбира се, успяхме да възкресим за кратко през 2004 г., докато снимахме онзи филм - и следователно да бъдем отново на една снимачна площадка с Нейтън, с неговите забавни шеги и прекрасен професионализъм, и дори с добър сценарий и отлични актьори във второстепенни роли, беше просто удоволствие. Така трябва да бъде всяко шоу. За мен отново да работя с Нейтън беше като да се нахлузя в удобното си, износено кафяво яке или да обуя чифт добри стари удобни бойни ботуши. Независимо дали снимахме сцена заедно в кола или просто се скитахме из снимачната площадка, усещането беше абсолютно същото като преди 10 години. Той беше лидер тогава, той е лидер и сега. Той носи това шоу на плещите си - но това, което толкова много харесвам в Нейтън, е желанието му да даде възможност на други актьори да блеснат, да се докажат и в този смисъл той е много щедър лидер. И докато нашата работа – работата на поддържащите актьори с главния актьор, който играе титулярната роля – е да го засенчваме и да го повдигаме, той от своя страна ни повдига, или ни влачи там, или ни тласка по всякакъв начин – и понякога дори ни вдига на раменете си, засенчвайки ни и правейки всичко възможно да ни накара да изглеждаме по-смешни и да изглеждаме най-добре. Ето защо всички, които познават Нейтън, биха искали да работят с него, защото знаят, че той е истински джентълмен и единственот най-талантливите момчета в нашата индустрия днес. Ето защо всички го обичат толкова много.