Взаимодействие на правните системи, форми и видове такова взаимодействие (рецепция, унификация,
Обръщането към опита на чужди страни е един от ключовите моменти в подобряването на законодателството. В.Д. Зоркин в 11-та теза на своите Тезиси за правната реформа на България отдавна подчертава значението на разумната интернационализация на българското право, като изтъква, че „трябва да се осъзнае главното: без да се изгради концепция за развитие, приемане и съгласуване на законодателството, процесът на неговото развитие най-вероятно ще запази чертите на известен хаос и дезорганизация, което ще попречи на успешното провеждане на правната, а оттам и на икономическата реформа“.
Приемствеността и обновяването са две страни на един и същи процес – процесът на формиране и развитие на националната правна система. Освен това пропорциите, специфичната тежест на всяка от страните във всеки конкретен случай и на всеки исторически етап могат да бъдат различни, което зависи от фактори като:
в) религиозни и етични традиции;
г) историческа обстановка;
д) външно влияние; и т.н.
Думата "receptio" на латински означава "приемане" и може да бъде приета, заета:
а) минал юридически опит (в този случай има само правоприемство);
б) елементи на съвременните правни системи.
Практическият смисъл на тази разлика се състои във факта, че приемането под формата на приемане на елементи от паралелни правни системи, тоест правните системи на други съвременни
Понятието за взаимодействие на правните системи обаче по своята същност е много широко и според нас не се ограничава до придаване на правно значение на чужди правни норми, което води до появата на много гледни точки относносъдържание и форма на изразяване на този процес. Повечето изследователи, говорейки за взаимодействието или взаимното влияние на правните системи, имат предвид преди всичко процеса на тяхното сближаване, въпреки че влагат различно значение в това понятие. Например, според I.I. Лукашук, конвергенцията на правните системи е процес на интернационализация на правото, което „означава преди всичко сближаването на политическите и правните системи на държавите, задълбочаването на тяхното взаимодействие, взаимното влияние (+ взаимодействието на правните системи е много многостранно, обхваща почти всички елементи на системата - от правното съзнание до правоприлагането). С.В. Бахин смята, че „конвергенцията на системите на националното право действа като неразделна част от по-широко явление, което може да се нарече „правна интеграция“. Други изследователи, като S.S. Алексеев смятат, че „сближаването е само външно проявление на по-дълбоки процеси, които трансформират света на правото, което може да се нарече „правна конвергенция““. Правна конвергенция на S.S. Алексеев разбира в широк смисъл, т.е. като развитие на правните системи в една посока, което води до "взаимно обогатяване на правото в различни области и в крайна сметка до един вид интеграция в правото, при което предимствата и постиженията на различни области на правото, различните системи се комбинират в единни правни формации, в интегрални правни структури." Съществува и тесен подход към дефиницията на това понятие, например E.V. Скурко разглежда конвергенцията като „явление и процес на възникване на подобни и идентични явления в правните системи на различни държави, взаимното сходство на отделни елементи на правните системи и правните системи като цяло“.